Ако кучетата и котките в Охайо можеха да гласуват
Камала Харис имаше две съществени задания на провелия се тази нощ спор за президент на Съединени американски щати във Филаделфия, Пенсилвания.
Първата бе да показа себе си и политиките, които пази, пред оптимално необятна публика, която съставлява общ брой от фенове с друго политическо наклонение. Тази нужда произтичаше от това, че към момента доста огромен % от американските жители в действителност не познават идеите, за които актуалният вицепрезидент на Съединени американски щати се бори. Цели 28% от хората, декларирали предпочитание да гласоподават, споделят, че те биха желали да научат повече за политиките на Харис, уточни изследване на New York Times/Siena College Poll, извършено по-рано този месец (за съпоставяне, единствено 9% от интервюираните имат потребност от спомагателна информация за Доналд Тръмп). Потребността да се срещнат с претендента на Демократическата партия измежду респондентите скача фрапантно до 48%, когато бива питана основната група, състояща се от към момента нерешили за кого ще упражнят правото си на глас (хората, които към момента не са решили за кого от двамата претенденти ще гласоподават, са към 15%). А тези данни демонстрират, че провелият се тази нощ спор бе доста по-голям за Камала Харис, в сравнение с той бе за Доналд Тръмп.
Втората задача за настоящия вицепрезидент бе да показа себе си като по-умерения от двамата претенденти на подиума. Това произтича също от социологическите данни, съгласно които, преди провеждането на дебата, Харис е определяна като по-крайна по отношение на Тръмп (44% смятат, че тя е " прекомерно демократична и прогресивна ", до момента в който една трета са на мнението, че претендентът на Републиканската партия е " прекомерно закостенял " ). А точно политическият център е този, който ще уточни идващият началник на Белия дом. И тъкмо тази нужда - да станат симпатични на умерените гласоподаватели - направи някак даже занимателно да се гледат лупингите на кандидатите: Камала Харис имала огнестрелно оръжие, Доналд Тръмп желал да няма федерална възбрана за абортите.
След провелия се спор сред Харис и Тръмп умерено може да кажем, че демократът съумя да извърши и двете си задания. Макар и в полемичен режим със своя републикански конкурент, демократът съумя да изложи основни свои политики, касаещи стопанската система, опазването на здравето, правото на аборт и така нататък В този смисъл, представянето на Харис бе като тикната в ръцете на хората предизборна листовка, конспектираща политическата рамка на претендента. В същото време вицепрезидентът направи поръчката и за умерения претендент, казвайки, че не е срещу фракинга, поддържа спомагателните ограничения против незаконната имиграция и не желае редуцирането на средствата за полицията. Доколкото еквилибристиката на Харис, че тя " не е трансформирала полезностите си ", в случай, че тя, заради конюнктурни съображения, сигурно промени политиките си по цитираните тематики, е била призната като достоверна от феновете, е различен въпрос. Претенцията на демократа като претендент на ново потомство политици, насочени към бъдещето, а не към предишното, също предстои на сериозна оценка, доколкото републиканският й конкурент продължава да бъде считан като по-автентичен изразител на смяната в американското общество. Колкото и вицепрезидентът да повтаря, че тя " не е Джо Байдън и сигурно не е Доналд Тръмп ", болшинството американци са подготвени да оспорят първото. Видимо бе и това, че демократът, паралелно на републиканеца, не успяваше да влезе в елементи по предлаганите от нея политики, и постоянно отговаряше със като че ли заучени, силиконови изречения. Но каквото зависеше от Камала Харис, тя го направи.
Най-важният акцент от мероприятието обаче не бе обвързвано с политиките на двамата претенденти, а с метода, по който се сблъскаха техните характери и ментална резистентност. И тук спечелилият от дебата наподобява някак по-ясен. С имитация, касаеща предизборните събития на Тръмп, Харис съумя да влезе под кожата на своя конкурент и някак мълчешком да потвърди това, че републиканецът е елементарен за манипулация; че той може да бъде вкаран в релси, които не са обезателно неговите. Вследствие на това феновете видяха един обидчив, раздразним, тънкообиден и пенявещ се Тръмп, който приказва за предизборните тълпи, вместо да не изпуска фокуса си от тежкото наследството на администрацията на Байдън по отношение на стопанската система на страната и нейната борба с престъпността и незаконната имиграция. Тук някъде бе отворено несъмнено първото шампанското в щаба на демократите. А някой несъмнено би съумял да чуе и звънтенето на чашите им, когато претендентът на Републиканската партия заприказва за това по какъв начин незаконните имигранти ядат кучетата и котките в Охайо.
Ако на дебата сред Джо Байдън и Доналд Тръмп станаха очевидни менталните усложнения на първия, което докара и до неговото отдръпване от предизборната конкуренция, то настоящият подобен сред някогашния президент и сегашния вицепрезидент материализира забележимите дефицити в характера на републиканеца. Но това не бе единственият проблем за Тръмп в границите на предизборната полемика. В нея я той продължи да приказва едно и също, на едни и същи хора, като негоден грамофон, заклещил изтъркана плоча. Републиканецът продължава да изостава от динамичността на събитията.
Този спор се организира в основен миг за акцията на Камала Харис, в който поддръжката за нея като че ли бе стигнала своя таван. Нито провелата се Национална спогодба на демократите, нито първото й публично изявление като претендент за президент съумяха да й донесат спомагателен електорален подтик. Тоест поддръжката за Харис измежду американските гласоподаватели наподобява бе изпаднала в застоялост. Провелата се тази нощ предизборна полемика обаче може да се окаже този тласък, който липсваше на демократа през последните две седмици. Не толкоз поради нейното показване, колкото поради това на съперника си.
Всичко това обаче не значи, че Доналд Тръмп ще загуби поддръжка в резултат на небалансираното си показване в дебата. Ако има нещо, което към този момент знаем за републиканеца, то е, че неговите гласоподаватели не могат да бъдат разколебани от такива неща. В допълнение, републиканецът продължава да бъде по-добре разпознаваемият - без значение дали с положително или неприятно - от двамата претенденти. Но този спор бе изпусната опция за Тръмп, тъй като той не съумя да се оправи с един " елементарен конкурент " в лицето на " ляв екстремист ", " либерал от Сан Франциско ". Още повече, че Тръмп организира следващия си президентски спор, а в това й качество, този бе първият за демократическия му конкурент. Провелата се предизборна полемика сигурно няма да донесе и спомагателна поддръжка за републиканеца, доколкото, в случай че има електорално преразпределение в резултат на него измежду умерените гласоподаватели, то няма да е в негова изгода. Поне до момента в който на котките и кучетата в Охайо не им бъде позволено да гласоподават.
Първата бе да показа себе си и политиките, които пази, пред оптимално необятна публика, която съставлява общ брой от фенове с друго политическо наклонение. Тази нужда произтичаше от това, че към момента доста огромен % от американските жители в действителност не познават идеите, за които актуалният вицепрезидент на Съединени американски щати се бори. Цели 28% от хората, декларирали предпочитание да гласоподават, споделят, че те биха желали да научат повече за политиките на Харис, уточни изследване на New York Times/Siena College Poll, извършено по-рано този месец (за съпоставяне, единствено 9% от интервюираните имат потребност от спомагателна информация за Доналд Тръмп). Потребността да се срещнат с претендента на Демократическата партия измежду респондентите скача фрапантно до 48%, когато бива питана основната група, състояща се от към момента нерешили за кого ще упражнят правото си на глас (хората, които към момента не са решили за кого от двамата претенденти ще гласоподават, са към 15%). А тези данни демонстрират, че провелият се тази нощ спор бе доста по-голям за Камала Харис, в сравнение с той бе за Доналд Тръмп.
Втората задача за настоящия вицепрезидент бе да показа себе си като по-умерения от двамата претенденти на подиума. Това произтича също от социологическите данни, съгласно които, преди провеждането на дебата, Харис е определяна като по-крайна по отношение на Тръмп (44% смятат, че тя е " прекомерно демократична и прогресивна ", до момента в който една трета са на мнението, че претендентът на Републиканската партия е " прекомерно закостенял " ). А точно политическият център е този, който ще уточни идващият началник на Белия дом. И тъкмо тази нужда - да станат симпатични на умерените гласоподаватели - направи някак даже занимателно да се гледат лупингите на кандидатите: Камала Харис имала огнестрелно оръжие, Доналд Тръмп желал да няма федерална възбрана за абортите.
