Карлсън долетя за думата на Путин
Карлсън долетя за Москва, с цел да беседва с Владимир Путин. Най-популярният американски политически ефирен публицист Тъкър Карлсън ще интервюира съветския президент. Въпреки че към момента няма публично удостоверение за идната среща, няма подозрение, че точно поради Путин политическият коментатор е пристигнал у нас. В днешно време този факт самичък по себе си е необикновен: последният път, когато Путин даде изявление за американски медии, беше преди съвсем три години, т.е. още в предходния международен ред. Посещението на Карлсън обаче надалеч надвишава елементарното изявление в сложен миг, защото самият Тъкър към този момент не е просто публицист. И реакцията на пътуването му в Съединени американски щати, Украйна и даже от нашите либерали ясно удостоверява това.
Преди по-малко от година Карлсън беше уволнен от “Фокс Нюз ”, където водеше най-популярното политическо предаване. Тъкър стана прекомерно отровен даже за подкрепящия републиканците ефирен канал, тъй като се трансформира в пореден критик освен на Байдън, само че и на „ Вашингтонското тресавище “ и политиката на естаблишмънта като такава. Той стана съвсем по-голям тръмпист от самия Тръмп. Оттогава той пусна лична стратегия в обществените мрежи и продължава да притегля вниманието на милиони американци. И като освен ослепителен коментатор на настоящите събития, само че и евентуален политик. Дори до такава степен, че се приказва, че Карлсън може да бъде претендент за вицепрезидент на Доналд Тръмп (което обаче е извънредно малко евентуално: Тръмп най-вероятно ще вземе жена или цветнокож за собствен спътник). Така че Карлсън от дълго време се е трансформирал в една от емблематичните фигури на актуалната американска вътрешнополитическа борба и по тази причина пътуването му до Москва провокира подобен яд.
В Щатите към този момент го наричатпредател, който би трябвало да бъде блокиран да влезе в родината си. Ясно е, че сходни апели идват от маргинални демократи, само че това също е знак за неприятното здраве на американското общество. А в Киев се пробват да играят на смесицата от русофобия и тъкърофобия измежду демократите и съпоставят идния диалог на Карлсън с Путин с „ в случай че Гьобелс интервюира Джак Изкормвача “.
Нашите локални западници също мърморят: вижте, в Съединени американски щати има публицист, който е съперник на управляващите, който може да пристигна в Русия и да приказва с Путин, само че къде в Русия има такива самостоятелни звезди, които подлагат на критика управляващите? Не останаха, или избягаха в чужбина (за образци се показват Дуда и Невзоров), или седят безмълвно без достъп до ефир. Тоест в Америка има независимост, а тук имаме тоталитаризъм, който също мечтае, макар цялата антизападна реторика, за утвърждение от Запада.
Вярно е, че нямаме доста известен политически ефирен водещ, който остро да подлага на критика Путин, само че главната причина за това е, че нямаме толкоз разграничено общество, както в Съединени американски щати. Имаме различия в обществото, има десни и леви, само че няма коренно и все по-разнопосочни хрумвания за полезности за пътя на страната. А в Щатите тъкмо това се случва: половината общество е за Тръмп, половината е за условния Байдън, т.е. структурата на американското общество да се промени в посока корозия на неговата бяла протестантска основа, а за Съединените щати да продължат да обслужват упоритостите на глобалисткия хайлайф, пробвайки се да запазят ролята си на международен хегемон. Този раздор се задълбочава и Тъкър Карлсън е главният глас на страната на Тръмп, тези, които са недоволни от състава и политиката на естаблишмънта. Карлсън печели точки освен като подлага на критика Байдън, само че и като пази доста характерна идеологическа и политическа линия. И какво вършат нашите Дудаи Невзоров? Демонизация на Путин? Желание за провалянето на личната страна? Капитулация (първо морална, а в този момент и военна) на Запада? За каква всеобща социална поддръжка можем да приказваме в тази ситуация?
Фактът, че Тъкър Карлсън поредно подлага на критика поддръжката на Съединени американски щати за Украйна, не се дължи на русофилия, а на разбирането му за ползите на Съединени американски щати, което резонира с доста американци. Не е загадка, че той от дълго време желае да интервюира Владимир Путин: преди три години той сподели, че американските разследващи служби, откакто са научили за това, го следят. Сега в Щатите към този момент пишат, че Карлсън носи на Путин обръщение от Тръмп, само че това, несъмнено, е смешно. За Тръмп и Карлсън Путин е нужен като критик на Байдън, т.е. на политиката на администрацията във връзка с поддръжката на Украйна против Русия. „ Лудия Джо ни слага на ръба на международна война с нуклеарна Русия “, споделят тръмпистите, а изявлението на Путин би трябвало да удостовери тезите им.
Тоест - излиза ли, че нашият президент ще бъде употребен в американската вътрешнополитическа битка, в президентската акция? Разбира се, и той доста добре схваща това. Освен това той ще се радва да направи това, тъй като за разлика от пресилената „ съветска интервенция “ на изборите през 2016 година от страната на Тръмп (тогава той завоюва безусловно честно), в този момент съветският фактор в действителност ще играе значима роля в резултата от изборите. Не поради напъните ни да им повлияем, а поради положението на американското общество и интернационалната конюнктура. Съединените щати водят прокси война с Русия за личните си ползи. Но това не са ползите на по-голямата част от американското общество, а на по-голямата част от неговия хайлайф - и тук думата на Путин в действителност може да наклони везните в вярната посока. Така че не Русия се нуждае от утвърждението на Запада, а Съединените щати чакат думата на Путин.
