Над половината българчета учат с видеоклипчета
Картинната информация се усвоява 60 хиляди пъти по-бързо и остава в съзнанието по-дълго
Над 60% от учениците ни гледат видеоуроци и търсят материали в интернет, с цел да се приготвят за учебно заведение. В същото време 20% от родителите се доверяват на тези материали, а 44% даже са платили за онлайн пособия. Една четвърт от родителите считат, че видеоуроци и онлайн материали би трябвало да се употребяват и в класните стаи.
Това демонстрира проучване на учебен портал от 2015 година, обхващащо 1442 български възпитаници и родители.
Въпреки необятно публикуваното мнение, че технологиите отдалечават днешните деца от четенето и ученето, те не трябва изцяло да се жигосват.
Когато става въпрос за разбиране на информация и асимилиране на някакво умеене, младите избират да изгледат видео със синтезирано поднесени данни или показани указания.
В ютюб може да се откри
клипче с
инструкции за
съвсем всяко едно
деяние от
всекидневието
като да вземем за пример по какъв начин да си поправиш нещо у дома, да си разглобиш телефона, по какъв начин да рисуваш, да се целуваш. Тази наклонност се придвижва и в учебните заведения, най-много в чужбина, само че лека-полека и у нас и е причина учениците да реализират все по-добри резултати. Вече е потвърдено, че си има напълно научни аргументи за това. Мозъкът реагира на образното показване 60 хиляди пъти по-бързо, в сравнение с текста или всевъзможен различен тип образователен материал. А
една минута от
онлайн клипче
дава информация
почти
колкото 1,8
милиона
написани думи Освен това картинката остава в съзнанието доста по-дълго време.
В ютюб има клипчета с упътвания за всевъзможни дейности от всекидневието ни.
Всъщност 90% от информацията, която мозъкът ни възприема по принцип, е образна. Клипчетата в ютюб са съвършен метод за насърчаване на съответно умеене, тъй като демонстрацията дава доста по-ясна визия какво би трябвало да се направи.
Така нещата стават по-малко нереални.
Когато се употребяват в учебно заведение, тези клипчета могат да улеснят използването на съответна доктрина в действителна конюнктура и обстановка, което понижава случаите, в които нещо просто е назубрено с мисълта, че в никакъв случай няма да влезе в приложимост. Разбира се, посредством видеата самият образователен развой може да стане по-ефективен – с тях учителят може да покаже какво тъкмо желае да се направи за домашно, може да се свърже с учениците отдалечено и да направи урока по-забавен.
Като цяло децата през днешния ден трансформират читателските си привички и ги трансферират на екрана - даже когато става въпрос за художествена литература. Според проучване от 2013 година
една трета от 8-
до 16-годишните
четат романи на
устройствата си.
Но процесът на цифровизация към момента не е изцяло приключен - половината от децата отварят и принтирани на хартия книги.
Преди години да се сгушиш в топлото кресло с чаша чай и книга в ръка, когато на открито вали и е студено, е била една от дребното варианти за битка със скуката у дома. Но през днешния ден разновидностите към този момент са доста повече – предаване по малкия екран, изтеглен на компютъра филм или просто ровене в интернет и обществените мрежи през мобилния телефон.
През 1984 година 8% от 13-годишните и 9% от 17-годишните признават, че в никакъв случай не четат за наслаждение, демонстрира американско проучване. През 2014 година броят им съвсем се е утроил до надлежно 22% и 27%.
Освен това девойките са склонни да четат повече от момчетата - 18% от младежите споделят, че четат всекидневно при 30% от девойките. Половината от 17-годишните непринудено подхващат някоя книга един път или два пъти в годината, до момента в който през 1985 година 60% от младежите са сядали да почетат най-малко един път в седмицата. Авторите на американското проучване настояват изясняват това освен с софтуерния прогрес, само че и с родителите, които към този момент четат на глас на децата си по-малко. Преди 15 години малчуганите сред 2 и 7-годишна възраст са се наслаждавали на 45 минути приказки, до момента в който в този момент времето е спаднало до 30 минути. /24chasa.bg
Над 60% от учениците ни гледат видеоуроци и търсят материали в интернет, с цел да се приготвят за учебно заведение. В същото време 20% от родителите се доверяват на тези материали, а 44% даже са платили за онлайн пособия. Една четвърт от родителите считат, че видеоуроци и онлайн материали би трябвало да се употребяват и в класните стаи.
