Как да живеем по-дълго при по-добро качество – отговорите дават водещи експерти от различни области на Longevity forum 2.0
Кардиолог: Спортът удължава живота. Седенето над 8 часа на ден подвига сърдечно-съдовия риск над 120%
Различни тактики за постигането на дългоденствие при оптимално непокътнато и даже усъвършенствано качество на живота разискват водещи специалисти от здравния бранш, науката, политиката и предприемачеството на Longevity Forum, проведен от в. „ Капитал ". Събитието се организира редом в залите „ Юпитер " и „ Нептун " на East Plaza Hotel Sofia и е придружено от богата изложбена зона за артикули и технологии.
Longevity Forum е платформа за дълголетието, която цели да показа данни, съответни образци и потвърдени решения за това по какъв начин да живеем по-дълго и пълноценно. В Европа дълголетието към този момент не се преглежда единствено като медицински или обществен въпрос, а е стратегически приоритет. Светът навлиза в нова ера: възрастовата конструкция на популацията се трансформира бързо, здравните технологии напредват, а стопанската система на „ дейната възраст " се трансформира в мотор на нововъведения, претовареност и вложения.
Преглед на сегашните провокации и нужните ограничения направи Едоардо Кампанела, създател и основен редактор на UniCredit Investment Institute, откривател към Харвардския университет в презентацията си „ Животът може да изчака. Икономиката - не ". „ Дълголетието е може би най-голямото достижение на нашето съвремие, само че казусът е, че нашите стопански системи не са структурирани за огромна дълготрайност на живота ", сподели той. Това противоречие поражда някои проблеми, за които ни трябват да решения. За първи път в Европа сме очевидци по какъв начин 5 генерации живеят дружно, като раждаемостта спада, а продължителността на живота пораства. С времето икономическият напредък ще се забавя, Брутният вътрешен продукт и продуктивността спадат, до момента в който задлъжнялостта се усилва. Изискват се ограничения в посока увеличение на пенсионната възраст, гъвкава пенсионна политика, стратегии за учене през целия живот и преквалификация, основаване на условия за остаряване в положително здраве посредством здравни, обществени, стопански стратегии.
Как персоналните финанси могат да бъдат в синхрон с увеличаващата се дълготрайност на живота изясни Симеон Асов, шеф " Здравно и животозастраховане " в ДЗИ в презентацията си „ От икономисване към тактика: решения за дълъг живот ". „ Живеем по-дълго от всеки път, само че живеем все едно животът ни е къс. Вече приказваме за интервал от 60 и повече години, през който вземаме финансови решения, които въздействат върху нашия живот и този на околните ни. Дали сме готови да живеем по-дълго? Проблемът не е в неналичието на артикули, а във вземането на решения - постоянно те са прочувствени ", изясни Асов. Днешните решения в региона на спестяването, вложенията и застраховането могат да се приспособяват съгласно самостоятелните потребности - съгласно това какви опасности желаеме да управляваме, уточни той и даде образци с разнообразни персонални тактики.
В дискусионния панел „ Жилищна среда и технологии за интензивно дългоденствие " бяха прегледани модерни решения за възстановяване на качеството на живота посредством здравословна интериорна и екстериорна витална среда. Ралица Ценова, изпълнителен шеф на Home2U, посочи, че по света към този момент се построяват жилища със системи за удължение на живота, до момента в който у нас още сме на стадия да строим жилища, които да ни разболяват по-малко. Новата наклонност в България е от необщителност към отвореност при жилищните зони, като към този момент се купуват парцели за да са по-качествени. Цената на кв. метър нищо не значи, качеството на живот е същинската стойност на един парцел, посочи Ценова. Ясно е, че лондживити концепциите ще носят повече рентабилност - те ще бъдат по-търсени за наем и по-ликвидни при продажба, добави тя.
Биляна Лесидренска-Димитрова, съосновател и изпълнителен шеф на Botanic Lab, прегледа ролята на биофилната среда - да се реализира по-чист въздух, повече светлина и зеленина в жилищните зони.
Модератор на първия здравен панел бе Боряна Перван, основен действен шеф и заместник-изпълнителен шеф на World Heart Federation. „ Няма устойчива стопанска система без положително здраве. В Европа сърдечно-съдовите болести са причина за 37% от смъртността при дамите и 31% при мъжете. В Дания те са сведени до 20% от смъртността, до момента в който у нас предизвикват над 60% от смъртността. Не е до генетика, до предварителна защита и съзнателен избор е ", сподели Боряна Перван. Тя подчертава върху тактиката за възстановяване на сърдечно-съдовото здраве в Европейския кардиологичен проект, с който се синхронизира е Националният проект за сърдечно-съдово здраве на България, който е в развой на основаване.
