Като човек, който е приятел с неколцина скулптори, да дам

Като човек, който е другар с неколцина скулптори, да дам малко техническа информация за Паметника на Съветската войска и демонтажа на фигурите: Няма нищо символно или случайно в отразването на една или друга част. Махането първо на ръката с шмайзера може да наподобява доста антивоенно и впрочем, само че не е. Рязането на ръката (най-високата част) и само че другите елементи става по линията, в която са заварени. Скулптурата е отлята на части, не цяла. После всяка част е заварявана, инсталирани са първо краката, в тях е налят и бетон, има арматура. После нагоре са заварявани другите елементи. Сега ги режат по шевовете, които се виждат единствено от близко. Когато смъкват отделените елементи, могат да ги реставрират и заварят още веднъж, към този момент има по-модерни способи и заварки. Въпросът е, че първо би трябвало да се вземе решение какво ще се прави със скулптурата. Сега последователите на демонтажа са уверени, че това е необратимо, ще разрушат и пиедестала и други Дали? Ако ще поставят скулптурите някъде в така наречен музей на соц изкуството, ще ги заварят там. Ако ще ги качват назад горе – всичко е допустимо, на следващия ден може политическата обстановка да се промени, нов парламент да вземе решение да ги върне горе – тогава ще заваряват частите отново горе. Технически въпросите стоят по този начин. Авторите на скултурната група горе са Васка Емануилова и Мара Георгиева. Независимо от идеологическо и символно значение на фигурите, те са произведение на изкуството, артефакт. И са пример на ера в изкуството. Скулптори разясняват, че през днешния ден, от днешното потомство създатели, е малко евентуално някой да може да направи сходен монумент, като величина, мащаби, пространствено оформление. Чакайте да видите какъв смях ще настане, като изискат да вършат монумент на хан Аспарух, още по-висок, и показват плановете – разяснява един от приятелите ми скулптори. Паметникът можеше да остане при естествени условия, неговата историческа и идеологическа натовареност щеше да отшуми и да остане като старост и артефакт. Но войната на Путин промени настроенията и той към този момент няма огромна поддръжка в публичното мнение. Путин твърди, че денацифицира и води Великата отечествена война с фашизма, а в действителност води завоевателна кръвопролитна война, погазва интернационалното право и умъртви няколкостотин хиляди души от две страни. Разрушава с бомбардировки цивилен цели. Паметникът към този момент е претрупан с ново значение. В такава обстановка бранителите му припяват на Путин, Митрофанова и Захарова. Преди време споделих в едно предаване към хора, които оправдават съветската експанзия – Как в този момент ще опазите Паметника на Съветската войска? Те още не осъзнаваха ситуацията.