Гените ли решават колко ще живеем? Ново изследване пренаписва представите за дълголетието
От какво зависи какъв брой ще живеем, какво ни е писано и какъв брой ни е отредено? До този миг науката даваше отговор, а точно, че дълголетието може и да ни е заложено в гените, само че ние не сме заложници на своята ДНК.
Десетилетия живяхме с концепцията, че метода ни на живот, с какво се храним, каква е средата към нас, даже какво мислим, могат да влияят върху генетичния код.
Ново проучване обаче връща основната ролята на гените и генетиката в дълголетието и стареенето. Бен Шенхар – един от създателите, работил по проучването, разяснява пред БТВ.
Намираме го в лабораторията на професор Ури Алон. Бен Шенхар е докторант там – в Департамента по молекулярна клетъчна биология на Института „ Вайцман “ в Израел.
Оказва се, че индивидът, трансформирал се в бранител на генетичния код и генетиката, не е генетик или типичен биолог, а физик, математик, изследвал конфликтите на неутронни звезди в група по теоретична астрофизика.
Кой беше преломният миг във Вашето проучване, който оспори убеждението, че едвам 20-25% гените на дълголетието се унаследяват? С вашето проучване наподобява, че нещата са 50 на 50.
Бен Шанхер: Това, което ние направихме, е да се върнем към истинското, класическото изследване, от което идваше тази стойност – 20%. Анализирахме още веднъж данните и забелязахме, че в тях има доста мощен объркващ фактор, който не е бил взет поради. Когато този фактор се регистрира, резултатите наподобяват напълно други. Това е по този начин наречената „ външна смъртност “, породена от фактори, които не са свързани с биологичното стареене.
Например - произшествия, принуждение, естествени бедствия и най-важното в този подтекст – инфекции, инфекциозни болести. Класическите проучвания са правени върху близнаци, родени през XIX век – 1860 година, 1890 година По това време не е имало антибиотици, не е имало добра хигиена. Така че доста хора, за жалост, са умирали от инфекции, които нямат нищо общо със стареенето.
Цели три десетилетия се смяташе, че без значение какво е записано в гените, какъв брой дълго ще живеем зависи в огромна степен от храната, методът на живот, страстите, близостта, спорта. Били са проследени стотици двойки близнаци. Бен Шнхер обаче предлага друга позиция към тематиката, която трансформира парадигмата.
Защо решихте да се задълбочите в този проблем?
Бен Шанхер: Честно казано, това беше много инцидентно. Не беше нещо, което целеустремено взехме решение да изследваме, а по-скоро го открихме по случайност – както постоянно се случва в науката, където положителните открития от време на време стават инцидентно. В нашата лаборатория ние не сме обичайни биолози или генетици. Ние сме главно физици и математици, които работят по биологични проблеми. Подхождаме към биологията от гледната точка на физиката. А това, което физиците обичат да вършат, е математическо моделиране. Да се опитаме да разбираем обещано държание посредством математически модел.
И по този начин, в нашата лаборатория използваме модел за изложение на стареенето, създаден при нас, наименуван „ модел на насищащото се премахване “.
Аз си играех с този модел и се пробвах да го напасна по отношение на известните досега проучвания с близнаци. И инцидентно забелязах, че когато трансформирам цената на външната смъртност, т.е. вероятността човек да почине от инцидентни аргументи, несвързани със стареенето – настройката е извънредно сензитивна към това.
И когато „ изключих “ външната смъртност, внезапно видях, че наследствеността на дълголетието скача до към 50%. Спомням си по какъв начин отидох при проф Ули Алон и му споделих: „ Играх си с това и виж какво се получава. Какво мислиш? “ Той сподели нещо от рода на: „ Трябва да забележим дали това е действително, само че в случай че е, може да е нещо огромно. “
Какво мислите, че ще промени тези резултати отсега нататък?
Бен Шанхер: Смятам, че смисъла на това проучване не е на самостоятелно равнище. Ако сте обособен човек, вие към момента би трябвало да се грижите за здравето си, за метода си на живот и така нататък Изследването не споделя, че тези неща не са значими. Дори в случай че генетиката е 50%, въпреки всичко остават едни други 50%, които включват метод на живот, диета, среда, здраве – всички тези неща са значими. На персонално равнище не мисля, че някой би трябвало да прочете това проучване и да си каже: „ Мога да пребивавам по друг метод, няма значение. “ Надявам се да не е по този начин.