Проф. доктор Иван Груев, предстоящ ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, акцентира ролята на спорта и физическата интензивност за здравето на сърцето. „ Сърдечно-съдовите болести остават проблем номер 1 в България, продължителността на живота на българските мъже е най-ниската в Европейски Съюз и това се дължи на тези болести. Ако изпълняваме 8 елементарни неща, измежду които задоволителна физическа интензивност, прекъсване на пушенето, здравословен метод на хранене, познаване и преодоляване на рискови фактори като липиди, захар, високо кръвно, ще имаме повече пълноценни години живот ", сподели проф. Груев. „ Седенето е новото пушене - в случай че то е над 8 часа на ден, усилва сърдечно-съдовия риск с над 120%. Той нараства внезапно при седене над 4-6 часа на ден ", изясни кардиологът. Проблемът с ранната смъртност у нас се дължи на сърдечно-съдовото стареене. „ Не можем да спрем стареенето, само че би трябвало да го оставим да бъде физиологичен развой ", сподели още проф. Груев. На помощ идва спортът, който потвърдено удължава живота. Необходими са извършения за устойчивост, които да се съчетават с тези за мощ, тъй като с годините се губи мускулна маса, акцентира той.
За факторите на мозъчното здраве приказва акад. проф. доктор Иван Миланов, ръководител на Българското сдружение по неврология. „ Голям проблем у нас е инсултът, главната причина за неврологичната смъртност. Причината е, че българинът е самоуверен: „ Имам високо кръвно, само че инсултът на мен няма да ми се случи ". Вече е признат Националният проект за инсулта, има и нова клинична пътека „ Преходно нарушаване на мозъчното кръвообращение " за положенията, които още не са инсулт, само че без лекуване ще станат ", изясни той. Тези ограничения би трябвало да подобрят ранното разкриване и лекуване на рисковите фактори, както и обсега на актуалното лекуване на инсулт и прединсултни положения.
Акад. Миланов прегледа и новостите при диагностиката и лекуването на паркинсона, мигрената и множествената склероза. Има нови лечения и при миастения гравис, алцхаймер, латерална миотрофична склероза. „ Много сме надалеч още от това човек да бъде в чудесно мозъчно здраве, като живее по-дълго. Имаме по-належащи проблеми за решение като инсулта ", означи акад. Миланов.
„ Зрение и остаряване в положително здраве " бе тематиката на проф.д-р Ива Петкова, дм, създател, притежател и изпълнителен шеф на Очна болница " Зора ", ръководител на Българското сдружение по ретинология. Не единствено качеството на живот, само че и самото оцеляване е обвързвано със зрението. „ Около 73% с предотвратима загуба на зрението са над 50 година На 1-во място е катарактата поради положителните резултати от лекуването. При глаукомата обаче не е по този начин, поврежда се зрителният нерв. Макулната недъгавост и диабетната ретинопатия също са предизвикателство ", сподели тя и добави, че рискът от интензивен когнитивен спад, меланхолия и обществена изолираност е с 47% е по-висок при хора със зрителни увреждания. Недостиг на подготвен личен състав, несиметричен достъп до профилирана помощ, недефинираната до дъно роля на оптометристите, слабата здравна просветеност са измежду главните проблеми при преодоляването на очната заболеваемост у нас.
Проф. доктор Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска ", народен съветник по психиатрия, показа тематиката „ Ментално здраве. Тревожност и меланхолия - по какъв начин да се оправим ". „ В последните години психологичното здраве се трансформира от персонален въпрос в част от ръководството на стратегическия човешки капитал. 12 милиарда работни дни се губят всяка година в света в резултат на меланхолия и тревога по данни на СЗО ", сподели тя. Хормонът на напрежението кортизол при дълготрайно влияние води до забавено деяние, отмалялост, нарушаване на паметта. Присъствие с понижен потенциал - това е скритата икономическа цена на тези проблеми. 1 на 6 души с психологичен проблем в Европа, в България видимо те са по-малко, само че в действителност става дума за по-късно разкриване на казуса. Липсата на сън и осведомителното претоварване усилват тревогата. Работодателите посредством ранно различаване и достъп до помощ могат доста да подобрят обстановката. Психичното здраве е основният запас за опазване на положителното качество на живота в актуалните общества.
