Късно разбрах, че злото, което вършим, някой ден се връща

Късно разбрах, че злото, което вършим, някой ден се връща като бумеранг, освен това с цялостна мощ. Бях единствено на 20 – млада, усмихната и фриволна, когато се срещнах с Костантин. Той беше с 10 години по-голям от мен и живееше с болната си майка. Леля Теодора мечтаеше да види сина си щастливо задомен, до момента в който към момента е жива. В нейните показа дамата бе тази, която се грижи за дома и фамилията, а мъжът изкарва прехраната. Горката, тя не знаеше, че светът, който тя познаваше, от дълго време се е трансформирал.

Преди да ме срещне, Константин е имал две несполучливи любовни връзки, които прочувствено го бяха смачкали. Страхът, че още веднъж ще разбият сърцето му, го караше да бъде мнителен и първоначално доста мъчно се разбирахме. Макар да му изглеждах лекомислена, с времето завоювах любовта и доверието му дотам, че стартира да прави проекти за женитба. За мен връзката ни беше по-скоро флирт, игра, само че нищо по-съществено. Когато си на 20 и целият живот е пред теб, последното, за което мислиш, е да се омъжиш и да се грижиш за болна свекърва. Не отхвърлям, бях се привързала към Константин и може би по тази причина, когато той – почервенял и разчувствуван – ми предложи брак, аз замълчах, тъй като не съумях да събера храброст и да му призная, че не съм подготвена.

За страдание той приел моето безмълвие за единодушие и незабавно заръчал на майка си да се стяга за женитба. Тя, от своя страна, почнала да се хвали на близки и родственици и след няколко дни пристигнаха да ме изискат публично от родителите ми. Нашите останаха шокирани, не знаеха, че съм решила да се бракосъчетавам, а аз се смутих и още веднъж замълчах, което бе следващата ми огромна неточност. Няколко месеца безмълвно следих по какъв начин околните ми се стягат за женитба. Един ден вуйна Теодора ме извика у тях. С тайнствена нотка в гласа ми сподели, че имала огромна изненада за мен и пред смаяните ми очи извади от шкафа гердан от златни пендари. Каза, че подаръкът има най-много сантиментална цена, тъй като няколко генерации се предавали от свекърва на снаха. Виждайки каква вяра гори в очите й, осъзнах, че не мога повече да укривам истината и би трябвало да приключа този фарс. Колкото и да ми беше мъчно и да се опасявах, че ще нараня Константин, още същата вечер му споделих, че женитба няма да има. Винаги ще помня страшния искра в очите му и с каква ненавист ме изгаряше погледът му. Тръгнах си с възприятие за виновност, без да знам, че 25 години по-късно двамата още веднъж ще се надигнем лице в лице. Сватба въпреки всичко е имало, тъй като от позор пред близки и родственици, и най-много под натиска на майка си, Константин скоро се оженил за жена, с която са се познавали едвам от седмица.

Изтърпях рецензиите на родители, другари и близки, и когато след близо две години срещнах Валентин, бях изцяло сигурна, че това е мъжът, за който без всякакво съмнение съм подготвена да се омъжа. Месеци по-късно родих щерка ни Александра и радвайки се на щастието си, загърбих дефинитивно предишното.

Времето летеше и съвсем не разбрах по кое време дребното ми момиченце се трансформира в красива млада жена на 22 години. Един ден Александра, съвсем бегом, се прибра вкъщи и с радостни писъци се хвърли на врата ми: „ Мамо, познай какво ми се случи! Евгени ми предложи да се оженим! “ Двете се прегърнахме и като луди започнахме да танцуваме в стаята. Познавах Евгени и го одобрявах за шурей. Струваше ми се благ, деликатен, сериозен юноша, който би направил щерка ми щастлива. Оставаше единствено да се срещнем с родителите му и да уточним датата на сватбата. И тогава се появи бумерангът: по сложния метод научих, че „ каквото посееш – това ще пожънеш “.

Седмица преди събитието по телефона се обади мъжки глас, съобщавайки прекомерно публично, че тази вечер ще дойдат вкъщи родителите на Евгени. Не обърнах внимание на странния му звук и щастлива, че най-сетне ще се срещна със сватовете, започнах да се затягам за уречената среща. Но какво бе изумлението ми, когато вечерта на вратата застана някогашният ми избраник Константин! Остаряло, с посивяла коса, моето минало ми подаде ръка, преструвайки се, че не ме познава. До него, величествено изправена, стоеше брачната половинка му. Странно, само че Евгени го нямаше. С изтръпнали крайници поканих гостите да влязат, а Александра предложи да им сервира кафе. Те отхвърлиха, настъпи минута неудобно безмълвие, след което, изкашляйки се леко, Константин съобщи, че женитба нямало да има, тъй като синът му решил, че този брак няма бъдеще. И още предния ден отлетял за Ню Йорк, където щял да живее и работи. И както стояха прави, си потеглиха. Погледнах към брачна половинка си и видях какъв брой изстрадал тип има, а някъде зад себе си чувах риданията на Александра. Току-що тези хора бяха разрушили сърцето на единствената ми щерка. Отново не споделих нищо, а и имаше ли смисъл да приказвам? Какво можех да им кажа? Че преди доста години аз бях тази, която унищожи живота на бащата на Евгени? Тогава разбрах какъв брой истина има в приказката, че когато ориста желае да те накаже, те удря по най-милото ти…

Оттогава изминаха 10 години. Александра едвам оцеля след жестокото изменничество, само че младостта й оказа помощ да се върне към живота. Срещна прелестен мъж, с който сътвориха семейство, родиха им се момче и момиче. А преди седмица възелът с необяснимото бягство на някогашния й избраник се разплете. Дъщеря ми получи писмо от Евгени. Баща му умрял неотдавна и на смъртния си одър признал, че гнусните фотоси, доказващи, че Александра му изневерява, са били монтаж. Константин ги подхвърлил на сина си, с цел да предотврати сватбата, тъй като не можел да одобри да се сроди с дамата, която преди време се подиграла с възприятията му. Накрая Евгени я молеше да му елементарни за ужасната постъпка, унищожила и неговия живот, и й пожелаваше да е щастлива.

Дъщеря ми сгъна писмото, погледна ме благо и се усмихна: „ Всичко е наред, мамо! И двете сме извадили шанс. Ти си се отървала от неприятен и злопаметен мъж, а аз – от малоумен добряк! “ Наведе се и ме целуна.
Нина
Инфо: Лична драма