Ваня на макс
Кариерата й не стартира с игралния филм " Голата истина за група " Жигули " (реж. Виктор Божинов), въпреки че би бил превъзходен първи ред във всяка биография. Много преди този момент сценаристката Ваня Николова си е основала име на проницателен и надарен повествовател.
" Първият уикенд изпреварихме " Годзила против Конг "! Чакахме резултата все едно сме на край от Шампионска лига ", споделя по телефона Ваня Николова, сценаристка на новата музикална комедия, сложила върхове в българските кина по време на пандемия. Напрегнатият ден е към този момент зад тила й, а това, което следва, е още една седмица на успех, в която филмът ще надмине и втория блокбъстър за десетки милиони - " Мортал Комбат ". " Сигурно кетърингът им на снимачен ден коства колкото целия ни бюджет - отбелязва Ваня парадокса на обстановката, - а това значи едно - в случай че има положително българско наличие, то притегля повече хората . " Всъщност през цялата си кариера на публицист и сценарист - от първите репортажи в списание " Клуб М " до последната имитация в " Голата истина за група Жигули ", Ваня Николова прави тъкмо това - положително наличие. Затова биографията й е като нейните сюжети - къси ударни редове, изписани с основни букви: сценарист в " Сблъсък ", създател и продуцент на тв шоуто " Тройка късно ", основен редактор на списание МАХ, сценарист в два доста сполучливи сериала - " Под прикритие " и " Връзки ".
Момиче с капацитет
" Предполагам, че във всяка работа има и малко приемственост. При мен идва от татко ми. Но той е еднообразно добър и в цифрите, и в думите. Аз наследих единствено второто. " Така стартира историята на Ваня Николова с писането. Семейната библиотека в Горна Оряховица заема цяла стена и тази обич към литературата е най-благодатната почва за един повествовател: " Преди да започнеш да пишеш професионално, е в действителност значимо все нещо да си чел. Да знаеш къде си ти и къде са другите. Една книга постоянно ме е прелъстявала със жанр, темп, игра на думи, ослепителен комизъм или мисли, които да надграждат моите. " Различни създатели са били от голяма важност в разнообразни интервали от живота й - Илф и Петров, Маркес, Вонегът, Реймънд Чандлър, само че през днешния ден няма един любимец. " Напоследък се пипвам, че чета най-много биографии и всевъзможен вид докуметалистика, която ми оказва помощ и в работата. " Последното й изобретение е " История на Древния Рим " на Мери Биърд поради невероятната осведоменост и занимателен жанр на авторката.
Интересът й към думите я води в София, преди да е навършила 18 . " Първите дни се усещах като момиче от Тексас, което идва в Ню Йорк. Струваше ми се, че никой в този град не приказва " вярно ". После разбрах, че е противоположното. " Плановете й са да учи право или публицистика, само че двойката на изпита по литература бързо затръшва вратата на Софийския университет под носа й. " Последният ми късмет беше изпитът по история. Изкарах 5.25 и ме одобриха. Сега съм доста признателна на тази неточност, тъй като историята е науката, която първа ме научи да описвам ", споделя сценаристката.
И в действителност, в случай че върнем лентата обратно, в края на 90-те ще я забележим в задимената редакция на списание " Клуб М ", с цигара сред дългите пръсти и лице, приведено към монитора. Първото място, на което шлифова перото си. Тя е на 23, редактор-репортер, който търси сюжетите си под ръбовете на обществото - там, където е прекомерно мръсно и рисково за девойки. Но младостта и смелостта вървят ръка за ръка и Ваня непрестанно се рови в истории от градското сметище. Среща се със затворнички с доживотни присъди, елитни проститутки или кралици в джебчийството освен тъй като обича да приказва с хора, които нормално не обичат да приказват. Репортажите от най-неугледните места на България през деветдесетте са още една подготовка за бъдещата й работа на сценарист. " Когато описваш живота на някого, няма значение дали е в репортаж или във филм, ти постоянно си повествовател и постоянно се опитваш да накараш човек да те следва от начало до край. "
Няколко години по-късно, през 2006 година, в жълта рокля на Guy Laroche и с искра в очите, тя е основен воин на нощта, в която списание Max с обсег съобщи, че стъпва на родна земя. Ваня е първият основен редактор - жена в двайсет и една годишната история на италианското мъжко списание. " Когато издателката Кристиана Илиева ми се обади, чаках, че ще ме предложения като създател, и дори се изненадах, че някой въобще ме помни като подобен, тъй като от пет години работех в телевизия. Вместо това получих предложение да поема списанието ", спомня си Ваня. С екипа си получава цялостен картбланш: " Max беше най-великолепният интервал, тъй като работехме в цялостен комфорт и можехме да вършим всичко, което ни хрумне. "
" Първият уикенд изпреварихме " Годзила против Конг "! Чакахме резултата все едно сме на край от Шампионска лига ", споделя по телефона Ваня Николова, сценаристка на новата музикална комедия, сложила върхове в българските кина по време на пандемия. Напрегнатият ден е към този момент зад тила й, а това, което следва, е още една седмица на успех, в която филмът ще надмине и втория блокбъстър за десетки милиони - " Мортал Комбат ". " Сигурно кетърингът им на снимачен ден коства колкото целия ни бюджет - отбелязва Ваня парадокса на обстановката, - а това значи едно - в случай че има положително българско наличие, то притегля повече хората . " Всъщност през цялата си кариера на публицист и сценарист - от първите репортажи в списание " Клуб М " до последната имитация в " Голата истина за група Жигули ", Ваня Николова прави тъкмо това - положително наличие. Затова биографията й е като нейните сюжети - къси ударни редове, изписани с основни букви: сценарист в " Сблъсък ", създател и продуцент на тв шоуто " Тройка късно ", основен редактор на списание МАХ, сценарист в два доста сполучливи сериала - " Под прикритие " и " Връзки ".