Събитието продължава и може да бъде проследено в
За спомагателна информация: Health PR
Анна Ботинова - 0888 345 026
Различни тактики за постигането на дългоденствие при оптимално непокътнато и даже усъвършенствано качество на живота разискват водещи специалисти от здравния бранш, науката, политиката и предприемачеството на Longevity Forum, проведен от в. „ Капитал ". Събитието се организира редом в залите „ Юпитер " и „ Нептун " на East Plaza Hotel Sofia и е придружено от богата изложбена зона за артикули и технологии.
Longevity Forum е платформа за дълголетието, която цели да показа данни, съответни образци и потвърдени решения за това по какъв начин да живеем по-дълго и пълноценно. В Европа дълголетието към този момент не се преглежда единствено като медицински или обществен въпрос, а е стратегически приоритет. Светът навлиза в нова ера: възрастовата конструкция на популацията се трансформира бързо, здравните технологии напредват, а стопанската система на „ дейната възраст " се трансформира в мотор на нововъведения, претовареност и вложения.
Преглед на сегашните провокации и нужните ограничения направи Едоардо Кампанела, създател и основен редактор на UniCredit Investment Institute, откривател към Харвардския университет в презентацията си „ Животът може да изчака. Икономиката - не ". „ Дълголетието е може би най-голямото достижение на нашето съвремие, само че казусът е, че нашите стопански системи не са структурирани за огромна дълготрайност на живота ", сподели той. Това противоречие поражда някои проблеми, за които ни трябват да решения. За първи път в Европа сме очевидци по какъв начин 5 генерации живеят дружно, като раждаемостта спада, а продължителността на живота пораства. С времето икономическият напредък ще се забавя, Брутният вътрешен продукт и продуктивността спадат, до момента в който задлъжнялостта се усилва. Изискват се ограничения в посока увеличение на пенсионната възраст, гъвкава пенсионна политика, стратегии за учене през целия живот и преквалификация, основаване на условия за остаряване в положително здраве посредством здравни, обществени, стопански стратегии.
Как персоналните финанси могат да бъдат в синхрон с увеличаващата се дълготрайност на живота изясни Симеон Асов, шеф " Здравно и животозастраховане " в ДЗИ в презентацията си „ От икономисване към тактика: решения за дълъг живот ". „ Живеем по-дълго от всеки път, само че живеем все едно животът ни е къс. Вече приказваме за интервал от 60 и повече години, през който вземаме финансови решения, които въздействат върху нашия живот и този на околните ни. Дали сме готови да живеем по-дълго? Проблемът не е в неналичието на артикули, а във вземането на решения - постоянно те са прочувствени ", изясни Асов. Днешните решения в региона на спестяването, вложенията и застраховането могат да се приспособяват съгласно самостоятелните потребности - съгласно това какви опасности желаеме да управляваме, уточни той и даде образци с разнообразни персонални тактики.
В дискусионния панел „ Жилищна среда и технологии за интензивно дългоденствие " бяха прегледани модерни решения за възстановяване на качеството на живота посредством здравословна интериорна и екстериорна витална среда. Ралица Ценова, изпълнителен шеф на Home2U, посочи, че по света към този момент се построяват жилища със системи за удължение на живота, до момента в който у нас още сме на стадия да строим жилища, които да ни разболяват по-малко. Новата наклонност в България е от необщителност към отвореност при жилищните зони, като към този момент се купуват парцели за да са по-качествени. Цената на кв. метър нищо не значи, качеството на живот е същинската стойност на един парцел, посочи Ценова. Ясно е, че лондживити концепциите ще носят повече рентабилност - те ще бъдат по-търсени за наем и по-ликвидни при продажба, добави тя.
Биляна Лесидренска-Димитрова, съосновател и изпълнителен шеф на Botanic Lab, прегледа ролята на биофилната среда - да се реализира по-чист въздух, повече светлина и зеленина в жилищните зони.
Модератор на първия здравен панел бе Боряна Перван, основен действен шеф и заместник-изпълнителен шеф на World Heart Federation. „ Няма устойчива стопанска система без положително здраве. В Европа сърдечно-съдовите болести са причина за 37% от смъртността при дамите и 31% при мъжете. В Дания те са сведени до 20% от смъртността, до момента в който у нас предизвикват над 60% от смъртността. Не е до генетика, до предварителна защита и съзнателен избор е ", сподели Боряна Перван. Тя подчертава върху тактиката за възстановяване на сърдечно-съдовото здраве в Европейския кардиологичен проект, с който се синхронизира е Националният проект за сърдечно-съдово здраве на България, който е в развой на основаване.
