Караниците около важни монументи са задължителна част от онова, което

1. Айфеловата кула, Франция

Това че 7 милиона души годишно посещават Айфеловата кула и горе-долу всеки втори домакински ледник разполага с магнитче с лика ѝ, не значи, че емблемата на Франция постоянно е била обичана. Особено в края 19-ти век, когато е издигната. Французите от най-близките здания протестирали изключително доста, тъй като считали, че кулата ще притегля светкавици, които ще се стоварят върху техните домове. Наложило се самият Густав Айфел да ги успокоява, че това е невероятно да се случи. Въпреки това страхът останал с години. „ Слонът “ и „ жирафът “ – по този начин наричали локалните издигащата се пред очите им сграда.

А още когато Айфел афишира грандиозния си план, огромен брой френски интелектуалци въстават против концепцията и са намерено враждебно настроени. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син и Шарл Гарние, като най-известен с неприязънта си и до през днешния ден е Мопасан. Живописният откъс, с който той атакува Айфел е същински пример за литературно майсторство:

„ Кулата е като висока и мършава пирамида от стоманени стълби с по-скоро муден и великански скелет, чиято основа като че ли е направена, с цел да носи ужасяващ монумент на Циклоп, а оттова се проточва в комичен и тъничък профил на фабричен комин “ , гласи позицията на създателя на „ Бел Ами “.

Когато обаче кулата става подготвена, Мопасан стартира постоянно да обядва в ресторанта на първия етаж. На подмятанията за какво го прави, в случай, че не му харесвала, той отвръща:

„ Това е единственото място в целия голям Париж, откъдето тя не може да се види “.

2. Петър I, Москва

Едно от най-грандоманските творби на изкуството. 98-метровата статуя в река Москва буди разногласия от 1997 насам. Още тогава 70 % от столичаните афишират, че не харесват колоса, направен от грузинския ваятел Зураб Церетели. Той бе упрекван, че просто е преработил злощастната скулптура на 90 метровия Колумб, която се опита да подари на Ню Йорк по случай 500-годишнината от откриването на Америка, само че срещна отхвърли на янките. Другата огромна въпросителна е за какво мегаломанския монумент е в Москва, а не в Санкт Петербург.

3. На Съветската войска, България

Боядисването на паметникът на Съветската войска преди години като бригада от измислени герои предвождани от Супермен ни подсигурява място в международните летописи. Почти всяка компилация на най-оспорваните монументи в света включва и челният конфликт, който арт премяната на бойците провокира в България.

„ Травматичното минало на някогашната социалистическа страна бе взривено от авангардният жест. Оттогава паметникът на Съветската войска се трансформира в точка на нажежени полемики и поляризирани отзиви в страната “ , гласят най-често експозетата за монумента, който оттогава съвсем не е виждал бял ден без да поеме багра от разнообразни графитаджии.

4. Централният площад в Скопие, Македония

Добре знае се, че тукашната нервност около цар Самуил не е нищо изключително спрямо централния площад в Скопие, който закупи коренно величествен съгласно едни и кичов съгласно други тип. Още със самото си оповестяване „ Скопие 2014 “ провокира яростни диспути сред власт, съпротива и архитекти. Епичните паметници на Александър Македонски, Юстиниан Велики, Тоше Проески, св.св.Кирил и Методий, пазаруващите девойки, Даме Груев, Гоце Делчев и локалната триумфална арка са част от стълпотворението на постаменти на централния площад. Дали застрояването с исторически фигури от разнообразни националности е кич или не обаче едва интересува бранша на туризма – тъй като посещаемостта на Скопие се е вдигнала с над 60 % откакто са изгрели и паметниците.

5. Фонтанът на принцеса Даяна, Лондон

Няколко са мемориалите в памет на принцесата на Уелс Даяна, само че в случай че множеството са одобрявани с утвърждение, този в лондонския Хайд Парк бе оплют още с изработката си. Дизайнът е дело на американката Катрин Густафсон, а семплата конструкция се компенсира с доста светлина и пространство.

