Кърт Вонегът веднъж пише, че музиката е единственото доказателство, че

Кърт Вонегът един път написа, че музиката е единственото доказателство, че Бог съществува. Но в случай че попитаме науката, тя би ни споделила, че небесното няма нищо общо с методите, по които реагираме, когато слушаме музика.

1. Защо настръхваме, когато чуем обичана ария или част от ария?

Настръхването, тръпката, когато чуем обичана ария, произтича от нервните окончания, които свързват слуховата сетивна система (частта от мозъка, която обработва звука) и островната кора ( lobus insularis или частта от мозъка, която обработва емоциите). Когато настръхвате при чуването на обичана ария, това значи, че връзката сред тези две елементи на мозъка е мощна. Но кое тъкмо провокира настръхването?

Когато слушаме музика мозъкът ни обработва мелодиите и планува вероятните им повторения или музикални изречения. Когато нещо ненадейно (но приятно) се случи в дадена ария, мозъкът ни реагира. При някои хора тази реакция може да докара до физическо-емоционално чувство – настръхването.

Учените несъмнено знаят какво го предизвиква, само че не са сигурни дали тази реакция на мозъка се придобива или е заложена генетично, т.е. не знаят дали при някои хора това е естествена реакция или не.

2. Защо продължаваме да си припяваме една и съща ария през целия ден?

Повторенията в песните е един от плюсовете в актуалната поп музика. Всъщност информацията демонстрира, че през последните 55 години песните са станали с доста повече повторения. Разбира се, продуцентите не биха заложили на това, в случай че то не се изискваше, което повдига въпроса – за какво мозъците ни обичат повторенията толкоз доста?

Истината е, че по този начин наречения „ exposure effect ” може да ни даде отговора, който търсим. Мозъкът ни се любува на нещата, които към този момент знае – мелодия, темп или припев. Този резултат е толкоз мощен, че задейства мозъчните центрове и в последна сметка стартира да дефинира музикалните ни желания. Точно по тази причина от време на време сме склонни да си припяваме ария, в която има доста повече повторения, по през целия ден, даже и да не я харесваме и да не ни се желае да си я пеем.

3. Защо след време песните губят „ магията си “?

Оказва се, че има „ познатост “, която е приятна за мозъка, само че има и „ прекомерна познатост “, която не му харесва. Последните изследвания демонстрират, че мозъкът ни има предел, що се отнася до реакциите му по отношение на познатите му неща. След като тази последна точка е достигната, познатите елементи от песента към този момент не задействат центровете в мозъка и песента става скучна.

Учените имат вяра, че мозъкът минава през два стадия, до момента в който слушаме музика. Първият е упованието на обичаната ни част от песента, а вторият, когато го чуем и достигнем до „ върха “ или кулминационната точка, което води до обособяване на ендорфин. Смята се, че колкото по-позната ни става дадената ария, толкоз „ по-изморен “ е мозъкът ни и към този момент не е в очакване на кулминационната точка. Сложността на самата музика също играе роля, тъй като учените считат, че колкото по-сложна е дадена ария, толкоз по-бавно я обработва мозъкът и тя ни омръзва по-бавно.

4. Как дефинираме кой жанр музика ни харесва?

Вероятно знаете за изследванията, при които група хора биват помолени да кажат кой артикул избират, само че със затворени очи. Хората знаят авансово само цената на продукта. И защото сме склонни да свързваме високата цена с качеството, хората по-често споделят, че избират продукта, за който знаят, че е по-скъп. Дали това важи и за музикалния ни усет? Един неотдавнашен опит твърди, че това фактически е по този начин.

Прави се изследване, при което от хората се изисква да кажат кое осъществяване на пиано им харесва повече – едното е от знаменит пианист (висока цена), а другото от студент в музикално учебно заведение (по-ниска цена). Учените обаче сменят надписа на осъществяването, карайки участниците да имат вяра, че осъществяването на известния пианист в действителност е осъществяване на студент и назад.

Резултатите демонстрират, че хората инстинктивно избират осъществяването, за което считат, че е изсвирено от експерт. С други думи – самостоятелните възгледи за музиката са завършени най-малкото от самостоятелните усещания за нейната стойност.

5. Защо музиката ни кара да танцуваме?

Изследванията демонстрират, че по-ритмичните мелодии задействат моторната ни система. В същото време мозъкът ни оказва помощ за координацията, точността и времето ни за танц. Координираните придвижвания носят наслаждение за мозъка, което съчетано с ритъма, просто го кара да се „ усеща “ неповторимо, като по този метод възбужда нашето предпочитание да танцуваме.