Момиче с капацитет
" Предполагам, че във всяка работа има и малко приемственост. При мен идва от татко ми. Но той е еднообразно добър и в цифрите, и в думите. Аз наследих единствено второто. " Така стартира историята на Ваня Николова с писането. Семейната библиотека в Горна Оряховица заема цяла стена и тази обич към литературата е най-благодатната почва за един повествовател: " Преди да започнеш да пишеш професионално, е в действителност значимо все нещо да си чел. Да знаеш къде си ти и къде са другите. Една книга постоянно ме е прелъстявала със жанр, темп, игра на думи, ослепителен комизъм или мисли, които да надграждат моите. " Различни създатели са били от голяма важност в разнообразни интервали от живота й - Илф и Петров, Маркес, Вонегът, Реймънд Чандлър, само че през днешния ден няма един любимец. " Напоследък се пипвам, че чета най-много биографии и всевъзможен вид докуметалистика, която ми оказва помощ и в работата. " Последното й изобретение е " История на Древния Рим " на Мери Биърд поради невероятната осведоменост и занимателен жанр на авторката.
Интересът й към думите я води в София, преди да е навършила 18 . " Първите дни се усещах като момиче от Тексас, което идва в Ню Йорк. Струваше ми се, че никой в този град не приказва " вярно ". После разбрах, че е противоположното. " Плановете й са да учи право или публицистика, само че двойката на изпита по литература бързо затръшва вратата на Софийския университет под носа й. " Последният ми късмет беше изпитът по история. Изкарах 5.25 и ме одобриха. Сега съм доста признателна на тази неточност, тъй като историята е науката, която първа ме научи да описвам ", споделя сценаристката.
И в действителност, в случай че върнем лентата обратно, в края на 90-те ще я забележим в задимената редакция на списание " Клуб М ", с цигара сред дългите пръсти и лице, приведено към монитора. Първото място, на което шлифова перото си. Тя е на 23, редактор-репортер, който търси сюжетите си под ръбовете на обществото - там, където е прекомерно мръсно и рисково за девойки. Но младостта и смелостта вървят ръка за ръка и Ваня непрестанно се рови в истории от градското сметище. Среща се със затворнички с доживотни присъди, елитни проститутки или кралици в джебчийството освен тъй като обича да приказва с хора, които нормално не обичат да приказват. Репортажите от най-неугледните места на България през деветдесетте са още една подготовка за бъдещата й работа на сценарист. " Когато описваш живота на някого, няма значение дали е в репортаж или във филм, ти постоянно си повествовател и постоянно се опитваш да накараш човек да те следва от начало до край. "
Няколко години по-късно, през 2006 година, в жълта рокля на Guy Laroche и с искра в очите, тя е основен воин на нощта, в която списание Max с обсег съобщи, че стъпва на родна земя. Ваня е първият основен редактор - жена в двайсет и една годишната история на италианското мъжко списание. " Когато издателката Кристиана Илиева ми се обади, чаках, че ще ме предложения като създател, и дори се изненадах, че някой въобще ме помни като подобен, тъй като от пет години работех в телевизия. Вместо това получих предложение да поема списанието ", спомня си Ваня. С екипа си получава цялостен картбланш: " Max беше най-великолепният интервал, тъй като работехме в цялостен комфорт и можехме да вършим всичко, което ни хрумне. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