Кървавото насилие, в което Румъния потъва в края на 1989-а,

Кървавото принуждение, в което Румъния потъва в края на 1989-а, е предизвикано от " Секуритате ". Хаосът, избухнал след бягството на Чаушеску, се дължи на премислен сюжет, настояват нови версии за събитията от тези времена.

Сблъсъци по улиците на Букурещ в края на декември 1989-а

30 години след кървавата гражданска война в Румъния към момента не са изцяло ясни събитията, при които се стига до рухването на диктатора Николае Чаушеску. Една новоизлязла книга под заглавието " Снайперисти и мистификатори " обаче хвърля светлина върху събитията от това време. Тя съдържа обширно проучване на Андрей Урсу (син на отстъпник, малтретиран и погубен от " Секуритате " през 1985-а), на румънския историк Мадалин Ходор и американския откривател Роланд О. Томасон, опиращо се на заключенията на американския политолог Ричард А. Хол. Книгата е показана в обява на " Нойе Цюрхер Цайтунг ".

Според научния труд, от 22 декември 1989-а нататък елементи от прословутата румънска загадка работа " Секуритате " подхващат контрареволюция. На този ден по обяд Чаушеску бяга от Букурещ с хеликоптер. Няколко часа по-късно румънската столица и други градове се трансформират в арени на брутално принуждение. В продължение на три дни, до изтезанието на Чаушеску, обстановката на доста места в страната прилича революция - умират над 1000 души. Насилието от тези дни постоянно се изяснява с зародилия безпорядък, при който обезумели от яд хора стреляли слепешката.

Само че съгласно създателите на проучването, един различен сюжет наподобява по-правдоподобен: специфични елементи на " Секуритате " съзнателно са предизвикали насилието. Остава обаче неразбираемо дали са желали да спасят Чаушеску и надлежно да си основат оправдание, в случай че тиранът се завърне, или пък насилието е било част от битката за власт, при която " Секуритате " е оказвала напън върху новото управление на Националния фронт за избавление (НФС).

Куршуми " дум-дум " и непознати летящи обекти

При всички положения след бягството на Чаушеску е бил задействан скришен сюжет за протест, считат създателите на проучването. Той е бил създаден за случай на задгранична инвазия, само че е можел да се приложи и при положение на вътрешно въстание. Основните му способи са бойкот, инфилтрация, дезинформация.

Разигралото се от 22 декември нататък дава отговор изцяло на този сюжет: снайперисти, възприемани като " терористи ", обстрелвали целеустремено стратегически обекти, само че и цивилни жители - най-вече през нощта. Многократно е доказвано, че при тези стрелби са употребявани патрони с кух връх, наричани още " дум-дум ", които са неразрешени за приложимост в интернационалните военни дейности още от 1899 година. Този факт обаче систематично се омаловажава от правните органи. С такива боеприпаси по това време разполага единствено " Секуритате ", която е оборудвана по-добре от армията.

Докато казармите са обект на обстрел, на радарите на армията се появяват непознати летящи обекти. Отбраната против тях обаче се оказва безрезултатна: по всяка възможност радарните сигнали са електронно симулирани. Тези, а и доста други данни потвърждават, че единствено една добре проведена и механически устойчиво оборудвана мощ е била в положение да провежда такава огромна акция. Но това никога не е НФС към Йон Илиеску, който в този миг таман се образува.

Николае Чаушеску и брачната половинка му Елена са разстреляни на 25 декември 1989-а

Бързо се разнася слухът, че става дума за вмешателство на непозната мощ, че Чаушеску е станал жертва на задгранична интрига - на Съветския съюз, Унгария или Съединени американски щати. Подобен сюжет обаче изобщо не се вписва в ползите на непознатите сили по това време. В геополитически подтекст Румъния просто не е съответстваща големина. И през днешния ден, след частичното разсекретяване на архивите, няма улики за сходно вмешателство. Но след 1989-а тази теза става част от голяма дезинформационна акция.

