Дъждът сега е само топъл дъжд, изгубил спомена за свойто минало…
(Karl Johan in the Rain, 1891, Edvard Munch)
В дъжда ♥ Пеньо ПЕНЕВ
Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...
О, какъв брой радостен е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.
1955
...
Дъжд ♥ Дамян ДАМЯНОВ
Плющеше като гневен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И единствено те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка възможност безквартирни,
само че приютени в своята обич.
Чадъра черен старешки разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А скрито си въздъхнах: " Ах, до през вчерашния ден
и мене ме валеше дъжд подобен... "
Прибран на изсъхнало горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, но имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.
(Wheat Field in Rain, November 1889, Vincent van Gogh)
Навалица от дъждове ♥ Мария ДОНЕВА
Навалица от дъждове
върху небето ми се струпа
и август беше вдъхновен…
А след това клонът му се счупи.
И дъждовете внезапно
се разхвърчаха из небето
и сребърни пера от дъжд
видях да падат и да светят.
Изпусната на независимост,
водата във пръстта се върна,
и в гроздовете от вода
в транспарантно вино се трансформира.
Топъл дъжд ♥ Петър КАРААНГОВ
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите.
О, аз дочаках пролетният дъжд,
измил нещата и душите.
Долавям по какъв начин се движи пролетта,
кръвта ми - соковете на стеблата
и по какъв начин се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават.
Ще се повдигнат нови гласове,
треви ще бликнат в китните дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се разсънят корени изстинали.
Дъждът в този момент е единствено топъл дъжд,
изгубил загатна за свойто минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в момент и отшумял.
Как света внезапно
стана по-красив и бял?
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая заран рано
ще мине светлия поетичен тон
на някое, на някое пиано.
Звукът ще влезе в стаите при нас,
измитите стъкла ще се засмеят
и нова ария в утринния час
високите етажи ще запеят.
(Rain, 1902, Edvard Munch)
Лодка в дъжда ♥ Михаил БЕЛЧЕВ
Дъждът вали, вали като преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тишината.
Като светулка страхливо примижа
една цигара някъде надалеч
и аз долавям шепот на жена,
която потегля, потегля към този момент.
Дали пътува и в този момент
онази дребна книжна лодка,
която сгънах на смешка
над някаква дъждовна локва.
А след това пратих я към теб
с молба при мен да се завърнеш,
даже в това море от доста дъжд
ти до побързаш, да побързаш.
Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник остарял режа стих
с доста, доста болежка
и прелиствам на глас по какъв начин търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка.
Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз възпламенявам съчка от кибрит
във тишината.
И единствено тази дребна светлина,
изгаряща от болежка във ръката,
нека покаже пътя към дома
на лодката и на дамата.
(Rainy Day, Boston, 1885, by Childe Hassam)
Картинa: wikimedia.org
