Две години без Георги Коритаров - несравним във владеенето на изкуството на интервюто
Кънчо Кожухаров
Преди две години на днешния ден си отиде Георги Коритаров – един от шепата свестни и надарени български публицисти, който постоянно имаше своя лична позиция. И защото след окупацията на Крим от Русия той поддържаше Украйна и изобличаваше лакеите на Кремъл у нас, бе уволняван и подлаган на подли офанзиви.
Ето една блестяща негова позиция, оповестена във Faktor.bg за русофилстовто, съветската просвета и Путин:
„ Тук не става дума за съветската просвета. Нормалните и приблизително образовани хора вършат доста ясна разлика сред съветска просвета и Владимир Путин. Руската просвета дообогатява международната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, избухлив и диктаторски режим, по самата си същина отхвърля демократичността на съветската просвета. Тук става дума за два антипода – съветската просвета и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за обществено примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не вършат разлика сред главните съставки на това разбиране. Русофил е човек, който обича съветската цивилизация, а от там следва, че той би трябвало да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всевъзможен модел на режими като този на Путин. В България не можем да приказваме за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас така наречен русофили считат, че щом е Русия, значи е положително, без значение дали се ръководи от човек като Путин.
Истинските русофили в България са тези, които отхвърлят изрично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на същинската цивилизована Русия е обвързвано с демократичната народна власт. Нещо, което въплъщаваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са мощно разместени. Тук би трябвало да приказваме по-скоро за демократи и недемократи, защото надали е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век “.
Коритаров беше неуместен за неспособните да мислят завистници, тъй като им
вадеше очите със своята просветеност и обща просвета
В своята журналистическа активност постоянно е бил на демократични позиции. Нещо повече, той си остава един от върховете в актуалната българска публицистика. Беше превъзходен аналитик и владееше изкуството на изявлението до съвършенство.
Може би най-хубавият метод да го почетем е като проследим финала на едно от неговите знакови изявленията. През август 2008 година той предложения в ефира на Нова телевизия някогашния вицепремиер и министър на стопанската система и енергетиката Румен Овчаров, чиито каузи аз самият съм разследвал задоволително дълго, с цел да имам учредения да го считам за съветски сътрудник на въздействие. Последва същински двубой сред идеологизираното празнодумство и интелигентната публицистика.
Умението да водиш изявление би трябвало да се преглежда като притежаване на бойно изкуство. Освен това изявлението е оня журналистически род, който най-добре устоява на цензурата, налагана в множеството медии. Причината е, че до момента в който разкрива мнението на интервюирания, то разголва и неговата същина.
За облекчение съм обособил в обособени абзаци основните реплики на Г.К. (Георги Коритаров) и Р.Овч. (Румен Овчаров) и съм коментирал какво в действителност се крие зад техните думи. Ето, насладете се.
Г.К.: Добре. Още напълно малко два въпроса. Първо, Българска социалистическа партия има конгрес, който следва преди изборите. Преди избори, несъмнено, няма внезапни придвижвания и
(1) надали можем да чакаме промяна на управлението и на курса.
Р.Овч.: (2) Не, не може да се чакат такива неща.
Разбира се, ще има някакви напрежения, само че ми се коства, че Българска социалистическа партия няма от какво да се опасява от този конгрес. Ние влизаме като партия, която
(3) е изпълнила значително обещанията, които е дала на гласоподавателите си.
Това е очевидно и от икономическото развиване на страната. Малко по-трудно разбираеми са обществените триумфи, които се опитваме да осъществяваме, само че ми се коства, че тъкмо преди избори Българска социалистическа партия няма да влезе в братоубийствени борби.
Г.К.: (4) А след избори, в случай че те бъдат изгубени, обаче тогава би трябвало да се търси развръзка, нали по този начин?
