Къща Хиндлиян в Стария град на Пловдив е един от

...
Къща Хиндлиян в Стария град на Пловдив е един от
Коментари Харесай

Синята къща с благородна душа

Къща " Хиндлиян " в Стария град на Пловдив е един от редките случаи на съхранено културно завещание Къщата е издигната от едноименната фамилия през 30-те години на 19 в. и е дом на впечатляващи истории Един от потомците на рода, Степан Хиндлиян, споделя някои от тях, както и визията на фамилията за бъдещето на къщата
Синьото на къща " Хиндлиян " се откроява по самоуверен метод в Стария град на Пловдив. Тя не е просто възрожденска къща, в която може да се видят пъстри черги и носии. Тя е къща на космополити, които при започване на XIX в. са били жители на света, и пленява с фасада, само че и със непокътнат обилен интериор. Сградата е издигната през 1835 година от Степан Мануг - богат арменски търговец, чийто жанр е пристигнал в Пловдив два века по-рано.

Впечатляващо в къщата, която е монумент на културата, е фактът, че въпреки да е отнета от фамилията от националната власт през 40-те години на ХХ в., тя заобикаля всеобщата съсипия на 90-те. Държава и община я стопанисват с грижа и внимание десетилетия наред. Тя е чудесно непокътната, което демонстрира, че с готовност културното завещание би могло да се съхранява. Последната спорна концепция на общината е да отвори механа в постройката, което би умъртвило огромна част от атмосферата, само че към този момент проектът не е утвърден.
Реклама Родът Хиндлиян
Степан Хиндлиян, един от потомците на този арменски жанр и може би десетият мъж, носещ това име във семейството, описа пред " Капитал Градове " за връзката с пловдивската къща и още по-дълбоката връзка с рода на хора, които ценят достолепието повече от всичко.

Корените им могат да се проследят до XVII век в Шорот, тогавашна Персия. Предците на Степан са се занимавали с чифликчийство, пасища, добитък, търгуват с кожи и платове, комерсиалните им кораби излизат от Османската империя и стигат до Индия. Покрай това достижение локалните стартират да назовават строителя на къщата Степан Манук Хинди, което значи индиеца, споделя потомъкът на рода. Впоследствие това остава и фамилното име на рода с арменско окончание - Хиндлиян.

Първият Хиндлиян е бил много млад при построяването на къщата - бил на 33 години. " През XIX в., когато са били на 35 години, са си били съществени към този момент. Българските революционери на тази възраст са били много политически грамотни хора. По това време той е бил в разгара на силите си ", споделя наследникът на рода Степан Хиндлиян.

След това родът продължава с впечатляващи персони. Степан споделя за прародител си, който е бил надарен правист. " Като млад е бил уверен болшевик, само че за него важи максимата " Който като млад не е уверен социалист, няма сърце, а който продължи, като порасне, е изцяло вманиачен ", споделя през усмивка Степан. Същият този прародител е и първият, превел стихотворението на Пейо Яворов " Арменци " на арменски език. Дядо му също е юрист, който обаче не се помирява с измененията на властта през 40-те и това му пречи в живота макар уменията и знанията му. Бащата на Хиндлияновия правоприемник пък е публицист и работи в арменското посолство години наред.
Фотограф: Надежда Чипева Реклама
Любопитна е и традицията на родословието да се редуват имена на синовете Степан и Манук към този момент епохи. Единствено бащата на актуалния Степан се споделя по-същия метод като първородния си наследник и там се обърква редът. " Баща ми е е първият, който се дами за етническа българка, а не за арменка, и майка ми по прочувствени съображения кръщава сина си на бащата вместо на дядо му. За сметка на това по-малкият ми брат е Манук. Аз съм " оправил " грешката и моят наследник си продължава " по правия път " - той е трябвало и се споделя Степан, мисля, че е 11-ият Степан, откогато имаме взор върху родословното дърво ", споделя той.
Дом за избавление
През 1915 година стартира мъчителното и грубо време на арменския геноцид в Османската империя и Хиндлияновият жанр взема решение, че е безсмислено да живее нашироко и в лукс на фона на събитията. Фамилията дава къщата си на пловдивската арменска общественост, с цел да е леговище за бежанци - общо към 15 фамилии. Те остават там до 60-те години, когато постройката е отчуждена, описаха за " Капитал " от общински институт " Старинен Пловдив ", който стопанисва къща " Хиндлиян ".

Когато влиза закона за реституцията след 89-а, дядото на Степан прави опити да претендира за благосъстоятелност върху къщата, само че е отсечен, с аргумента че фамилията е получило непретенциозно обезщетение - етаж от кооперация в Пловдив. Обезщетението е " кон за кокошка ", само че това няма значение. " В последна сметка прадядовците са решили, че тази къща ще бъде за публично прилагане, когато са я дали на арменската общественост, и ние, тъй като сме необятно скроени, не предявяваме повече искания за нея ", усмихва се 43-годишният Степан Хиндлиян.
Фотограф: Надежда Чипева
" Доста е задължаващо, когато се запознаеш с историята и отидеш като малко дете в тази къща, оставаш мощно впечатлен. На мен това ми се случи в по-късна детска възраст, тъй като баба ми и дядо ми не са ги пускали през 80-те години по конюнктурни аргументи ", споделя Хиндлиян. По данни на общинския институт къщата е отворена за гости на 5 април 1983 г.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР