Камъкът не е по-голям от сушен плод. Невероятното е, че

Камъкът не е по-голям от сушен плод. Невероятното е, че опашката, вградена изцяло в кехлибара е покрита с пера. Перната опашка от динозавър може да не звучи като сензационна вест, само че този спесимен е доста повече от просто пера на динозавър. Това е повече в сравнение с учените са се надявали, тъй като им разрешава освен да изучат механиката на перата, само че и химичните свойства на самата опашка.

Интересно е даже по какъв начин учените откриват този праисторически спесимен. Кехлибареният камък (DIP-V-15103) към този момент е бил гладък и завършен като висулка на пазара в Мийткийна, Качин (Мианмар). С съвършена овална форма и добре изгладен камъкът чакал своя покупател. Любопитно е, че сходна история не се случва за пръв път. В реалност са известни повече от дузина такива случаи, при които са намирани късчета кехлибар, съдържащи сходни на птичите пера или други органични вещества.

Има и положителна страна в тази ситуация: формата и полировката разрешават преференциално напречно сечение на опашката. То от своя страна демонстрира следи от желязо, които разкриват по какъв начин декомпозицията е трансформирала хемоглобина на кръвта в меката тъкан.

Тези птици не летят

Запазената динозавърска опашка е датирана от преди 99 милиона години, от времето на Креда. Смята се, че опашката е имала минимум 25 прешлена в цялостната си форма. Публикувани по-рано тази година проучвания твърдяха, че перата от Креда са удивително сходни на перата на летящите птици от нашето време. Сега обаче към този момент знаем, че това не е по този начин. Тук не става дума за модерни летящи птици.

Откриването на тази опашка от динозавър, покрита с двуцветни кафяво-бели пера, значи по-добро схващане на еволюцията. Има явна разлика сред перата на птица, която може да лети и тези пера, които са били употребявани за нещо напълно друго. Учените одобряват, че перата на динозаврите са употребявани за контролиране на температурата или за сигнализиране на други динозаври.

Учените намират доказателство за това в дизайна на централния дял на перата от опашката. За разлика от летящите птици, динозаврите нямат ясно дефиниран централен дял на опашката си. Птиците имат прешлен, наречен  pygostyle, който им разрешава да движат перата на опашката си като едно цяло. Динозавърът няма подобен прешлен, надлежно не е кадърен на полет.

На базата на структурата на опашката и перата учените заключават, че тя принадлежи на дребен целурозавър, който принадлежи към една и съща група с тиранозаврите. Водещ академик в проучването е Лида Синг от Китайския Университет по Геонауки, а то е финансирано от Съвета от за експедиции на National Geographic Society. Изследването може да бъде в детайли прегледано в Current Biology.