Това демонстрира проучване на учебен портал от 2015 година, обхващащо 1442 български възпитаници и родители.
Въпреки необятно публикуваното мнение, че технологиите отдалечават днешните деца от четенето и ученето, те не трябва изцяло да се жигосват.
Когато става въпрос за разбиране на информация и асимилиране на някакво умеене, младите избират да изгледат видео със синтезирано поднесени данни или показани указания.
В ютюб може да се откри
клипче с
инструкции за
съвсем всяко едно
деяние от
всекидневието
като да вземем за пример по какъв начин да си поправиш нещо у дома, да си разглобиш телефона, по какъв начин да рисуваш, да се целуваш. Тази наклонност се придвижва и в учебните заведения, най-много в чужбина, само че лека-полека и у нас и е причина учениците да реализират все по-добри резултати. Вече е потвърдено, че си има напълно научни аргументи за това. Мозъкът реагира на образното показване 60 хиляди пъти по-бързо, в сравнение с текста или всевъзможен различен тип образователен материал. А
една минута от
онлайн клипче
дава информация
почти
колкото 1,8
милиона
написани думи Освен това картинката остава в съзнанието доста по-дълго време.
В ютюб има клипчета с упътвания за всевъзможни дейности от всекидневието ни.
Всъщност 90% от информацията, която мозъкът ни възприема по принцип, е образна. Клипчетата в ютюб са съвършен метод за насърчаване на съответно умеене, тъй като демонстрацията дава доста по-ясна визия какво би трябвало да се направи.
Така нещата стават по-малко нереални.
Когато се употребяват в учебно заведение, тези клипчета могат да улеснят използването на съответна доктрина в действителна конюнктура и обстановка, което понижава случаите, в които нещо просто е назубрено с мисълта, че в никакъв случай няма да влезе в приложимост. Разбира се, посредством видеата самият образователен развой може да стане по-ефективен – с тях учителят може да покаже какво тъкмо желае да се направи за домашно, може да се свърже с учениците отдалечено и да направи урока по-забавен.
Като цяло децата през днешния ден трансформират читателските си привички и ги трансферират на екрана - даже когато става въпрос за художествена литература. Според проучване от 2013 година
една трета от 8-
до 16-годишните
четат романи на
устройствата си.
Но процесът на цифровизация към момента не е изцяло приключен - половината от децата отварят и принтирани на хартия книги.
Преди години да се сгушиш в топлото кресло с чаша чай и книга в ръка, когато на открито вали и е студено, е била една от дребното варианти за битка със скуката у дома. Но през днешния ден разновидностите към този момент са доста повече – предаване по малкия екран, изтеглен на компютъра филм или просто ровене в интернет и обществените мрежи през мобилния телефон.
През 1984 година 8% от 13-годишните и 9% от 17-годишните признават, че в никакъв случай не четат за наслаждение, демонстрира американско проучване. През 2014 година броят им съвсем се е утроил до надлежно 22% и 27%.
Освен това девойките са склонни да четат повече от момчетата - 18% от младежите споделят, че четат всекидневно при 30% от девойките. Половината от 17-годишните непринудено подхващат някоя книга един път или два пъти в годината, до момента в който през 1985 година 60% от младежите са сядали да почетат най-малко един път в седмицата. Авторите на американското проучване настояват изясняват това освен с софтуерния прогрес, само че и с родителите, които към този момент четат на глас на децата си по-малко. Преди 15 години малчуганите сред 2 и 7-годишна възраст са се наслаждавали на 45 минути приказки, до момента в който в този момент времето е спаднало до 30 минути. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