Времето, отделено за този диалог, изтича и Коритаров търси удостоверение на тезата си, че в Българска социалистическа партия няма кадърни фрагменти и че тогавашният началник на Българска социалистическа партия Сергей Станишев е некадърен да предприеме същински промени (1). Овчаров с облекчение удостоверява това полузаключение-полупрогноза (2), тъй като промяната на тематиката му дава опция още един път да похвали своята партия поради стеклите се в страната непознати вложения (3) – нещо, което в действителност не е нейна заслуга. Коритаров му отвръща с още една прогноза (4), която произтича от потвърждението на първата: „ С това управление и тези способи вие ще загубите изборите ”.
Р.Овч.: (5) Е, чак толкоз надалеч в бъдещето в този момент не желая да виждам.
Г.К.: Не ви се желае.
Р.Овч.: Не.
Г.К.: Както се споделя:
(6) „ Имам още един час да си поспя, за какво би трябвало да ставам толкоз рано? ”
Р.Овч.: Както споделяше оня български класик,
(7) „ В бъдещето мрачно той гледаше ясно ”,
само че той го беше споделил за Васил Левски, а не за Румен Овчаров.
Г.К.: Разбирам. Добре,
(8) благодаря на Румен Овчаров.
Последните изречения на двамата събеседници са като бърза замяна на удари. Какво в действителност си споделят те?
Овчаров: (5) „ Загубата на изборите не ме интересува – първо, ще ги загуби Станишев, и второ, за мен значимото е да се задържа още няколко месеца на властова позиция. ”
Коритаров: (6) „ Щом отказвате да прогледнете за истината, вие сте обречени. ”
Овчаров: (7) „ О, не, аз виждам истината, тъй като съм популярен като Левски. ”
Коритаров: (8) „ Никакъв Левски не си, ти си просто един Овчаров. ”
Бел. ред. Използван е анализът на изявлението в книгата „ Кой какъв е в българската корупция: парламент, президент, министър председател “ от Кънчо Кожухаров.
Преди две години на днешния ден си отиде Георги Коритаров – един от шепата свестни и надарени български публицисти, който постоянно имаше своя лична позиция. И защото след окупацията на Крим от Русия той поддържаше Украйна и изобличаваше лакеите на Кремъл у нас, бе уволняван и подлаган на подли офанзиви.
Ето една блестяща негова позиция, оповестена във Faktor.bg за русофилстовто, съветската просвета и Путин:
„ Тук не става дума за съветската просвета. Нормалните и приблизително образовани хора вършат доста ясна разлика сред съветска просвета и Владимир Путин. Руската просвета дообогатява международната цивилизация. Колкото до Путин, като всеки нацистки, избухлив и диктаторски режим, по самата си същина отхвърля демократичността на съветската просвета. Тук става дума за два антипода – съветската просвета и режимът на Путин. Русофилството в България е криворазбрана безпросветна политическа ниша за обществено примитивни и необразовани хора. Причината за това е, че те не вършат разлика сред главните съставки на това разбиране. Русофил е човек, който обича съветската цивилизация, а от там следва, че той би трябвало да е демократ. Един демократ би трябвало да отхвърля всевъзможен модел на режими като този на Путин. В България не можем да приказваме за класическия модел на русофилство, а по-скоро за сляпофилство. У нас така наречен русофили считат, че щом е Русия, значи е положително, без значение дали се ръководи от човек като Путин.
Истинските русофили в България са тези, които отхвърлят изрично недемократичния пронацистки режим на Путин и си дават сметка, че бъдещето на същинската цивилизована Русия е обвързвано с демократичната народна власт. Нещо, което въплъщаваше политиката на Борис Немцов. В България смисълът на тези понятия – русофили и русофоби, са мощно разместени. Тук би трябвало да приказваме по-скоро за демократи и недемократи, защото надали е най-подходящото в 21-и век да обясняваме партийна система от 18-19 век “.
Коритаров беше неуместен за неспособните да мислят завистници, тъй като им
вадеше очите със своята просветеност и обща просвета
В своята журналистическа активност постоянно е бил на демократични позиции. Нещо повече, той си остава един от върховете в актуалната българска публицистика. Беше превъзходен аналитик и владееше изкуството на изявлението до съвършенство.
