(Картина - И. Е. Репин Портрет Л. Н. Толстого, 1887)

Лев ТОЛСТОЙ ~ ВЪЗКРЕСЕНИЕ

(Картина - И. Е. Репин " Портрет Л. Н. Толстого ", 1887)

За пътят на измененията, духовните лутания и дълбоките душевни пропасти, които водят към персоналното ни Възкресение - с религия и примирение. Избрани фрагменти от последния разказ на великия Лев Толстой.

Колкото и да се мъчеха хората, събрани няколко стотин хиляди на едно малко място, да осакатят тая земя, на която се притискаха, колкото и да набиваха земята с камъни, с цел да не пораства нищо върху нея, колкото и да изчистваха всяка поникнала тревичка, колкото и да одимяваха с каменни въглища и петрол, колкото и да подкастряха дърветата и да гонеха всички животни и птици - даже и в града пролетта си беше пролет. Слънцето грееше, тревата - съживена - растеше и зеленееше навсякъде, дето не я бяха изскубали, освен по тревните площи на булевардите, само че и сред каменните плочи; брезите, тополите и смрадликата развиваха своите лепкави и уханни листа, липите издуваха пукащи се пъпки; гаргите, врабците и гълъбите към този момент пролетно готвеха радостно гнездата си, а мухите бръмчаха по стените, затоплени от слънцето. Весели бяха и растенията, и птиците, и насекомите, и децата. Но хората - огромните, възрастни хора - не преставаха да се мамят и изтезават един различен. Хората смятаха, че свещено и доста не е това пролетно утро, не е тази красота на света божи, дадена за богатството на всички същества - красота, която подготвя към мир, единодушие и обич, - а свещено и доста е това, което те сами са измислили, с цел да властвуват един над различен.

Едно от най-обичайните и публикувани суеверия е това, че всеки човек има свои избрани качества, че е добър, злобен, интелигентен, малоумен, деятелен, равнодушен и така нататък Хората обаче не са тъкмо такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, в сравнение с злобен, по-често интелигентен, в сравнение с малоумен, по-често деятелен, в сравнение с равнодушен, и назад, само че няма да бъде заслужено, в случай че кажем за един, че е добър или интелигентен, а за различен, че е злобен или малоумен. А ние постоянно така разделяме хората. И това не е право.

Хората са като реките: водата във всички е идентична и навсякъде е една и съща, само че всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту необятна, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си първи проблясъци на всички човешки качества и от време на време демонстрира едни, от време на време други, а от време на време напълно не наподобява на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват изключително внезапни.

И цялата тая страшна смяна с него стана единствено по тази причина, тъй като той престана да има вяра в себе си и почна да има вяра в другите. А той престана да има вяра в себе си и стартира да има вяра в другите, тъй като му беше доста мъчно да живее с религия в себе си - като вярваше в себе си, той трябваше постоянно да взема решение всички въпроси не в интерес на своето животинско аз, което търсеше леки наслади, а съвсем постоянно срещу него; като вярваше в другите, нямаше какво да взема решение - всичко към този момент беше решено, и то решено постоянно срещу духовното и в интерес на животинското аз. Освен това, като вярваше в себе си, той постоянно се излагаше на хорското наказание, а като вярваше в другите, получаваше утвърждението на хората, които го заобикаляха.
Отначало той се бореше, само че беше прекомерно мъчно да се бори, тъй като всичко това, което той, вярвайки на себе си, считаше за положително, се считаше за неприятно от другите, и противоположното, всичко, което, вярвайки на себе си, той считаше за неприятно, се считаше за хубаво от всички, които го окръжаваха.

Отговорът, който той не можа да откри, беше същият, който Христос дава на Петър: той се състоеше в това да прощаваме постоянно на всички, да прощаваме безкраен брой пъти, тъй като няма хора, които сами да не са отговорни и по тази причина да могат да санкционират или да поправят.