„ Исках мемориалът да демонстрира най-хубавото у Даяна. Всички я обичаха. Избрах две от най-типичните ѝ качества – нейната досегаемост и способността ѝ да се допира до сърцата на хората. Така е и с фонтана – всеки може да се допре до него “ , гласи обяснението на архитектката.

Концепцията ѝ обаче не докосна сърцата на много британци, които назовават мястото „ кална баня “, „ общински басейн “, „ кофти дренаж “ и всевъзможни други. Освен това фонтанът и прилежащия му басейн постоянно излизат неизправни от контакта с естествени стихии – ту е наводняван, ту пресъхва, а в няколко случаи непредпазливи британци са чупили крака поради хлъзгавия овал.

6. Мемориалът на Холокоста, Берлин

Цели 17 години – от 1987 до 2004, в Германия се вихреше под напрежение спор за типа на мемориала, който би трябвало да уважи най-мрачния интервал от историята на страната – Холокоста. Докато не бе утвърден плана на нюйоркския проектант Питър Айзенман. Той се състои от 2 711 разнообразни по височина сиви бетонни блокове, като най-високите са 5 метра, а дистанцията сред всеки от тях е 95 см. Разположени са в сърцето на Берлин, покрай Райхстага и до Бранденбургската врата.

„ Мащабът и ужасът на Холокоста са такива, че всеки опит да бъдат показани с обичайни средства е непълен. Чудовищността на баналността – това е наличието на Мемориала на жертвите на Холокоста в Европа “ , твърди Айзенман.

Скандалите обаче избухнаха, когато се подочу, че 2711-те блокове, напомнящи ковчези, са предпазени с покритие, създадено от компания-производител на токсичен газ за нацистите. Покритието било належащо, с цел да се оправи с предстоящи офанзиви на неонацисти – не е мъчно да предвидиш, че доста от блоковете един ден ще изгреят със свастики. Това обаче не се оказва задоволително и от общината постоянно са принудени да трият антисемитски знаци от мемориала.

7. Чинията на Бузлуджа, България

Ако Чинията на Бузлуджа тук е осмисляна най-вече като неприятен антикварен ретро фундамент с колосални размери, причудливата постройка откри място в значително интернационалните ранглисти. Попадна в американска класификация на „ 33-те най-красиви изоставени места в света “, което сподели, че в случай че човек не е съкрушен с предишното, би могъл да откри и апокалиптична красота в монумента. „ Daily Mail “ също посвети дълъг текст с голям брой фотоси на соц чудото, което приветства всеки новопостъпил с аления графит „ Forget your past “.

8. Паметникът на прераждането, Букурещ

Паметникът на Прераждането, в памет на жертвите, паднали по време на режима на Николае Чаушеску, е постоянно подиграван в родината си – именуван е „ Картоф на пръчка “ или „ реклама на Дънкин Донътс “. Абстрактната творба послужи, с цел да ознаменува огромният рестарт в живота на румънците след края на комунизма. Монументът обаче рядко среща схващане измежду локалните и туристите, даже самият кмет на Букурещ преди години бе споделил, че не го схваща.

9. „ Разговор с Оскар Уайлд “, Лондон

Името на това знамение е „ Разговор с Оскар Уайлд “. Разположен е в Лондон. Спори се дали това е ковчег, от който Оскар Уайлд се набира да излезе и да си поговори с теб, или пък откакто е видял какъв брой зле се е справил с главата, скулпторът просто е решил да излее тялото по този метод. Многократно са събирани подписи паметникът да бъде отстранен, само че към момента си седи на мястото.

10. Мартин Лутър Кинг, Толедо, Съединени американски щати

Няма къде да се скриеш от зоркия взор на Мартин Лутър Кинг, особено в тази негова версия, защото в Щатите има десетки негови монументи. Във версията в Толедо обаче, фамозният герой за права на афроамериканците развъжда главите си с триумфа на хидра, а митингът на локалните не спомага за махането на монумента.