Капсулата Мунди, превръщаща хората в дърво след смъртта. Този уникален

Капсулата Мунди, превръщаща хората в дърво след гибелта. Този неповторим способ на заравяне произлиза от Италия и е озаглавен „ Проектът Капсула Мунди “, основан от дизайнерите Анна Чители и Раул Бретцел.

Подобно на ковчег, човешкото тяло се слага в ембрионална поза в биоразградима яйцевидна капсула.

Все по-често обаче ползата към ексцентричната алтернатива за заравяне става все по-голям, тъй като обичайните стават все по-скъпи.

Част от хората желаят да допринесат със гибелта си за опазването на околната среда и да се върнат назад по натурален път в природата.

Това кара екип от двама италиански дизайнери да разработят план, наименуван “Капсулата мунди ”. През 2003 година италианските дизайнери Анна Цители и Раул Брецел показват капсулата мунди в Милано. Уникалното в техния биоразградим яйцевиден ковчег е, че е планиран да бъде засаден с дърво от горната страна, като задачата е разлагащото се тяло да подкрепи развиването му. Той има за цел да сътвори екологично чисти яйцевидни погребални шушулки, които да заменят обичайния ковчег при погребенията.

След това над него се засажда дърво, чиито корени употребяват мъртвото тяло като хранителна банка.

Нишестето на пластмасата в капсулата, както и тялото на покойника се разграждат и обезпечават хранителни субстанции, които подкрепят развиването на засаденото от горната страна дърво. Шушулката се заравя в земята, като върху нея се посажда едно дърво, което клиентът авансово е избрал. В взаимозависимост от локалния климат и почвените условия разлагането на урната лишава от няколко месеца до няколко години.

Целта на дизайнерите е да трансфорат настоящия тип на гробищата в естествени зелени площи, които с времето ще се трансфорат в гора.
Създателите на Капсула Мунди считат, че тяхното откритие ще разреши на роднините и приятелите на мъртвия по-лесно да одобряват загубата, като се грижат за дървото след гибелта му.
Тези капсули дават опция на покойника освен да служи като източник на живот за едно дърво, само че също по този начин резервират физическото му наличие посредством дървото.

С развъждането на дърво, хранещо се от капсулите мунди, гибелта придобива ново значение –

вместо да се смята за спиране на живота, може да се схване като начало на промяна, като ни прави част от естествения цикъл на природата.

Близките на умрелия ще поставят грижи за дръвчето, като си спомнят за обичан човек. Дръвчето ще издържи през поколенията и потомството ще има опция да види дърво, което е било в досег с техен родственик, отражение на кръга на живота.

Източник – Spomen.bg, Фейсбук групата „ Любопитни обстоятелства, истории и неповторими фотоси “