След провелия се спор сред Харис и Тръмп умерено може да кажем, че демократът съумя да извърши и двете си задания. Макар и в полемичен режим със своя републикански конкурент, демократът съумя да изложи основни свои политики, касаещи стопанската система, опазването на здравето, правото на аборт и така нататък В този смисъл, представянето на Харис бе като тикната в ръцете на хората предизборна листовка, конспектираща политическата рамка на претендента. В същото време вицепрезидентът направи поръчката и за умерения претендент, казвайки, че не е срещу фракинга, поддържа спомагателните ограничения против незаконната имиграция и не желае редуцирането на средствата за полицията. Доколкото еквилибристиката на Харис, че тя " не е трансформирала полезностите си ", в случай, че тя, заради конюнктурни съображения, сигурно промени политиките си по цитираните тематики, е била призната като достоверна от феновете, е различен въпрос. Претенцията на демократа като претендент на ново потомство политици, насочени към бъдещето, а не към предишното, също предстои на сериозна оценка, доколкото републиканският й конкурент продължава да бъде считан като по-автентичен изразител на смяната в американското общество. Колкото и вицепрезидентът да повтаря, че тя " не е Джо Байдън и сигурно не е Доналд Тръмп ", болшинството американци са подготвени да оспорят първото. Видимо бе и това, че демократът, паралелно на републиканеца, не успяваше да влезе в елементи по предлаганите от нея политики, и постоянно отговаряше със като че ли заучени, силиконови изречения. Но каквото зависеше от Камала Харис, тя го направи.
Най-важният акцент от мероприятието обаче не бе обвързвано с политиките на двамата претенденти, а с метода, по който се сблъскаха техните характери и ментална резистентност. И тук спечелилият от дебата наподобява някак по-ясен. С имитация, касаеща предизборните събития на Тръмп, Харис съумя да влезе под кожата на своя конкурент и някак мълчешком да потвърди това, че републиканецът е елементарен за манипулация; че той може да бъде вкаран в релси, които не са обезателно неговите. Вследствие на това феновете видяха един обидчив, раздразним, тънкообиден и пенявещ се Тръмп, който приказва за предизборните тълпи, вместо да не изпуска фокуса си от тежкото наследството на администрацията на Байдън по отношение на стопанската система на страната и нейната борба с престъпността и незаконната имиграция. Тук някъде бе отворено несъмнено първото шампанското в щаба на демократите. А някой несъмнено би съумял да чуе и звънтенето на чашите им, когато претендентът на Републиканската партия заприказва за това по какъв начин незаконните имигранти ядат кучетата и котките в Охайо.
Ако на дебата сред Джо Байдън и Доналд Тръмп станаха очевидни менталните усложнения на първия, което докара и до неговото отдръпване от предизборната конкуренция, то настоящият подобен сред някогашния президент и сегашния вицепрезидент материализира забележимите дефицити в характера на републиканеца. Но това не бе единственият проблем за Тръмп в границите на предизборната полемика. В нея я той продължи да приказва едно и също, на едни и същи хора, като негоден грамофон, заклещил изтъркана плоча. Републиканецът продължава да изостава от динамичността на събитията.
Този спор се организира в основен миг за акцията на Камала Харис, в който поддръжката за нея като че ли бе стигнала своя таван. Нито провелата се Национална спогодба на демократите, нито първото й публично изявление като претендент за президент съумяха да й донесат спомагателен електорален подтик. Тоест поддръжката за Харис измежду американските гласоподаватели наподобява бе изпаднала в застоялост. Провелата се тази нощ предизборна полемика обаче може да се окаже този тласък, който липсваше на демократа през последните две седмици. Не толкоз поради нейното показване, колкото поради това на съперника си.
Всичко това обаче не значи, че Доналд Тръмп ще загуби поддръжка в резултат на небалансираното си показване в дебата. Ако има нещо, което към този момент знаем за републиканеца, то е, че неговите гласоподаватели не могат да бъдат разколебани от такива неща. В допълнение, републиканецът продължава да бъде по-добре разпознаваемият - без значение дали с положително или неприятно - от двамата претенденти. Но този спор бе изпусната опция за Тръмп, тъй като той не съумя да се оправи с един " елементарен конкурент " в лицето на " ляв екстремист ", " либерал от Сан Франциско ". Още повече, че Тръмп организира следващия си президентски спор, а в това й качество, този бе първият за демократическия му конкурент. Провелата се предизборна полемика сигурно няма да донесе и спомагателна поддръжка за републиканеца, доколкото, в случай че има електорално преразпределение в резултат на него измежду умерените гласоподаватели, то няма да е в негова изгода. Поне до момента в който на котките и кучетата в Охайо не им бъде позволено да гласоподават.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