Очевидец от къмпинг „Оазис“: Защо никой не ни предупреди за аварийното изпускане на язовирите?
Къмпинг “Оазис ” е бил изцяло наводнен след “контролираното спешно изпускане на язовирите ” . Това написа във Фейсбук Жаклин Бахова, която по това време се е намирала на място. По думите ѝ никой не е предизвестил хората в ниските елементи на къмпинг, че би трябвало да се изнесат на по-високо.
Решението за изпускането на двата язовира край Царево бе взето през вчерашния ден на съвещанието на спешния щаб . Те би трябвало да бъдат изцяло обезводнени, защото е належащо да се извърши незабавен ремонт на стените, развалени от мощната приливна вълна .
Вчера стана ясно, че в случай че единият язовир не е бил изцяло празен , преди да стартират изобилните превалявания във вторник, целият комплекс „ Оазис “ е нямало да съществува сега .
Според Жаклин Бахова информацията за изпускането на язовирите не е стигнала до хората , а на място са останали фамилии с дребни деца, на които се е наложило да се изтеглят по неотложност. Публикуваме цялостния ѝ роман за случая без редакторска интервенция:
„ Къмпинг “Оазис ” след “контролираното спешно изпускане на язовирите ” и “евакуацията на туристите ”.
Никой не оказа помощ! Водата беше до кръста, колите под вода, а течението на водата – бързо и рисково. Влачеше всевъзможни предмети – маси, шезлонги, стълби, дъски и така нататък Водата извираше от канализацията, бунгалата просто плуваха във вода, леглата вътре също, а някои хладилници даже паднаха! Всички бяха паникьосани, като даже семейство с децата си потегли към хотела насреща в най-силното течение на водата, което съвсем не отнесе едно от децата им! Страшна панорама! Десетки сигнали до 112 – никаква евакуация и отговори от рода на “качете се на по-горен етаж или на покрива на бунгалото, екипите ни вършат всичко допустимо и са на място. ” Екипи по този начин и не видяхме като се изключи закъсала пожарна!
След час и половина-два водата стартира да спада, само че продължаваше да вали.
Чуваха се свирки на спасители, които в последна сметка стигнаха до нас и ни извадиха от бунгалото и заведоха до хотела, където седяхме още час два до момента в който се изтече водата. Двама спасителя с доброволци дружно ни изведоха! Огромно благодаря, за което!
След като водата се изтече към морето следствията за някои бяха големи!
За хотела и жилищата на хората бяха в действителност огромни! Първият етаж на хотела беше цялостен до кръста с вода и тиня и на втория извираше от канализацията! За подземния гараж да не приказваме.. даже не се виждаше, че съществува подобен! Беше цялостен до горе с вода. Хората не знаеха какво ще вършат в случай, че колите и други транспортни средства са долу в подземието и евентуално плуват.
Плажът, в случай че можем да го назовем по този начин, беше в трагично положение! Барът беше паднал от мощното течение на водата, която се изля надолу, а в морето си плуваха всякакви предмети и транспортни средства, като водата беше кафява!
От рецепция ни настаниха в каравана в по-високите елементи на къмпинга, дружно с друго семейство да пренощуваме, до момента в който отворят пътищата! През това време пристигнаха от “Гражданска отбрана ”, които нищо не направиха, както нормално просто си седяха и гледаха.
След това се стартира звънене по телефоните на всички подали сигнал до 112, с цел да ни попитат “как сме ” и дали “сме добре ”.
При изпускане на язовирите спешно трябваше по-рано да се заяви на всички хора в ниските елементи на къмпинг “Оазис ” да се изнесат на по-високо, да бъдат евакуирани!
По медиите всеобщо се тръби по какъв начин всички са евакуирани, службите работели по въпроса, а това по този начин и не се случи!
Наложи ни се сами да се оправяме!
Като пристигна господин “министър ръководителят ” единствено да попитам, какво направи? Спаси ли хората от наводненията? Помогна ли на някой в нужна? Помогна ли на тези, които останаха без коли да се приберат у дома? Върна ли живота на тези, които бяха отнесени от течението в морето и откри ли тези, които се търсят? Или всичко това се направи за показност в медиите, че си правят работата?!
Хубавото е, че като народ се сплотяваме, тъкмо тогава, когато би трябвало и всеки е подготвен да помогне на другия, въпреки да го вижда за пръв и може би финален път! “