Проф. доктор Иван Груев, предстоящ ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, акцентира ролята на спорта и физическата интензивност за здравето на сърцето. „ Сърдечно-съдовите болести остават проблем номер 1 в България, продължителността на живота на българските мъже е най-ниската в Европейски Съюз и това се дължи на тези болести. Ако изпълняваме 8 елементарни неща, измежду които задоволителна физическа интензивност, прекъсване на пушенето, здравословен метод на хранене, познаване и преодоляване на рискови фактори като липиди, захар, високо кръвно, ще имаме повече пълноценни години живот ", сподели проф. Груев. „ Седенето е новото пушене - в случай че то е над 8 часа на ден, усилва сърдечно-съдовия риск с над 120%. Той нараства внезапно при седене над 4-6 часа на ден ", изясни кардиологът. Проблемът с ранната смъртност у нас се дължи на сърдечно-съдовото стареене. „ Не можем да спрем стареенето, само че би трябвало да го оставим да бъде физиологичен развой ", сподели още проф. Груев. На помощ идва спортът, който потвърдено удължава живота. Необходими са извършения за устойчивост, които да се съчетават с тези за мощ, тъй като с годините се губи мускулна маса, акцентира той.
За факторите на мозъчното здраве приказва акад. проф. доктор Иван Миланов, ръководител на Българското сдружение по неврология. „ Голям проблем у нас е инсултът, главната причина за неврологичната смъртност. Причината е, че българинът е самоуверен: „ Имам високо кръвно, само че инсултът на мен няма да ми се случи ". Вече е признат Националният проект за инсулта, има и нова клинична пътека „ Преходно нарушаване на мозъчното кръвообращение " за положенията, които още не са инсулт, само че без лекуване ще станат ", изясни той. Тези ограничения би трябвало да подобрят ранното разкриване и лекуване на рисковите фактори, както и обсега на актуалното лекуване на инсулт и прединсултни положения.
Акад. Миланов прегледа и новостите при диагностиката и лекуването на паркинсона, мигрената и множествената склероза. Има нови лечения и при миастения гравис, алцхаймер, латерална миотрофична склероза. „ Много сме надалеч още от това човек да бъде в чудесно мозъчно здраве, като живее по-дълго. Имаме по-належащи проблеми за решение като инсулта ", означи акад. Миланов.
„ Зрение и остаряване в положително здраве " бе тематиката на проф.д-р Ива Петкова, дм, създател, притежател и изпълнителен шеф на Очна болница " Зора ", ръководител на Българското сдружение по ретинология. Не единствено качеството на живот, само че и самото оцеляване е обвързвано със зрението. „ Около 73% с предотвратима загуба на зрението са над 50 година На 1-во място е катарактата поради положителните резултати от лекуването. При глаукомата обаче не е по този начин, поврежда се зрителният нерв. Макулната недъгавост и диабетната ретинопатия също са предизвикателство ", сподели тя и добави, че рискът от интензивен когнитивен спад, меланхолия и обществена изолираност е с 47% е по-висок при хора със зрителни увреждания. Недостиг на подготвен личен състав, несиметричен достъп до профилирана помощ, недефинираната до дъно роля на оптометристите, слабата здравна просветеност са измежду главните проблеми при преодоляването на очната заболеваемост у нас.
Проф. доктор Вихра Миланова, шеф на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ " Александровска ", народен съветник по психиатрия, показа тематиката „ Ментално здраве. Тревожност и меланхолия - по какъв начин да се оправим ". „ В последните години психологичното здраве се трансформира от персонален въпрос в част от ръководството на стратегическия човешки капитал. 12 милиарда работни дни се губят всяка година в света в резултат на меланхолия и тревога по данни на СЗО ", сподели тя. Хормонът на напрежението кортизол при дълготрайно влияние води до забавено деяние, отмалялост, нарушаване на паметта. Присъствие с понижен потенциал - това е скритата икономическа цена на тези проблеми. 1 на 6 души с психологичен проблем в Европа, в България видимо те са по-малко, само че в действителност става дума за по-късно разкриване на казуса. Липсата на сън и осведомителното претоварване усилват тревогата. Работодателите посредством ранно различаване и достъп до помощ могат доста да подобрят обстановката. Психичното здраве е основният запас за опазване на положителното качество на живота в актуалните общества.
Събитието продължава и може да бъде проследено в
За спомагателна информация: Health PR
Анна Ботинова - 0888 345 026
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