Може би най-хубавият метод да го почетем е като проследим финала на едно от неговите знакови изявленията. През август 2008 година той предложения в ефира на Нова телевизия някогашния вицепремиер и министър на стопанската система и енергетиката Румен Овчаров, чиито каузи аз самият съм разследвал задоволително дълго, с цел да имам учредения да го считам за съветски сътрудник на въздействие. Последва същински двубой сред идеологизираното празнодумство и интелигентната публицистика.
Умението да водиш изявление би трябвало да се преглежда като притежаване на бойно изкуство. Освен това изявлението е оня журналистически род, който най-добре устоява на цензурата, налагана в множеството медии. Причината е, че до момента в който разкрива мнението на интервюирания, то разголва и неговата същина.
За облекчение съм обособил в обособени абзаци основните реплики на Г.К. (Георги Коритаров) и Р.Овч. (Румен Овчаров) и съм коментирал какво в действителност се крие зад техните думи. Ето, насладете се.
Г.К.: Добре. Още напълно малко два въпроса. Първо, Българска социалистическа партия има конгрес, който следва преди изборите. Преди избори, несъмнено, няма внезапни придвижвания и
(1) надали можем да чакаме промяна на управлението и на курса.
Р.Овч.: (2) Не, не може да се чакат такива неща.
Разбира се, ще има някакви напрежения, само че ми се коства, че Българска социалистическа партия няма от какво да се опасява от този конгрес. Ние влизаме като партия, която
(3) е изпълнила значително обещанията, които е дала на гласоподавателите си.
Това е очевидно и от икономическото развиване на страната. Малко по-трудно разбираеми са обществените триумфи, които се опитваме да осъществяваме, само че ми се коства, че тъкмо преди избори Българска социалистическа партия няма да влезе в братоубийствени борби.
Г.К.: (4) А след избори, в случай че те бъдат изгубени, обаче тогава би трябвало да се търси развръзка, нали по този начин?
Времето, отделено за този диалог, изтича и Коритаров търси удостоверение на тезата си, че в Българска социалистическа партия няма кадърни фрагменти и че тогавашният началник на Българска социалистическа партия Сергей Станишев е некадърен да предприеме същински промени (1). Овчаров с облекчение удостоверява това полузаключение-полупрогноза (2), тъй като промяната на тематиката му дава опция още един път да похвали своята партия поради стеклите се в страната непознати вложения (3) – нещо, което в действителност не е нейна заслуга. Коритаров му отвръща с още една прогноза (4), която произтича от потвърждението на първата: „ С това управление и тези способи вие ще загубите изборите ”.
Р.Овч.: (5) Е, чак толкоз надалеч в бъдещето в този момент не желая да виждам.
Г.К.: Не ви се желае.
Р.Овч.: Не.
Г.К.: Както се споделя:
(6) „ Имам още един час да си поспя, за какво би трябвало да ставам толкоз рано? ”
Р.Овч.: Както споделяше оня български класик,
(7) „ В бъдещето мрачно той гледаше ясно ”,
само че той го беше споделил за Васил Левски, а не за Румен Овчаров.
Г.К.: Разбирам. Добре,
(8) благодаря на Румен Овчаров.
Последните изречения на двамата събеседници са като бърза замяна на удари. Какво в действителност си споделят те?
Овчаров: (5) „ Загубата на изборите не ме интересува – първо, ще ги загуби Станишев, и второ, за мен значимото е да се задържа още няколко месеца на властова позиция. ”
Коритаров: (6) „ Щом отказвате да прогледнете за истината, вие сте обречени. ”
Овчаров: (7) „ О, не, аз виждам истината, тъй като съм популярен като Левски. ”
Коритаров: (8) „ Никакъв Левски не си, ти си просто един Овчаров. ”
Бел. ред. Използван е анализът на изявлението в книгата „ Кой какъв е в българската корупция: парламент, президент, министър председател “ от Кънчо Кожухаров.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