Къщата в центъра на София, която някога е била сградата

...
Къщата в центъра на София, която някога е била сградата
Коментари Харесай

София остана без още една знакова къща

Къщата в центъра на София, която в миналото е била постройката на хърватското посолство, към този момент е в предишното и на напред във времето излиза въпросът за какво здания, които в миналото са били монументи на културата, губят статуса си и изчезват една по една. Подписките не съумяха да спасят постройката и на нейно място ще има нова- шестетажна.

На адреса на някогашната постройка на хърватското посолство през днешния ден могат да бъдат открити единствено остатъци.

Човекът, подписал разрешението за събарянето ѝ, е кметът на регион " Оборище ".

Българска национална телевизия: Защо сложихте подписа си под разрешението за това да се събори тази постройка?

Николай Александров, кмет на регион " Оборище " в София: Защото нямам правна опция да откажа. Нямаме правно съображение, с което да се противопоставим на желанието на притежателите да си ръководят парцела, както те намерят за добре.

Причината е, че близо 30 години тази постройка е извадена от листата на паметниците на културата и притежателят й може да реши дали да я резервира или да построи на нейно място нова по-висока постройка. Че ще избере второто обаче, съгласно кмета на Оборище не е изненада и се знаело още 2018 г, когато основният проектант на София предложил в новия проект на столицата тази постройка да не участва.

Г-н Здравков е одобрил устройствения проект. Той го е основал, проектът е утвърден и е влезнал в действие, сподели Николай Александров, кмет на регион " Оборище " в София.

Българска национална телевизия: Г-н Здравков е знаел, че тази постройка в някакъв миг ще бъде съборена?

Да, при всички положения, защото Подробния организационен проект идва от НАГ. Той не се основава от регион Оборище, добави Николай Александров, кмет на регион " Оборище " в София.

И Министерството на културата е знаело, че има подобен риск. Още когато е извадило постройката от листата на паметниците. Обяснение от там за какво това е направено - към момента нямаме. Не получихме и обяснение за това каква процедурата по установяване коя постройка би трябвало да е монумент и коя не. Нещо, което съгласно архитектите е дупката, в която една по една потъват скъпите здания.

Постоянно някакви врътки през годините, през които писмено се уреждат нещата и в действителност е една огромна каша с документите. Заради архаичността на системата, поради това, че тя се състои от папки, хиляди преписки, хиляди картончета някъде си, те отделят главното си време в това да се занимават с тези папки, изясни арх. Любо Георгиев, Сдружение за градски политики.

Архитект Георгиев е предложил на културното министерство с екипа си да цифровизира цялата система, с цел да е обществена информацията. Помощта му обаче останала непоискана.
Източник: bnt.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР