Интригуващите чудатости на великия Карл Юнг
Карл Юнг (1875-1961) е прочут швейцарски психолог и пионер в проучването на вътрешния живот на индивида. Ако в миналото сте били определяни като екстроверт или интроверт, можете да благодарите точно на него – той основава тези концепции.
Затова в този момент ще погледнем към редица забавни обстоятелства за изключителния мъдрец.
Карл е роден в фамилията на Пол и Емили Юнг на 26 юли 1875 година в Кесвил, Швейцария, и се твърди, че като дребен, е много самотно дете, значително затворено в себе си. Той няма братя и сестри, а майка му не е изключително устойчиво наличие в къщата: тя страда от психологично разстройство и е настанена за малко в болница, когато Юнг бил единствено на 3 години. Малчуганът последователно се обръща към книгите по философия, вместо да тръгне по стъпките на татко си и да постъпи в духовенството. През 1900 година приключва университета в Базел, а по-късно и университета в Цюрих, където получава магистърска и докторска степен.
По време на следването си в Цюрихския университет Юнг постъпва на работа в приюта в Бургхьолцли, където за първи път вижда, че пациентите демонстрират разнообразни реакции, когато чуят избрани думи. Тези реакции го подтикват да изследва концепцията за комплекса – положение, изпитвано от хора, което се базира на подсъзнателните им страхове за неустановеност, непълноценност или предимство. Юнг има вяра, че е имал по едно и също време „ комплекс на бащата “ и „ комплекс на майката “, като е таил усеща на засегнатост както към пасивната персона на татко си, по този начин и към непредсказуемото държание на майка си.
В началото на ХХ век Юнг е притеглен от необикновени за един психолог тематики: той се обръща към магьосничеството, алхимията, фолклора и екзотичната по това време йога. Последователите на Зигмунд Фройд го подлагат на критика за тези действия, като считат, че те са отвън обсега на науката. Но той твърди, че толкоз доста хора са посветили толкоз доста време да мислят за такива неща, че те би трябвало да съставляват част от груповото схващане и си заслужава да бъдат изучавани.
Юнг не е от хората, които съблюдават границите на взаимоотношенията сред доктор и пациент. Въпреки брака си с Ема Раушенбах, за която се дами през 1903 година и от която има пет деца, Юнг е прославен коцкар. Той има любовници и измежду пациентите си – някои по време на лекуването им, а други – след него. Когато Юнг има връзка със студентката по медицина Сабина Шпилрейн, Ема споделя на родителите на Шпилрейн за случката. Но вместо да се почувства компрометиран, Юнг им написа и искрено предлага да спре да се вижда с нея, в случай че му заплащат повече за консултациите…
Увлечението на Юнг да наднича в пукнатините на съзнанието довежда до лична персонална рецесия – такава, че съгласно някои от откривателите му той флиртува с лудостта. През 1913 година стартира да чува гласове и да има видения; по-късно написа, че от време на време се хваща за масата от боязън, че може да се разпадне, и даже съпоставя това възприятие с наркотично замайване. Вместо да се бори с това положение обаче, Юнг го приема и се пробва даже да провокира халюцинации, с цел да види всичко, което подсъзнанието му се пробва да му каже. Той разказва прекарванията си в по този начин наречената Червена книга – дневник с мисли, илюстрации и теории. Текстовете са толкоз персонални, че когато Юнг умира през 1961 година, фамилията му отхвърля да позволи на който и да било да ги види. Най-накрая обаче книгата е оповестена през 2009 година
Няма аспект на съзнанието, който да не е съумял да очарова Юнг. Докато съвременниците му са заети със сухи томове психоаналитична доктрина, Юнг разгласява книга, озаглавена „ Летящи чинии “: През 1958 година тя разгласява книгата „ Летящи самолети “ (A Modern Myth of Things Seen in the Skies). Книгата не е нито хроника на личните наблюдения на Юнг (той не е имал такива), нито проучване на достоверността на сходни свидетелства на очевидци. Вместо това Юнг изследва какво може да накара душeвността да се замисли за визити на извънземни и какво разкриват тези вярвания за подсъзнанието. Редакторът на New Republic се надява да цитира Юнг преди обявата, само че той отхвърля, заявявайки, че „ защото съм много остарял, би трябвало да спестявам силите си “. Юнг умира на 85-годишна възраст през 1961 година
