Бай Георги има тъжни рамене ~ Камелия КОНДОВА
Камелия Кондова е родена през 1969 година в Добрич. Отличавана е с националните награди " Петя Дубарова " и " Веселин Ханчев ". Член е на Съюза на българските писатели от 1997 година Сред стихосбирките й са " Повод за живот " (1988), " Не и благосклонност " (1990), " Как се обича художник " (1994), " Небе под пъкъла " (2003), " Малки смърти " (2007). " Бай Георги има тъжни плещи " е осма стихосбирка на авторката и следващата й книга с любовна поезия (2014).
" В кръга на шегата, непрекъснато изяснявам кой е този Бай Георги, дори майка ми ме пита: „ Кой е този Георги, да не си го прибрала, на какъв брой години е? ". И аз се пробвам се да й обясня, че това е систематизиран облик на обезверения български народ, а и освен на нея откогато излезе книгата. Постоянно изяснявам кой е Бай Георги и за какво не е Бай Петър. Неведнъж съм казвала, че от хубаво не се написа. Аз съм жизнеспособен човек, доста одобрявам и правя оценка самоиронията в хората. Писането е освобождение от напрежението, то е тип шизофрения и се явява като избавителна акция. " & Камелия Кондова
Бай Георги има тъжни плещи.
Но псува... и тъгата си изправя.
На яд я сторва. И по този начин пораства,
че му е крива цялата страна.
Сами сме. И страната съм аз.
Бай Георги става противен и безсрамен.
„ Млъкни ма, курво! ” – извисява глас –
Да пукнеш! ” А пък в действителност ме обича.
Бай Георги няма пътища обратно.
Каквото е живял, го е запалил.
И към този момент никой не го помни млад.
И той не помни. Помни единствено залез.
Сами сме – значи залезът съм аз.
Примигвам с някогашни мигли на момиче.
„ Иди си, залез! – извисява глас. –
Проклет да си! ” А в действителност ме обича.
Бай Георги е до болежка свечерен.
И сее обети. И пониква троскот.
Дори да няма към този момент божи ден,
си има остаряла приказка със Господ.
Сами сме – значи Господът съм аз.
Той по тази причина три пъти ме отхвърля.
„ Да ти го... в Бога! – извисява глас. –
Презирам те! " А в действителност ме обича.
И се умалявам – от жена – в дете.
И към този момент нямам сили да се боря.
Любимият е с тъжни плещи.
Но дано за бай Георги си приказваме.
Камелия Кондова, Бай Георги има тъжни плещи, стихотворения, изд. Мартине
Картина: Catarina Garcia, behance.net
