Пашинян: Армения вече не може да разчита на Русия - показва го инвазията в Украйна
Катастрофалната инвазия на Русия в Украйна значи, че Армения към този момент не може да разчита на Москва като поръчител за сигурността си, даже когато нарастват страховете от връщане към открит спор с Азербайджан, сподели арменският министър председател Никол Пашинян в изявление за POLITICO. Необичайно острата рецензия на Пашинян към неспособността на Русия да работи като умиротворител в Кавказ единствено ускорява чувството, че Кремъл губи въздействието си и прехваления в миналото статут на суперсила в някогашните руски републики, които Москва в миналото е считала за собствен плацдарм.
Разочарованието в Ереван може да съставлява огромна повратна точка за страната с 2,8 милиона души население, защото след разпада на Съюз на съветските социалистически републики тя делегира на Русия огромна част от контрола върху своите железници, своя енергиен бранш и даже своите граници.
Когато през 2020 година Армения водеше 44-дневна война против по-силните и подкрепяни от Турция сили на Азербайджан, съветските миротворци бяха ситуирани, с цел да поддържат преустановяване на огъня. Тъй като Русия е изцяло ангажирана да се бие в Украйна, страховете в Ереван нарастват дали бойците на президента Владимир Путин желаят или са в положение да запазят мира в Кавказ. Това е основателно безпокойствие, защото съществува заплаха Армения да възобнови борбата с Азербайджан за отделилия се анклав Нагорни Карабах.
„ В резултат на събитията в Украйна опциите на Русия се трансформираха “, сподели Пашинян, признавайки, че Москва се стреми да избегне отчуждаването на Азербайджан и близкия му съдружник Турция, като и двете получиха стратегическо значение за Кремъл през цялото време на войната в Украйна предходната година. „ Нашата тактика би трябвало да бъде в тази обстановка да понижим оптимално зависимостта си от другите “, добави той.
„ Искаме да имаме самостоятелна страна, суверенна страна, само че би трябвало да имаме способи да избегнем попадането в центъра на конфликтите сред Запада и Изтока, Севера и Юга... Не може да има случай, в който Армения да стане „ прокси “. Това е неприемливо. ” Призоваването на огромния бранител Русия всякога, когато избухне спор, е просто неустойчиво, твърди той. „ Моделът, посредством който имаме проблеми с нашите съседи и би трябвало да каним други да ни пазят – няма значение кои са тези други – е доста уязвим модел. “
По мотив сегашната обстановка с Нагорни Карабах арменският министър председател съобщи, че „ съветските миротворци се провалиха в задачата си “ да подсигуряват сигурността на района. Все отново той добави: „ Не мога да кажа обаче, че в случай че съветските миротворци не бяха в Нагорни Карабах, в този момент обстановката щеше да е по-добра. “
Разочарованието от неуспеха на съветските сили да оказват помощ е част от утежняването на връзките сред Москва и Ереван. /БГНЕС
Разочарованието в Ереван може да съставлява огромна повратна точка за страната с 2,8 милиона души население, защото след разпада на Съюз на съветските социалистически републики тя делегира на Русия огромна част от контрола върху своите железници, своя енергиен бранш и даже своите граници.
Когато през 2020 година Армения водеше 44-дневна война против по-силните и подкрепяни от Турция сили на Азербайджан, съветските миротворци бяха ситуирани, с цел да поддържат преустановяване на огъня. Тъй като Русия е изцяло ангажирана да се бие в Украйна, страховете в Ереван нарастват дали бойците на президента Владимир Путин желаят или са в положение да запазят мира в Кавказ. Това е основателно безпокойствие, защото съществува заплаха Армения да възобнови борбата с Азербайджан за отделилия се анклав Нагорни Карабах.
„ В резултат на събитията в Украйна опциите на Русия се трансформираха “, сподели Пашинян, признавайки, че Москва се стреми да избегне отчуждаването на Азербайджан и близкия му съдружник Турция, като и двете получиха стратегическо значение за Кремъл през цялото време на войната в Украйна предходната година. „ Нашата тактика би трябвало да бъде в тази обстановка да понижим оптимално зависимостта си от другите “, добави той.
„ Искаме да имаме самостоятелна страна, суверенна страна, само че би трябвало да имаме способи да избегнем попадането в центъра на конфликтите сред Запада и Изтока, Севера и Юга... Не може да има случай, в който Армения да стане „ прокси “. Това е неприемливо. ” Призоваването на огромния бранител Русия всякога, когато избухне спор, е просто неустойчиво, твърди той. „ Моделът, посредством който имаме проблеми с нашите съседи и би трябвало да каним други да ни пазят – няма значение кои са тези други – е доста уязвим модел. “
По мотив сегашната обстановка с Нагорни Карабах арменският министър председател съобщи, че „ съветските миротворци се провалиха в задачата си “ да подсигуряват сигурността на района. Все отново той добави: „ Не мога да кажа обаче, че в случай че съветските миротворци не бяха в Нагорни Карабах, в този момент обстановката щеше да е по-добра. “
Разочарованието от неуспеха на съветските сили да оказват помощ е част от утежняването на връзките сред Москва и Ереван. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