Темата за унаследяването на дълголетието връща самия Бен към българските му корени и Русе, където е живяла и баба му, преди да заминат за Израел. Днес тя към този момент е на 95 години.
Десетилетия живяхме с концепцията, че метода ни на живот, с какво се храним, каква е средата към нас, даже какво мислим, могат да влияят върху генетичния код.
Ново проучване обаче връща основната ролята на гените и генетиката в дълголетието и стареенето. Бен Шенхар – един от създателите, работил по проучването, разяснява пред БТВ.
Намираме го в лабораторията на професор Ури Алон. Бен Шенхар е докторант там – в Департамента по молекулярна клетъчна биология на Института „ Вайцман “ в Израел.
Оказва се, че индивидът, трансформирал се в бранител на генетичния код и генетиката, не е генетик или типичен биолог, а физик, математик, изследвал конфликтите на неутронни звезди в група по теоретична астрофизика.
Кой беше преломният миг във Вашето проучване, който оспори убеждението, че едвам 20-25% гените на дълголетието се унаследяват? С вашето проучване наподобява, че нещата са 50 на 50.
Бен Шанхер: Това, което ние направихме, е да се върнем към истинското, класическото изследване, от което идваше тази стойност – 20%. Анализирахме още веднъж данните и забелязахме, че в тях има доста мощен объркващ фактор, който не е бил взет поради. Когато този фактор се регистрира, резултатите наподобяват напълно други. Това е по този начин наречената „ външна смъртност “, породена от фактори, които не са свързани с биологичното стареене.
Например - произшествия, принуждение, естествени бедствия и най-важното в този подтекст – инфекции, инфекциозни болести. Класическите проучвания са правени върху близнаци, родени през XIX век – 1860 година, 1890 година По това време не е имало антибиотици, не е имало добра хигиена. Така че доста хора, за жалост, са умирали от инфекции, които нямат нищо общо със стареенето.
Цели три десетилетия се смяташе, че без значение какво е записано в гените, какъв брой дълго ще живеем зависи в огромна степен от храната, методът на живот, страстите, близостта, спорта. Били са проследени стотици двойки близнаци. Бен Шнхер обаче предлага друга позиция към тематиката, която трансформира парадигмата.
Защо решихте да се задълбочите в този проблем?
Бен Шанхер: Честно казано, това беше много инцидентно. Не беше нещо, което целеустремено взехме решение да изследваме, а по-скоро го открихме по случайност – както постоянно се случва в науката, където положителните открития от време на време стават инцидентно. В нашата лаборатория ние не сме обичайни биолози или генетици. Ние сме главно физици и математици, които работят по биологични проблеми. Подхождаме към биологията от гледната точка на физиката. А това, което физиците обичат да вършат, е математическо моделиране. Да се опитаме да разбираем обещано държание посредством математически модел.
И по този начин, в нашата лаборатория използваме модел за изложение на стареенето, създаден при нас, наименуван „ модел на насищащото се премахване “.
Аз си играех с този модел и се пробвах да го напасна по отношение на известните досега проучвания с близнаци. И инцидентно забелязах, че когато трансформирам цената на външната смъртност, т.е. вероятността човек да почине от инцидентни аргументи, несвързани със стареенето – настройката е извънредно сензитивна към това.
И когато „ изключих “ външната смъртност, внезапно видях, че наследствеността на дълголетието скача до към 50%. Спомням си по какъв начин отидох при проф Ули Алон и му споделих: „ Играх си с това и виж какво се получава. Какво мислиш? “ Той сподели нещо от рода на: „ Трябва да забележим дали това е действително, само че в случай че е, може да е нещо огромно. “
Какво мислите, че ще промени тези резултати отсега нататък?
Бен Шанхер: Смятам, че смисъла на това проучване не е на самостоятелно равнище. Ако сте обособен човек, вие към момента би трябвало да се грижите за здравето си, за метода си на живот и така нататък Изследването не споделя, че тези неща не са значими. Дори в случай че генетиката е 50%, въпреки всичко остават едни други 50%, които включват метод на живот, диета, среда, здраве – всички тези неща са значими. На персонално равнище не мисля, че някой би трябвало да прочете това проучване и да си каже: „ Мога да пребивавам по друг метод, няма значение. “ Надявам се да не е по този начин.
Темата за унаследяването на дълголетието връща самия Бен към българските му корени и Русе, където е живяла и баба му, преди да заминат за Израел. Днес тя към този момент е на 95 години.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