Нейни създатели, както се открива от осъществените изследвания, са точно тези кръгове, които са имали интерес от това да отвлекат вниманието от своята кървава роля от декември 1989-а, и които са били профилирани в разпространението на подправени информации - някогашни членове на " Секуритате ". Въпреки че съществуват редица свидетелства за съществуването на снайперисти ( " терористи " ), доста от които са били задържани, а други и убити, те в един миг се трансформират по-скоро във нереалност - доказателствата за съществуването им са потулени.

Истинските виновници и до през днешния ден не са осъдени

Колкото и иронично да наподобява, и антикомунистическата съпротива бързо застъпва тезата, че виновността за насилието от декември 1989-а носи НФС към Илиеску. От тези, които по това време се надяват на промяна на елитите, идва упрекът, че втората армия на номенклатурата е злоупотребила с революцията, че надали не е инсценирала прелом. Оттук нататък елементарно се подхранва убеждението, че Илиеску е предизвикал демонстриращите против Чаушеску: спонтанната гражданска война се възприема като цинична игра за власт, а националното въстание стартира да се интерпретира като държавен прелом. НФС бил инсценирал насилието, с цел да го спре по-късно и по този начин да получи нужната му легитимация. Тя обаче изобщо не му е нужна. Фокусирането върху НФС към Илиеску отвлича вниманието от същинските виновници. Дискредитирането на революцията подхожда добре за задачите на " Секуритате ".
Редакцията предлага
И през днешния ден, 30 години по-късно, същинските виновници към момента не са осъдени. През декемрви 2019-а в Румъния стартира така наречен " Процес на революцията ", както напомня немското списание " Шпигел ". В този развой упрекнатите са единствено трима - тогавашният държавен глава на Румъния Йон Илиеску, вицепремиерът на краткотрайното държавно управление след рухването на Чаушеску - Джелу Войкан Войкулеску, и някогашният началник на военната авиация Йосиф Рус. От 16 часа на 22 декември 1989-а нататък те имали цялостен надзор върху всички сили за сигурност и по тази причина били виновни за насилието от идващите дни. Те основали " терористичната неуравновесеност ", а след това и насилието, с цел да си " основат легитимност в очите на популацията ".

Според обявата на " Шпигел ", обвинителният акт не е безапелационен. А " Нойе Цюрхер Цайтунг " акцентира честото пропускане на следния факт - че около рухването на Чаушеску " Секуритате " се притеснява, че ще загуби въздействието си. " Секуритате " бързо осъзнава, че властта ще бъде поета от алианса сред НФС към Илиеску и армията, която безусловно го поддържа.

Пред няколко седмици някогашният вицепремиер Джелу Войкан Войкулеску, който следи процеса против Чаушеску и неговата екзекуция, и който провежда тайното заравяне на диктатора и брачната половинка му Елена, даде изявление за списание " Шпигел ". В него той акцентира, че делото против него и Илиеску е " неуместно ". Войкулеску е уверен, че " терористите " били бойци от елитните елементи на Чаушеску, тренирани особено за сходни акции. В обвиняването по този начин и няма същински доказателства за виновността на Илиеску и Войкулеску, показва създателят на изявлението в " Шпигел " и насочва следния въпрос към тогавашния вицепремиер на Румъния: " И какво, в случай че въпреки всичко бъдете наказан? ". Войкулеску дава отговор: " Ако вляза в пандиза, ще си помисля следното: че неблагодарността е най-висшата форма на признанието ".

" Нойе Цюрхер Цайтунг " отбелязва, че мрежата на " Секуритате " съумява да се запази и след събитията от декември 1989-а година. Тя популяризира подправени информации, инфилтрира свои хора в политиката, медиите и стопанската система. И по този начин прикрива следите от своите закононарушения. Впрочем, хора от " Секуритате " вземат участие и в всеобщите вълнения от първата половина на 1990-а година, след които се образуват нови структури за членовете на прословутата загадка работа, останали без работа - военният отряд UM0215, Румънската разследваща работа SRI и жандармерията. Наследството на кървавия декември 1989-а занимава Румъния и до през днешния ден.