Като дете често чувах, че рибата е полезна и трябва

...
Като дете често чувах, че рибата е полезна и трябва
Коментари Харесай

Да ядем ли риба или не? Истината за живака.

Като дете постоянно чувах, че рибата е потребна и би трябвало да се яде най-малко 2 пъти седмично. През последните години обаче доста по-често чуваме какъв брой е нездравословна рибата и по какъв начин тази от развъдниците е третирана с хормони, антибиотици и други химикали, а дивата морска риба съдържа високи количества живак, поради които е добре да се заобикаля. През 2004 г американския Департамент по Храните и Лекарствата (FDA) разгласява насоки, че бременните дами не трябва да употребяват повече от 340 г риба седмично поради риска от излагане на високи дози живак. Тези насоки в следствие са възприети от доста не-бременни дами, мъже и деца освен това освен в Съединени американски щати и на доста друго места. Често слушам хора у нас да споделят, че не смеят да купуват риба, тъй като се опасяват от тежките метали в нея.

Докато работих по програмата ми за хранене през бременността, изследвах още веднъж детайлно въпросът за рибата и стигнах до забавни заключения, които ще споделя с вас. Те се отнасят както за бъдещите майки, по този начин и за всички останали!

Дива риба vs. риба от разплодник

Да стартираме оттова, че има разлика сред дивата риба (тази от свободен морски улов) и рибата от разплодник. Аз персонално не бих консумирала втората, в случай че не знам сигурно какви са изискванията в развъдника, с какво се храни рибата, дали ѝ се дават някакви добавки и какви тъкмо.

Що се отнася до дивата морска/океанска риба, ясно е, че тя не се храни със смески и не ѝ се дава нищо в допълнение, само че повода да се предизвестяват бременните дами, а и всички останали, да внимават с нея, е увеличеното количество живак в моретата/океаните и техните жители.

Живак vs. селен

Живакът е тежък метал, който се натрупва под формата Methylmercury в мускулната тъкан на рибите, консумиращи избрани растения, които съдържат живак. Обикновено това са дребни риби, които биват изядени от по-големи хищни риби и по този начин в тялото на хищниците се натрупва повече живак. Колкото по-дълго живее една хищна риба, толкоз повече Methylmercury може да има в тъканите ѝ.

При индивида живакът работи като невротоксин и може да провокира съществени здравословни вреди. Металът деактивира характерни ензими, наречени селеноензими , които имат доста значима функционалност за мозъка.

Човешкият мозък употребява 25% от общото количество О2, което вдишваме и непрестанно създава остатъчни артикули, част от които могат да провокират увреждания вследствие на окислителни процеси. Точно тук се включват селеноензимите като предотвратяват, а в някои случаи и възвръщат резултата от сходни процеси.

Живакът обаче инхибира активността на селеноензимите и има пречи да извършват своята основна роля в мозъка. Този нежелателен резултат поражда, когато в тялото има повече живак, в сравнение с селен! С други думи още веднъж не приказваме за безспорни крайности, а за баланс и за това че селенът може да ни защищити от отрицателните последствия на живака.

А в този момент познайте кои са храните източници на селен! 16 от 25-те най-богати на селен храни са морски и океански риби! В реалност при множеството риби съотношението сред живак и селен е в интерес на селена.

Изключение вършат някои избрани риби, измежду които са: риба меч, наследник марлин, някои типове акули, кралска скумрия, някои типове риба звук.

Резултати от изследвания

Реално има единствено едно съществено клинично изследване, което документира увреждания от живака при деца, чиито майки са консумирали риба с високо наличие на живак преди раждането. Според редица специалисти обаче това проучване има своите недостатъци, главната от които е, че при него употребяваната риба е характерен тип акула, известна като pilot whalе (не открих прецизен превод на български), която е измежду дребното типове с по-високо наличие на живак, в сравнение с селен.

По мотив това проучване откривателят доктор Ник Ралсън прави следното умозаключение:

„ Ако използваме аналогията приходи/разходи, селенът е приходът, който получавате, а живакът е разходът, който вършиме. Нормално е да желаеме приходите ни да са повече от разноските. Когато консумирате pilot whale е като да получавате приход от $100, а да плащате сметка от $400. Ясно е, че това би ви разорило. При другите океански риби обаче, аналогията би била като това да получавате приход от $500, а да плащате сметка от $25. Ползите за вас ще са повече от загубите. “

Не съществуват проучвания, които да потвърждават вредата от изразходване на морска риба при небременни дами.

Обратно, има няколко клинични изследвания, които потвърждават, че избягването на рибата е по-опасно от постоянната ѝ консумация, като това е изключително годно за бременни дами!

Проучване, извършено в Обединеното кралство, стига до извода, че майки, които употребяват по-малко от 340 г морска риба на седмица, излагат децата си на риск от неврологични и други проблеми на развиването. Тези деца показват забавено развиване на информационните и вербалните умения като най-лоши са резултатите при деца, чиито майки въобще не употребяват морска риба.

Друго изследване, извършено в Съединени американски щати, изследва група дами, живеещи в Манхатан по време на гърмежа на кулите близнаци. При тези, които декларират, че по време на бременността са консумирали постоянно морска риба, са открити по-високи равнища живак в пъпната шнур на бебетата, само че тъкмо тези бебета имат по-високо вербално и общо IQ т.е. изгодите от потреблението на риба надвишават възможните вреди от живака.

Забележете, че в извършените проучвания се приказва за морски риби, при които равнищата на селен надвишават тези на живак. Същото не важи за сладководните риби, които по принцип съдържат ниски равнища както на селен, по този начин и на живак. Ако обаче даден сладководен водоем е нечист с тежки метали и в месото на рибата има повишени количества живак, тези риби биха били евентуално по-вредни от морските, където рисковият детайл е обезвреден от селен. С други думи определящ за резултата не е безспорното количество живак в дадена риба, а съотношението сред селен и живак, известно като selenium health benefit value (HBVSe) .

Което напълно не значи да не се употребява никаква сладководна риба, а да се употребява такава от чисти водни басейни.

Ние у дома хапваме главно речна пъстърва от Манастира, био ципура от Метро, дива гръцка риба от Salonica Fish, само че може би най-често консумираме скромната скумрия, която е мазна морска риба, богата на DHA, ценово налична, вкусна и много лесна за подготвяне – на скара, на фурна, плакия, печена с домати или картофи.

В умозаключение:

  • изгодите от потреблението на морска риба надвишават вредите от нея
  • дивата морска риба е за предпочитане пред рибата от развъдници, за които не сме осведомени с методът, по който се храни и третира рибата, както и от сладководни водоизточници, за които не сме сигурни, че са чисти
  • постоянната консумация на риба е целесъобразна за всички, в това число за бременни дами
  • избрани типове морски риба, при които съотношението живак:селен е в интерес на живака, е добре да се заобикалят от всички и изключително от бременни дами и дребни деца като най-уязвими групи

Иначе казано, в случай че в този момент четете този текст някъде край морето, безусловно си хапнете морска риба!

https://programi.magipashova.com

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР