Карина Ангелиева: Университетите трябва да разберат, че без научни изследвания не може
Карина Ангелиева е зам.-министър на образованието и науката от септември м.г. и дава отговор за висшето обучение и науката. Тя е на мнение, че университетите би трябвало да се модернизират, само че и да разширят научната си активност.
За да подкрепи смяната на висшите образователни заведения, министерството ще пусне пилотна скица за 40 млн. лв. по оперативна стратегия " Наука и нововъведения за образован напредък ". Предстои и стартирането на стратегия " Образование с просвета ", по време на която през разнообразни образования в Българската академия на науките ще минат 10 хиляди възпитаници и учители.
Какво ще направи страната, с цел да се цифровизира висшето обучение? Има отзиви, че тук-там е много старомодно.
- Висшето обучение е старомодно тук-там освен в България, само че и в целия свят. Нормално е да има прочут консерватизъм, защото огромната задача на висшето обучение е да възпитава жители и да основава обществото. Този развой трябваше да върви взаимно с модернизирането на системата за обучение и образование, само че в България имаше фактори, които забавиха някои процеси. Например приключване на хора в чужбина, главно висшисти и от научните среди, срив след режима на познатото и утъпканото, преориентиране от ресурсно насочена стопанска система към нови технологии. Всичко това сътвори дисбаланс на национално равнище, а висшето обучение трябваше да се оправи с недостига на фрагменти на пазара на труда.
Ние направихме доста неща за модернизиране на университетите, само че главното бе да имаме качествени стратегии, които създават фрагменти за пазара на труда с нужните умения. Оказа се, че светът се развива и не ни чака, и не сме подготвени за бърза и цялостна смяна в тази посока. Същевременно пазарът и търсенето също поеха в нова посока. Вече приказваме за квантов компютър, квантовите компютри ще изместят тези, които познаваме през днешния ден. Можете ли да си визиите, че след 10 години бизнесът, който сега е учреден на познатия програмен продукт и програмиране, може би ще изчезне и ще би трябвало да квалифицираме милиони чиновници да работят на квантови технологии?
Как страната ще квалифицира фрагменти за новите технологии и специалности?
- Не може да захлупваме висшето обучение единствено до това да ражда фрагменти за днешния ден. Трябва да приказваме за това по какъв начин университетите ще оцелеят в изискванията на бързи софтуерни промени, на огромна и дълбока цифровизация и в борбата за фрагменти.
Кои университети би трябвало да оцелеят съгласно вас?
- Тези, които схващат, че не може без научни проучвания, без обвързване на образователния материал с последните достижения в науката и технологиите, без основаване на условия за планова подготвеност и работа на студентите върху проучвания - те ще продължат напред. От първи курс студентите би трябвало всекидневно да работят по дадена задача, да знаят по какъв начин да я извършат от А до Я като употребяват технологии и способи от разнообразни дисциплини.
Друг въпрос е мениджмънтът на университетите, който постоянно не е добър или по-скоро е неефикасен. Често университетите са залети от административни задължения. В момента мислим за опростяване на някои процедури, в това число свързани с попълване на данни, да вземем за пример от рейтинговата система. Понякога един факултет си е основал система за вътрешна връзка и продан на информация посредством някаква платформа, а прилежащият факултет не го употребява. Искаме да създадем условия положителните практики да се разпространят по холистичен метод в целия университет, както и да има бистрота. Университетите би трябвало да показват по един-два целта, по които да работят и регистрират всяка година. Например няма университет, който е осъществил своя научна стратегия, посредством която да вложи лични средства в проучвания или такива, привлечени от частния бранш.
Нашият инструмент за подкрепяне на университетите е финансирането. Нужни са принадлежности, които подтикват и оферират нови подходи в ръководството, образованието, привличането на фрагменти и работата с бизнеса. И още нещо - страната би трябвало да помогне при свързването на университетите с евентуални непознати сътрудници. Нашият дълг е да създадем - да кажем - външен пазар, търсене, само че това би трябвало да стане с присъединяване и желанието на университетите.
Ще съумеят ли университетите да приготвят фрагменти за работа с изкуствен интелект в другите сфери?
- Половината научна общественост счита, че изкуственият разсъдък е материя за математици и информатици. И фактически основите са там. В бъдеще обаче, той ще бъде публично взаимодействие - ние ще живеем с изкуствен интелект, ще управляваме хладилника със смарт телефон. Трябва да сме подготвени за симбиозата сред индивида и технологиите.
Срещаме интерес измежду университетите по тази тематика. Тя се яви натурален тласък за диалог с университетите за бъдещето, което е доста значимо. Срещнахме схващане и се обединихме, че е значимо във всички специалности студентите да са наясно с тематиката, провокациите и опциите. Как може философиите да не учат нещо за технологии? Цифровизацията би трябвало да участва на всички места. Чрез технологиите преподавателите могат да задават на планова база задания, т.е. би трябвало да се подтиква планово обучение, да се подтиква интердисциплинарността.
Трудно се вършат промени, само че желаеме най-малко да стартираме диалога, да излезем от балона, в който сме се затворили. По Оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " създаваме пилотна скица за към 40 млн. лв., по която ще поканим да аплайват университетите, които желаят да се трансформират. За идващите три години те ще би трябвало да посочат какво ще създадат за интернационализацията, защото би трябвало да имаме студенти и преподаватели от чужбина; за предприемчивостта и иновативността, т.е. по какъв начин ще привлекат студентите да се занимават с планови задания в университетите; за работа в симбиоза с бизнеса, т.е. с местата, на които огромна част от студентите работят. Ако 20% от студентите ти работят в една компания, би трябвало да имаш връзки с нея.
Има и други положителни образци. Във Финландия да вземем за пример има политика на шерване, т.е. посредством контракти между тях университетите споделят лаборатории, бази, програмен продукт и други Няколко университета в София, изключително които се намират в един квартал или работят по едни и същи или близки посоки, могат да го вършат. Те могат и следва да оферират спомагателни действия за студентите като споделят профилирано съоръжение и достъп до лаборатории.
Темата за изкуствения разсъдък може да бъде обединител както сред университетите, по този начин и сред университетите и бизнеса. Може да създадем портал с положителни образци и презентации. Университетите са мостът сред образованието и научните проучвания. Там се стеснява и гърлото - като не им е съвременно, нямат благоприятни условия да опитват, не виждат освен това от това, което виждат във компанията, студентите излизат да учат на открито.
Как науката в България ще догони международното равнище?
- Имаме области с топ експерти, само че те не основават сериозна маса към тях. Научните проучвания са голям труд. Българската академия на науките (БАН) и университетите би трябвало да работят дружно, тъй като по единично се оказа, че те не могат да завоюват научни планове. И тук идва парадоксът: ние не участваме в огромни европейки планове и международни мрежи и от там - не сме конкурентни, а по какъв начин да участваме, като нямаме задоволително запас. В България има минимум откриватели на глава от популацията, само че обществото не е решително, че и те са нужни. Учените от Българска академия на науките не споделят това, което вършат.
За да отворим малко системата, ще създадем една нова стратегия с Българска академия на науките - " Образование с просвета ". Целта е за една година през академията да минат 10 хиляди възпитаници и учители - през разнообразни образования, курсове, правене на съоръжения и научни планове, посещаване на музеите. Трябва да се създадат летни школи и курсове за деца, които се интересуват от нововъведения. В момента в цяла Европа има дефицит на млади учени.
За да подкрепи смяната на висшите образователни заведения, министерството ще пусне пилотна скица за 40 млн. лв. по оперативна стратегия " Наука и нововъведения за образован напредък ". Предстои и стартирането на стратегия " Образование с просвета ", по време на която през разнообразни образования в Българската академия на науките ще минат 10 хиляди възпитаници и учители.
Какво ще направи страната, с цел да се цифровизира висшето обучение? Има отзиви, че тук-там е много старомодно.
- Висшето обучение е старомодно тук-там освен в България, само че и в целия свят. Нормално е да има прочут консерватизъм, защото огромната задача на висшето обучение е да възпитава жители и да основава обществото. Този развой трябваше да върви взаимно с модернизирането на системата за обучение и образование, само че в България имаше фактори, които забавиха някои процеси. Например приключване на хора в чужбина, главно висшисти и от научните среди, срив след режима на познатото и утъпканото, преориентиране от ресурсно насочена стопанска система към нови технологии. Всичко това сътвори дисбаланс на национално равнище, а висшето обучение трябваше да се оправи с недостига на фрагменти на пазара на труда.
Ние направихме доста неща за модернизиране на университетите, само че главното бе да имаме качествени стратегии, които създават фрагменти за пазара на труда с нужните умения. Оказа се, че светът се развива и не ни чака, и не сме подготвени за бърза и цялостна смяна в тази посока. Същевременно пазарът и търсенето също поеха в нова посока. Вече приказваме за квантов компютър, квантовите компютри ще изместят тези, които познаваме през днешния ден. Можете ли да си визиите, че след 10 години бизнесът, който сега е учреден на познатия програмен продукт и програмиране, може би ще изчезне и ще би трябвало да квалифицираме милиони чиновници да работят на квантови технологии?
Как страната ще квалифицира фрагменти за новите технологии и специалности?
- Не може да захлупваме висшето обучение единствено до това да ражда фрагменти за днешния ден. Трябва да приказваме за това по какъв начин университетите ще оцелеят в изискванията на бързи софтуерни промени, на огромна и дълбока цифровизация и в борбата за фрагменти.
Кои университети би трябвало да оцелеят съгласно вас?
- Тези, които схващат, че не може без научни проучвания, без обвързване на образователния материал с последните достижения в науката и технологиите, без основаване на условия за планова подготвеност и работа на студентите върху проучвания - те ще продължат напред. От първи курс студентите би трябвало всекидневно да работят по дадена задача, да знаят по какъв начин да я извършат от А до Я като употребяват технологии и способи от разнообразни дисциплини.
Друг въпрос е мениджмънтът на университетите, който постоянно не е добър или по-скоро е неефикасен. Често университетите са залети от административни задължения. В момента мислим за опростяване на някои процедури, в това число свързани с попълване на данни, да вземем за пример от рейтинговата система. Понякога един факултет си е основал система за вътрешна връзка и продан на информация посредством някаква платформа, а прилежащият факултет не го употребява. Искаме да създадем условия положителните практики да се разпространят по холистичен метод в целия университет, както и да има бистрота. Университетите би трябвало да показват по един-два целта, по които да работят и регистрират всяка година. Например няма университет, който е осъществил своя научна стратегия, посредством която да вложи лични средства в проучвания или такива, привлечени от частния бранш.
Нашият инструмент за подкрепяне на университетите е финансирането. Нужни са принадлежности, които подтикват и оферират нови подходи в ръководството, образованието, привличането на фрагменти и работата с бизнеса. И още нещо - страната би трябвало да помогне при свързването на университетите с евентуални непознати сътрудници. Нашият дълг е да създадем - да кажем - външен пазар, търсене, само че това би трябвало да стане с присъединяване и желанието на университетите.
Ще съумеят ли университетите да приготвят фрагменти за работа с изкуствен интелект в другите сфери?
- Половината научна общественост счита, че изкуственият разсъдък е материя за математици и информатици. И фактически основите са там. В бъдеще обаче, той ще бъде публично взаимодействие - ние ще живеем с изкуствен интелект, ще управляваме хладилника със смарт телефон. Трябва да сме подготвени за симбиозата сред индивида и технологиите.
Срещаме интерес измежду университетите по тази тематика. Тя се яви натурален тласък за диалог с университетите за бъдещето, което е доста значимо. Срещнахме схващане и се обединихме, че е значимо във всички специалности студентите да са наясно с тематиката, провокациите и опциите. Как може философиите да не учат нещо за технологии? Цифровизацията би трябвало да участва на всички места. Чрез технологиите преподавателите могат да задават на планова база задания, т.е. би трябвало да се подтиква планово обучение, да се подтиква интердисциплинарността.
Трудно се вършат промени, само че желаеме най-малко да стартираме диалога, да излезем от балона, в който сме се затворили. По Оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " създаваме пилотна скица за към 40 млн. лв., по която ще поканим да аплайват университетите, които желаят да се трансформират. За идващите три години те ще би трябвало да посочат какво ще създадат за интернационализацията, защото би трябвало да имаме студенти и преподаватели от чужбина; за предприемчивостта и иновативността, т.е. по какъв начин ще привлекат студентите да се занимават с планови задания в университетите; за работа в симбиоза с бизнеса, т.е. с местата, на които огромна част от студентите работят. Ако 20% от студентите ти работят в една компания, би трябвало да имаш връзки с нея.
Има и други положителни образци. Във Финландия да вземем за пример има политика на шерване, т.е. посредством контракти между тях университетите споделят лаборатории, бази, програмен продукт и други Няколко университета в София, изключително които се намират в един квартал или работят по едни и същи или близки посоки, могат да го вършат. Те могат и следва да оферират спомагателни действия за студентите като споделят профилирано съоръжение и достъп до лаборатории.
Темата за изкуствения разсъдък може да бъде обединител както сред университетите, по този начин и сред университетите и бизнеса. Може да създадем портал с положителни образци и презентации. Университетите са мостът сред образованието и научните проучвания. Там се стеснява и гърлото - като не им е съвременно, нямат благоприятни условия да опитват, не виждат освен това от това, което виждат във компанията, студентите излизат да учат на открито.
Как науката в България ще догони международното равнище?
- Имаме области с топ експерти, само че те не основават сериозна маса към тях. Научните проучвания са голям труд. Българската академия на науките (БАН) и университетите би трябвало да работят дружно, тъй като по единично се оказа, че те не могат да завоюват научни планове. И тук идва парадоксът: ние не участваме в огромни европейки планове и международни мрежи и от там - не сме конкурентни, а по какъв начин да участваме, като нямаме задоволително запас. В България има минимум откриватели на глава от популацията, само че обществото не е решително, че и те са нужни. Учените от Българска академия на науките не споделят това, което вършат.
За да отворим малко системата, ще създадем една нова стратегия с Българска академия на науките - " Образование с просвета ". Целта е за една година през академията да минат 10 хиляди възпитаници и учители - през разнообразни образования, курсове, правене на съоръжения и научни планове, посещаване на музеите. Трябва да се създадат летни школи и курсове за деца, които се интересуват от нововъведения. В момента в цяла Европа има дефицит на млади учени.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