Карлин Флора е журналист и бивш редактор в Psychology Today.

Карлин Флора е публицист и някогашен редактор в Psychology Today. Статиите й са оповестени в Discover и Scientific American Mind. Автор е на книгата „ Влиянието на приятелите “ от 2013.

Дори и най-хубавите другари са способни да ви накарат да се чувствате напрегнати и даже да се разболеете.

Защо другарството толкоз елементарно става токсично?

Спомнете си миг от живота си, в който стоите до другар и се чувствате изцяло разбрани. Усещате непосредственост и знаете, че индивидът до вас ви познава същински.

Може би чувствате, че приятелят ви оказва помощ да извадите на бял свят най-хубавото от себе си, най-забележителните ви разсъждения и най-остроумните смешки. Окуражава ви. Слуша, жестикулира като вас и даже ви дава съвет по какъв начин да надградите уменията си.

Двамата дружно си шушукате за общите ви другари, като си припомняте времето, прекарано дружно с тях.

В същото време деликатно се потапяте в прелестните мемоари с към този момент преживения сюжет – допълвате се един различен в изразите си и артикулирате с ръце, вършиме физиономии, които да пресъздадат случката.

Изпълнени сте с топли усеща към вашия непосредствен другар и скрито се гордеете, че толкоз доста си наподобявате.

Удовлетворен сте, че някой, който толкоз доста почитате, ви прави оценка по сходен метод – посредством споделени щастливи мигове, като изпълва всекидневието ви с положителни страсти.

Тези другарства изпълват душите ни, укрепват и оформят идентичността ни, даже чертаят житейските ни пътища.

След редица опити даже е потвърдено, че сходен жанр близки взаимоотношения ни поддържат физически и душевен здрави.

Добрите другари подкрепят силата на имунитета, отварят вратите на творчеството, понижават кръвното налягане, намаляват риска от деменция при по-възрастните и даже удължават живота.

Ако чувствате, че не може да живеете без своите другари, прави сте.

Но даже и видимо нежните другарства могат да ни под напрежение и при тях да зародят спорове.

Възможно е да изгубят от магията си и да нямат сили да се възстановят по-късно и даже да се изгубят вечно – със или без основателна причина.

Следователно можем да разделим типовете другарства на: не толкоз лесни, извънредно сложни и на трето място неприятни и болестотворни другарства, даже отровни.

Ползите от положителното другарство са един куп, само че за това следва да се заплати съответната цена.

Приятелствата, погледнати без предубеждения, в действителност са доста по-хаотични и небалансирани, в сравнение с си ги представяме.

Първата студена вода, която ще изпием на тематика другарство е, че единствено половината от другарствата са взаимни.

Звучи шокиращо, тъй като съгласно статистики ние възприемаме съвсем всичките си другарства като споделени.

Можете ли да познаете кой сте показали за другар в своя лист, а той не ви е отвърнал със същото?

Едно от обясненията е, че мотивация за основаване на другарство се оказва персонален интерес.

Проучване, извършено измежду младежи сочи, че хората желаят да имат за другари известни персони. Оказва се, че даже в случай че погледнете фейсбук профилите на приятелите си, ще разберете, че имат повече другари от вас.

Приятелството към този момент не е въпрос на качество, а на количество.

Лицемерните другарства имат за своя основа взаимозависимостите и споровете. Изпитвате по едно и също време отрицателни и положителни усеща измежду такива хора. Често се чудите дали да им вдигнете телефона, когато ви звънят.

Този жанр другарства също са постоянно срещани. Повече от половината консуматори в обществените мрежи могат да се нарекат двойствени.

Със сигурност като лицемери може да посочите и членове на фамилията си.

Приятели, които са правилни, на които може да се разчита и са добра компания също могат да ви повлияят зле, тъй като като човешки същества имат и не толкоз привлекателни качества.

Ясно ни е, че депресираните ни другари могат да ни повлекат в мрачното си настроение; тези, които прекаляват с храненето да станат причина и ние да се храним ненужно доста, а пиещите и пушачите да се трансфорат в част от компанията ни на по чашка и цигара.

Други сякаш “добри ” другари е допустимо да си слагат цели и полезности, които да се разминават или даже да опонират на нашите лични или належащи.

Тези другари не ни предизвикват нищо неприятно. Но ние не съумяваме да се идентифицираме с тях или да ни стимулират да използваме капацитета си, с цел да се развиваме в позитивна посока.

Ако вървим по техния път, ще се окаже, че плуваме против течението.