Превод: В. Сергеев
Преди по-малко от година Карлсън беше уволнен от “Фокс Нюз ”, където водеше най-популярното политическо предаване. Тъкър стана прекомерно отровен даже за подкрепящия републиканците ефирен канал, тъй като се трансформира в пореден критик освен на Байдън, само че и на „ Вашингтонското тресавище “ и политиката на естаблишмънта като такава. Той стана съвсем по-голям тръмпист от самия Тръмп. Оттогава той пусна лична стратегия в обществените мрежи и продължава да притегля вниманието на милиони американци. И като освен ослепителен коментатор на настоящите събития, само че и евентуален политик. Дори до такава степен, че се приказва, че Карлсън може да бъде претендент за вицепрезидент на Доналд Тръмп (което обаче е извънредно малко евентуално: Тръмп най-вероятно ще вземе жена или цветнокож за собствен спътник). Така че Карлсън от дълго време се е трансформирал в една от емблематичните фигури на актуалната американска вътрешнополитическа борба и по тази причина пътуването му до Москва провокира подобен яд.
В Щатите към този момент го наричатпредател, който би трябвало да бъде блокиран да влезе в родината си. Ясно е, че сходни апели идват от маргинални демократи, само че това също е знак за неприятното здраве на американското общество. А в Киев се пробват да играят на смесицата от русофобия и тъкърофобия измежду демократите и съпоставят идния диалог на Карлсън с Путин с „ в случай че Гьобелс интервюира Джак Изкормвача “.
Нашите локални западници също мърморят: вижте, в Съединени американски щати има публицист, който е съперник на управляващите, който може да пристигна в Русия и да приказва с Путин, само че къде в Русия има такива самостоятелни звезди, които подлагат на критика управляващите? Не останаха, или избягаха в чужбина (за образци се показват Дуда и Невзоров), или седят безмълвно без достъп до ефир. Тоест в Америка има независимост, а тук имаме тоталитаризъм, който също мечтае, макар цялата антизападна реторика, за утвърждение от Запада.
Вярно е, че нямаме доста известен политически ефирен водещ, който остро да подлага на критика Путин, само че главната причина за това е, че нямаме толкоз разграничено общество, както в Съединени американски щати. Имаме различия в обществото, има десни и леви, само че няма коренно и все по-разнопосочни хрумвания за полезности за пътя на страната. А в Щатите тъкмо това се случва: половината общество е за Тръмп, половината е за условния Байдън, т.е. структурата на американското общество да се промени в посока корозия на неговата бяла протестантска основа, а за Съединените щати да продължат да обслужват упоритостите на глобалисткия хайлайф, пробвайки се да запазят ролята си на международен хегемон. Този раздор се задълбочава и Тъкър Карлсън е главният глас на страната на Тръмп, тези, които са недоволни от състава и политиката на естаблишмънта. Карлсън печели точки освен като подлага на критика Байдън, само че и като пази доста характерна идеологическа и политическа линия. И какво вършат нашите Дудаи Невзоров? Демонизация на Путин? Желание за провалянето на личната страна? Капитулация (първо морална, а в този момент и военна) на Запада? За каква всеобща социална поддръжка можем да приказваме в тази ситуация?
Фактът, че Тъкър Карлсън поредно подлага на критика поддръжката на Съединени американски щати за Украйна, не се дължи на русофилия, а на разбирането му за ползите на Съединени американски щати, което резонира с доста американци. Не е загадка, че той от дълго време желае да интервюира Владимир Путин: преди три години той сподели, че американските разследващи служби, откакто са научили за това, го следят. Сега в Щатите към този момент пишат, че Карлсън носи на Путин обръщение от Тръмп, само че това, несъмнено, е смешно. За Тръмп и Карлсън Путин е нужен като критик на Байдън, т.е. на политиката на администрацията във връзка с поддръжката на Украйна против Русия. „ Лудия Джо ни слага на ръба на международна война с нуклеарна Русия “, споделят тръмпистите, а изявлението на Путин би трябвало да удостовери тезите им.
Тоест - излиза ли, че нашият президент ще бъде употребен в американската вътрешнополитическа битка, в президентската акция? Разбира се, и той доста добре схваща това. Освен това той ще се радва да направи това, тъй като за разлика от пресилената „ съветска интервенция “ на изборите през 2016 година от страната на Тръмп (тогава той завоюва безусловно честно), в този момент съветският фактор в действителност ще играе значима роля в резултата от изборите. Не поради напъните ни да им повлияем, а поради положението на американското общество и интернационалната конюнктура. Съединените щати водят прокси война с Русия за личните си ползи. Но това не са ползите на по-голямата част от американското общество, а на по-голямата част от неговия хайлайф - и тук думата на Путин в действителност може да наклони везните в вярната посока. Така че не Русия се нуждае от утвърждението на Запада, а Съединените щати чакат думата на Путин.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