Катарзисен“ е думата, която може би най-добре описва романа Момчетата

„ Катарзисен “ е думата, която може би най-добре разказва романа „ Момчетата Бърджис ” от Елизабет Страут. След като покори читателите по целия свят и завоюва „ Пулицър “ за „ Олив Китридж ”, със идната си книга американската писателка се утвърждава като извънреден повествовател и тъничък ценител на човешката душа и природа. В „ Момчетата Бърджис ” тя е в най-хубавата си писателска форма и още веднъж сервира завладяваща и незабравима история – съвсем мъчително въздействаща, само че въпреки всичко обнадеждаваща. Книгата в превод на Анелия Данилова се преиздава от „ Кръг ” на 6 февруари с нова редакция, а корицата и този път е дело на Мила Янева-Табакова. Както подсказва заглавието, в центъра на действието са момчетата Бърджис – братята Джим и Боб. Белязани вечно от трагичния случай, при който са изгубили татко си като деца, те от дълго време са напуснали родното си градче в Мейн и са построили нов живот в Ню Йорк. Но неочаквана рецесия вкъщи ги принуждава да се завърнат – синът на сестра им Сюзан е упрекнат в закононарушение от ненавист и надали ще успее да избегне наказването. Докато казусът се заплита, нежните връзки в фамилията са напът да се раздерат дефинитивно, а една надълбоко заровена в предишното загадка става ясно и трансформира всичко. Умението на Страут да написа за дълбочината на човешките драми лъжливо просто и без никакви клишета или поучаване е удивително. С присъщата си откровеност, емпатия и проникновеност писателката навлиза във вътрешния свят на своите спорни и сложни герои и разкрива неуместни истини за идентичността, предразсъдъците, брака, класовите и културните разлики, физическата и прочувствената изолираност в фамилиите и общностите. Защо нараняваме най-близките си с лекост, постоянно без да го осъзнаваме? Кое ни отстранява дотолкоз от личния ни живот, че той да ни се коства недействителен и неправилен? Какво се случва, когато най-накрая свалим маските, които носим дори пред себе си? И допустимо ли е да се завърнем вкъщи – във всевъзможен смисъл? „ Момчетата Бърджис “ освен дава отговор на тези въпроси, а трансформира една семпла привидно история в смело и многопластово проучване на виновността, самотата, загубата и обичта все пак. Запитана в изявление за в. „ Чикаго Трибюн ” какво я е въодушевило да написа за фамилна покруса, Страут дава отговор по този начин: „ Винаги са ме вълнували взаимоотношенията в фамилиите и по какъв начин се опитваме да избягаме един от различен и от предишното си. Не избираме околните си и поради това те доста постоянно пораждат у нас по едно и също време дълбока обич и бездънен яд. Но без значение какъв брой мощно е убеждението ни, че сме избягали от тях, в действителност сме им гневно предани. Именно по този начин е и при момчетата Бърджис – при цялото съревнование и многото компликации посред им, когато всичко се разпада, никой не би могъл да се бори за тях, както те се борят един за различен ”. Елизабет Страут е измежду водещите създатели в каталога на „ Кръг “. Към момента три нейни книги са част от него: „ Олив Китридж “, „ Олив Китридж още веднъж “ и „ Момчетата Бърджис “. От издателството към този момент работят и по българското издание на нейния огромен книжовен дебют – романа „ Ейми и Изабел “, написан през 1998 година и съвсем незабавно приспособен във филм. Елизабет Страут (1956) е американска писателка, родена в Портланд, щата Мейн. Завършва британска литература и право. Авторка е на девет романа, спечелили овациите на литературните критици и читателите и трансформирали се в международни бестселъри. През 2009 година е удостоена с „ Пулицър “ за своята книга „ Олив Китридж “ – след това претворена в минисериал на HBO, отличен с осем награди „ Еми “.

създател: СЛАВА
...