Тези другарства освен не ни оказват помощ, само че и ни разболяват.

Изследване от 2003 година употребява група хора, като им слага уреди за премерване на кръвното налягане и регистрира разликите при общуването им с разнообразни хора.

Кръвното се подвига при интеракция с лицемерни персони повече, в сравнение с с врагове.

Причината е непредсказуемостта на този тип другарство, която ни държи напрегнати и бдителни.

Лицемерното другарство също покачва риска от сърдечни проблеми, понижава устойчивостта на организма към стрес и като цяло ни кара да се усещаме зле.

Друго проучване обаче демонстрира, че лицемерието на работното място може да окаже позитивно влияние.

Факт е, че когато човек се усеща нерешителен при сходен жанр взаимоотношения, това го стимулира да работи по-усилено, с цел да утвърди позицията си.

Също като при нефукнционалните фамилии, огромен е броят и на другарствата, които се оказват нездравословни в същността си.

Сюзън Хейтлър , клиничен психолог и маркетинг съветник, открива редица потвърждения – отровният другар те кара да се съревноваваш с останалите му приятели; приказва повече за себе си, в сравнение с ти за теб; подлага на критика те с доводи, само че се наскърбява, когато ти го критикуваш; кара те да се чувстваш все едно вървиш по тъничък лед и даже една неточност може да разсъни гнева му или неодобрението му; играе си с страстите ти, като един ден се държи другарски и благо, а на идващия студено и жестоко.

През 2014 година, откриватели от университета в Питсбърг откриват, че при дами над 50 години с повишаване на негодуванието от обещано другарство се усилва риска от хипертония.

Изпълненото с негативи другарство от сорта на рецензии, изложение на отчаяние от индивида, вметнати груби изрази, усилва с 38 % риска от хипертония.

При мъжете не се открива връзка сред високото кръвно и нездравословното другарство. Може би повода се крие в това, че дамите взимат драговолно тематиката и са привикнали да обръщат повече внимание на дребни елементи във взаимоотношенията си с останалите хора.

Общуването, учредено на отрицателни страсти, може да провокира нервна възбуденост и даже подобен отговор на организма към дразнителя, какъвто настава при действителното усвояване на токсин.

Някои от най-болезнените другарства стартират относително добре и приключват зле.

Сред тийнеджърите през днешния ден е доста публикувана кибер експанзията. По-вероятно е тя да е ориентирана персонално към непосредствен другар, в сравнение с към другар на другар. Или както една от любовниците на Хенри II споделя:

Добрият зложелател избирай всред приятелите си – той ще знае къде ще те заболи най-вече.

В книгата си „ 48 закона на властта “ Робърт Грийн споделя, че наемането на другар за свободно работно място може да опропасти другарството, въпреки на пръв взор действието да е от благородни подбуди:

Колкото и необичайно да звучи, твоята вежливост е повода за загубата на баланс в връзките ти. Хората желаят да имат вяра, че заслужават справедливата си орис. Услугата може да се окаже нож с две остриета – ти може да си определен на избрана служба, тъй като си непосредствен на някого, а не тъй като го заслужаваш. Зад завесите на положителните планове да се наеме другар се прокрадва един тип състрадание, което с времето се усеща като такова. Раната се отваря постепенно – малко по-натрапчива откровеност, първи проблясъци на яд и злоба от разнообразни страни и ето, че другарството стартира да гасне.

Значи ли това, че малко повече привилегии и една концепция повече почтеност и другарството към този момент е подринато?

Безграничната благотворителност и мъчителната откровеност могат да трансфорат толкоз положителни другари в просто познати.

Биологът Робърт Тривърс стига до заключението, че всяко човешко създание се демонстрира като алтруистично и даже лъжливо. Под лъжливо се има поради да вземе малко повече или да даде мъничко по-малко, в сравнение с ще даде или получи от другар.

Добрите хора притеглят повече другари към себе си. Тривърс изяснява, че сме еволюирали до степен на деликатни измамници и сме в положение да направляваме даже по-големи измамници от нас самите благодарение на малко алтруизъм.

Измамникът не съумява да измами всички, а алтруистът страда за цената, която заплаща и която не го компенсира с нищо. Естественият асортимент ще дискриминира грубият лъжец. Изтънченият лъжец ще се постарае да направи по този начин, че да даде по-малко, в сравнение с е получил или по-точно казано ще даде по-малко, в сравнение с индивидът до него би му дал, в случай че функциите бяха заменени.

Симпатията също е част от регулиращия механизъм за селекция на хора, които да са в кръга на приятелите ни, и такива които да са отвън него.

Алтруистите постоянно ще получават по-висока одобрителна оценка. Не е значимо обаче дали човек е човеколюбец или чист лъжец, а доколко е подобен в другите обстановки и многообразните взаимоотношения.

Ние сме овладели способността да разпознаваме неискреното държание и да разграничаваме лъжата от истината.

Еволюирали сме да виждаме задоволително огромен брой лъжливи държания, с цел да не бъдем излъгани, само че това наше познание ни разрешава да преглътнем и част от сложните истини за обществените взаимоотношения.

Виждаме неприятните черти от характера на приятелите си, само че не стопираме да имаме вяра в другарството, нито се отхвърляме от общуването.

Тривърс твърди, че точно способността да разграничаваме и подстрекаваме алтруизма е причина мозъците ни да се развият толкоз при зараждането на човечеството.

Много невролози са съгласни с изказванието – ние сме умни, с цел да можем да градим другарства.

Авторът на книгата „ Когато другарството боли “ Джан Яджър открива, че 68% от хората, взели участие в анкетите й, са били предадени от другар.

Кои са тези предатели? При подобен висок % може ли ние да сме част от този лист?

Ние чакаме другарството да продължи постоянно. Приятелството унищожава визиите ни кои сме ние в действителност.

Дали обаче сме склонни да извиним дребните провинения на приятелите си?

Да преглътнем огорчението, преди да се е трансформирало в горчивата хапка, която ще токсини едно другарство? Да поставим изпитание да останем дружно? Даваме ли всичко от себе си или продължаваме напред?

Нереално ли е да считаме, че приятелите ни би трябвало да мислят и вършат нещата по същия метод като нас? Даваме ли най-хубавото от себе си, с цел да просъществува това другарство? Може би тези мисли минават през мозъка и на нашите другари.

И в случай че не сме били положителни другари в избран миг, или приятелите ни се отдалечат от нас или ние от тях, може би е допустимо да преодолеем това кривване от пътя, да не го натоварваме с възприятие за виновност и да стигнем прекомерно надалеч, като сложим грозния етикет – токсичен другар.

Когато наш другар ни изостави или изчезне от живота ни без пояснения, това е извънредно. Дори и обществените мрежи да се явят като избавителна лодка в този миг на обезсърчение, ние въпреки всичко сме очаквали това другарство в никакъв случай да не завърши.

Наранени от постъпката на нашия другар ние с лекост, с цел да превъзмогнем разочарованието, сме подготвени да го сложим в листата с „ неприятели “.

Друг път се постанова да оставим другар зад тила си, с цел да поемем по нашия път. Да прекратиш едно другарство, изключително в по-млада възраст, е метод да заявиш идентичността си.

Неоспорима е личната ни роля в опазването на другарството, в разрешаването на споровете посред ни, само че има и неща, които не зависят напълно от нас.

Социалните мрежи, въпреки и да сплотяват, слагат предизвикването да имате доста общи другари с избран човек.

Понякога, когато някой прекрачи границата на търпението ви, за да запазите целостта на групата, си премълчавате.

Отдалечавате се от него, само че не толкоз, че да стане причина общите ви другари да се чудят кой от двама ви да поканят на открито и да се постанова да избират. Налага се да останем свързани с хора, които към този момент не одобряваме за близки другари.

Причините, поради които избрани хора не престават да са ни другари, а други не, остават постоянно тайнственост и за нас самите. Със сигурност познавате хора, които харесвате извънредно доста, само че от дълго време не сте контактували. И други, които виждате постоянно, само че не си поддържате връзка.

Справянето с неприятните другари, отхвърлянето ви от тях и последващото отчаяние може да ви аргументи физическа и душевна болежка.

Но неналичието на другари е надалеч по-неприятно преживяване.

Представете си детското мощно предпочитание за другарче за игра, тийнеджърското бленуване за някого, по който са си „ паднали “, или измъченият възрастен, който няма с кого да показа за триумфите или неуспехите си.

Самотата е също толкоз мъчителна, колкото непривичния апетит и жаждата.

Самотата се свързва с редица проблеми като високо кръвно, проблеми със съня, сърдечни болести, меланхолия, наднормено тегло, суицидни мисли и цинично отношение към заобикалящия свят.

Но в случай че имате проблеми с приятелите, това значи единствено едно – че имате другари. А това значи, че сте огромен късметлия.