Карл Густав Юнг (1875 – 1961) е швейцарски психолог и

Карл Юнг – Всичко, което ни дразни в околните, всъщност ни води към самоопознаване

Карл Густав Юнг (1875 – 1961) е швейцарски психолог и психиатър, възпитаник на Зигмунд Фройд. Той е една от емблематичните фигури на 20 век, основател на ново направление в логиката на психиката, наречено “аналитична логика на психиката “. За разлика от Фройд, Юнг не преглежда несъзнаваното само като контейнер за подтиснати, персонални прекарвания, само че и като център на психическа интензивност, която е обвързвана с инстинктивни и филогенетически особености на цялата човешка раса.

Несъзнаваната душeвност съществува по-рано от съзнателната и е резултат от минали хилядолетия. Първият слой на психихата е персоналното умишлено. Свързано е с функционалности на съзнанието като: мислене, усеща, чувства,и вътрешен глас. Личното безсъзнателно (несъзнавано) е обвързвано със събития, засягащи персоналния ни живот и личния ни опит. То се преглежда като надстроено върху груповото безсъзнателно (несъзнавано).Идеята за групово несъзнаваното е една от главните концепции на Юнг.

За да ревизира тази фундаментална концепция Юнг подхваща необятно проучване. По време на поредност от пътешествия, той учи първобитните и източните религии и алхимията. Това затвърждава убеждението му, че съществува повсеместен фонд, който създава архетипове, облици и знаци, самостоятелни от времето и пространството. Колективното безсъзнателно съдържа в себе си един наследствен на невронно ниво опит, засягащ историята на цялото човечество. Миналият опит би трябвало да бъде възприеман като предписание без наличие, пример за реакция, метод на държание.

Това предписание, тази скица на реагиране Юнг назовава архетип. Архетипът е матрицата, която създава архетипни облици като употребява за материал и наличията на персоналното несъзнавано: „ Архетипът – написа Юнг, – е чиста, неизкривена природа, която кара индивида да произнася думи и да прави дейности, чието значение е несъзнавано за него “. Архетипът е типична форма на държание, който един път съзнателен се показва като концепция и облик сходно на всичко, което става наличие на съзнанието.

ЦИТАТИ:

Срещата на два характера е като взаимоотношението сред две химически субстанции: в случай че има реакция и двете се трансформират.

Всичко, което ни нервира в близките, в действителност ни води към самоопознаване.

Ако човек знае повече от другите, той е уединен.

Душата е доста по-комплицирана и недостъпна от тялото. Тя е по този начин да се каже половината от света, който съществува единствено доколкото го осъзнаваме. То тази причина душата нее единствено личен, а международен проблем и психиатърът би трябвало да се занимава с цялостен един свят.

В лечението казусът е постоянно цялата персона, а не обособения признак.Ние би трябвало да слагаме въпроси, които провокират цялата персона.

Обратното на любовта не е омразата, а властта.

Покажете ми един естествен, и аз ще ви го изцелявам.

Развитието на мозъка значи разширение на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно мъчително и мъчно достижение.

Само парадоксите могат ненапълно да обзет пълнотата на живота.

Светът не съществува самичък за себе си, той е и подобен какъвто ми наподобява.

Човек е кадърен да преодолее безусловно невъзможни компликации, в случай че е уверен, че това има смисъл. И претърпява неуспех, в случай че при всички несгоди е заставен да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.

Фанатизмът е симптом на потиснато подозрение. Ако човек е в действителност уверен в своята справедливост, той е безусловно спокоен и може да разисква противоположната позиция без възмущение.

Тъжната истина е в това, че действителният живот е цялостен с непреклонно настоящи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със гибелта, щастието – с тъга, а положителното – със зло. И ние даже не може да бъдем сигурни в успеха на едното над другото. Животът е поле на тази борба. Винаги е било по този начин и по този начин ще бъде. Ако не е – животът свършва.

Много рецесии в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние прекосяваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме заплахата, която се натрупва. Но това, което ние умишлено се опитваме да не видим, постоянно се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.

Сънят е скрита дребна малка врата, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в галактическата нощ.

Така човек вдъхва живот на нещата, до момента в който най-после те не заживеят личен живот, не стартират да порастват и да се умножават и не се еманципират. Майките губят надзор над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива старания към този момент не може да бъде удържано. Отначало то е било пристрастеност, по-късно обвързване и най-после се е трансформирало в отвратително задължение, във върколак, който изсмуква живота на своя основател.

Нашата психическа конструкция повтаря структурата на Вселената и всичко протичащо се в Космоса се повтаря в безпределно дребното и само пространство на човешката душа.

Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак – думата благополучие би изгубила смисъла си, в случай че не се уравновесяваше от скръбта.

Най-тежкото задължение на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.

Проблемите се вземат решение, когато човек стартира да схваща, че междуличностните спорове постоянно пораждат поради особеното разбиране на света, а не поради егоцентризъм или зла предумисъл.

Всеки тип взаимозависимост е неприятен – без значение дали от алкохола, опиатите или идеализма.

Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то извън ни се коства, че това е орис.

Те (жените) постоянно имат изключителна вътрешен глас и мощно развито шесто възприятие и виждат аспекти в мъжа, които той не вижда. Ето за какво няма жена, която да е била уверена, че мъжът и е свръхчовек.

Човек, който не е минал през пъкъла на своите пристрастености, в никакъв случай не ги е превъзмогнал изцяло. Тогава те населяват “ прилежащата къща ”и без той да подозира, може да избухне пожар и да се трансферира към неговият личен дом. Когато човек се отхвърля, изоставя и не помни прекалено много неща, постоянно има заплаха нещата, които е пренебрегнал, да се завърнат с още по-голяма мощ.

В доста случаи в психиатрията пациентът има своя история, която не споделя и по предписание никой не знае. За мен същинската терапия стартира едвам след изследването на тази напълно персонална история. Тя е тайната на пациента, скалата, в която той се разрушава. Ако знам тази загадка, имам ключа към лечението.

Депресията е сходна на дама в черно. Ако тя е пристигнала, не я гони, а я предложения на масата, като посетител, и я послушай това, което има намерение да каже.