Карлос Руис Сафон е единият от трима най-успешни съвременни испански

В мига, в който се запиташ дали обичаш някого, вече си спрял да го обичаш завинаги ~ Карлос Руис САФОН

Карлос Руис Сафон е единият от трима най-успешни модерни испански създатели наред с Хавиер Сиера и Хуан Гомес Хурадо. Той е някогашен текстописец, квалифициран бакалавър по Информационни науки, някогашен изобретателен шеф в рекламния отрасъл и буен почитател на драконите и кофеина. Горд собственик е на 22 литературни награди в Съединени американски щати, Холандия, Португалия, Испания, Франция, Норвегия и Канада и е един от най-четените модерни създатели в Европа.

Понякога си мислим, че хората са билети от лотарията: че са тук, с цел да създадат действителност нашите неуместни фантазии.

Някои селяндури си фантазират, че в случай че заловен една жена за задника и тя не се оплаче, значи им е в забрадка вързана.Аматьори! Женското сърце е загадъчен лабиринт, прекомерно огромно предизвикателство за недодялания разум на мъжа-измамник. Ако желаете в действителност да притежавате една жена, би трябвало да мислите като нея, и на първо време би трябвало да спечелите душата й. Останалото, сладката мека обвивка, която ви лишава и разсъдъка, и добродетелта, е просто едно допълнение.

Вие, дамите, повече вярвате на сърцето, в сравнение с всевъзможни нелепости,затова и живеете по-дълго.

Понякога си мисля, че Дарвин се е объркал и че индивидът в действителност произлиза от свинята, защото у осем от всеки 10 души дреме по едно прасе, което единствено чака мотив да се прояви.

Човешката подлост е фитил, който си търси огън.

Злото допуска някакво нравствено умозаключение, желание и прочут размисъл. Слабоумният или идиотът даже за момент не стопира, с цел да намерения и разсъди. Той работи инстинктивно като добиче, уверен, че прави положително, че постоянно има право, и гордо преебава – с опрощение – всеки, който му наподобява по-различен от него – било то заради цвета на кожата, заради вярата, езика, националността или заради желаните развелчения. На тоя свят са нужни повече фактически неприятни хора и по-малко междинни тъпанари.

Внимавайте какво говорите и какво вършиме с децата си! Думите, с които се отравя сърцето на едно дете - било то от завист или от незнание - се загнездват в паметта му като израстък и рано или късно му изгарят душата.

Съдбата постоянно се спотайва току зад ъгъла. Досущ като апаш, продажница или продавач на лотарийни билети – това са трите й най-често срещани въплъщения. Онова, което ориста в никакъв случай не прави, са визити по домовете. Човек би трябвало самичък да търчи след нея.

Колкото по-безсъдържателно е времето, толкоз по-бързо тече. Безсмисленият живот профучава около тебе като трен, който не стопира на твоята гара.

Който не знае къде отива, до на никое място не стига.

В леглото си коства да се лежи единствено когато човек е млади има добра компания.

Дяволът е измислил младостта, с цел да можем да правим грешките си, а Бог е основал зрелостта и старостта, с цел да можем да си платим за тях...

Времето прави с тялото това, което нелепостта прави с душата. Разкапва го.

В упованията човешката душа ръждясва.

Подаръците се вършат за наслаждение на даряващия,а не поради заслугите на получаващия.

Понякога се брои не това,което си дал, а това, което си отстъпил.

Понякога човек приказва по-свободно пред някой чужд, в сравнение с пред околните си. Навярно тъй като непознатият ни вижда такива, каквито сме, а не каквито му се желае да бъдем.

Някой ми сподели, че в мига, в който се запиташ дали обичаш някого, вече си спрял да го обичаш вечно.

Тези, които се нуждаем да обичаме са единствено сенки в душите на непознати.

Който обича същински, обича безшумно, с дейности, в никакъв случай с думи.

Знаете ли какво им е най-хубавото на разрушените сърца? Че могат да се разбият същински единствено един път. Останалото са просто драскотини...

Готови сме да повярваме във всичко,освен в истината.

Не вярвай на всичко, което виждаш.Образа на действителността, който ни преподнасят oчите е единствено заблуда, оптически трик. Светлината е умел измамник.

Понякога най-реалните неща се случват само във въображението.Спомняме си единствено това, което в никакъв случай не се е случило.

Спомените са по-лоши и от патроните.

Не се доверявай на този, който има вяра на всички.

Понякога предаността не е повече от извор на страдалчество,заради тази безконечна нелепост да преследваме тези, които ни нараняват...

Всяко майсторско увещаване, което е почтено за името си,апелира първо към любознанието, след това към суетата, а най-после – към добросърдечието или угризението.

Едно нещо е да вярваш на дамата, друго е да вярваш на всичко което тя споделя.

Запомнете добре: горещо сърце и студен разсъдък – това е основното предписание за същинския прелъстител.

Животът ме е научил в никакъв случай да не изгубвам вяра, но не и прекалено много да разгадавам на нея. Надеждата е жестока и суетна, при нея няма съвест.

Една загадка коства толкоз,колкото тези, от които би трябвало да я пазим.

Париж е единствения град на света,където да умреш от апетит към момента се счита за изкуство.

Интересно е по какъв начин съдим останалите и не си даваме сметка, че презрението ни е тъпо, до момента в който не стартират да ни липсват, до момента в който не ни ги лишават. Отнемат ни ги, тъй като в никакъв случай не са ни принадлежали...

Докато мозъкът разбере случилото се, раните в сърцето към този момент са прекомерно дълбоки.

Когато всички се стремят да изкарат някого страшилище има две благоприятни условия:или той е бил светец, или те крият половината истина.

Говоренето е за простаците, мълчанието е за страхливците, а слушането е за мъдреците.

Ако хората обмисляха най-малко една четвърт от това, което приказват, този свят би бил истински парадайс.

Този свят няма да почине от атомна бомба, както пишат по вестниците, ще почине от смях, от простащина, трансформирайки всичко във анекдот, и на всичкото от горната страна неприятен анекдот.

Няма втори благоприятни условия, освен за разкаянието.

Омразата е гений, който се научава с годините.

По-добре нещо да е допълнително, отколкото да не доближава.

Животът обилно ни дава таман това, за което не ламтим.

Веднъж един добър другар ми сподели, че проблемите са като хлебарките. Ако ги извадиш на ярко, те се плашат и бягат.

Безсмислено бе да си губим времето в опити да променим света;достатъчно бе да не позволяваме той да ни промени.

Хората, които си нямат живот, винаги би трябвало да се бъркат в живота на другите.

Най-ефикасният метод да обезвредиш бедните е да насадиш у тях желанието да подражават на богатите. Това е отровата, с която капитализмът заслепява…

Да печелиш пари не е мъчно единствено по себе си. Трудното е да печелиш, като правиш нещо, на което си коства да посветиш живота си.

Случайностите са белезите на ориста. Няма случайности. Ние сме марионетки, ръководени от нашите несъзнавани стремежи.

Добрите думи са безполезни жестове, които не изискват никаква жертва, а се посрещат с по-голяма признателност, в сравнение с положителните каузи.

Вярата или неверието са проявления на малодушието. Можеш да знаеш или да не знаеш, точка.