Последната битка на краля: 579 години от битката при Варна
Към началото и средата на XV век концепцията на Кръстоносните походи към този момент е съвсем изчерпана. От съвсем два века и половина Светият град Йерусалим е във притежание на мюсюлманите, а потомците на Готфрид Булонски и Ричард Лъвското сърце от ден на ден се вълнуват за своите владения, в сравнение с за Светите земи. Кръстоносците към момента имат мощна поддръжка в Северна Европа, където тевтонските и ливонските рицарски ордени носят словото Божие (заедно с мечовете си, схваща се).
Последните кръстоносни походи са изпратени да сразят хуситите в Чехия, дръзнали да се опълчат на католическата черква, и против турците, които заплашват Константинопол и сърцето на Европа.
Последният кръстоносен поход е военна акция против турците, управлявана от полско-унгарският крал Владислав III Ягело. През 1440 година младият полски крал Владислав III е разгласен и за крал на унгарците. Възпитаният в духа на фанатичния католицизъм Владислав е значително повече " кръстоска " сред духовник и боец, в сравнение с монарх. Освен това се възкачва на трона доста млад даже и по стандартите на Средновековието (към момента на решителната борба при Варна през 1444 година той е едвам навършил 20 години). Младостта на краля е един от факторите, които го подтикват към недомислени действия.
Последният кръстоносен поход стартира на 1 януари 1443 година. Полско-унгарските войски под предводителството на Владислав Ягело и под фактическото военно командване на изтъкнатия маджарски военачалник Янош Хуняди се насочат на борба против турците. Задачата пред рицарите е да „ прочистят “ от османските нашественици Сърбия и да отслабят въздействието им на Балканите.
Кампанията стартира добре. Хуняди съумява да освободи Ниш и София. Това принуждава султан Мурад II да търси спокойно съглашение. Крал Владислав III подписва кротичък контракт със султана. Връща се вкъщи, където е посрещнат като победител, макар че и понесените от войските му загуби не са дребни. По същото време, през лятото на 1444 година, Мурад II абдикира от властта в интерес на сина си Мехмед. Формалната промяна кара буйният полски крал безусловно дни след подписването на мира да го наруши. В поддръжка на продължение на военните дейности от страна на кръстоносците е и натискът, оказван на полския крал от страна на папския легат Джулиано Чезарини.
Владислав III Ягело още веднъж поема към Балканите. Този път армиите на кръстоносците се отхвърлят от завладяването на добре предпазените замъци в Никопол и Търново, като търсят решителна борба с османските армии, допустимо най-близо до Константинопол. Рицарите и турските войски се срещат на 10 ноември в полето, намиращо се на към 7 километра от дребната цитадела Варна.
Битката стартира в ранното утро. В началото на десния фланг войските на Янош Хуняди изтласкват доста обратно турските спахии. Следва яростен удар на турската кавалерия на левия фланг, който е спрян от рицарите на Владислав. Центърът на полско-унгарската войска също работи сполучливо. И тогава се случва недомислената постъпка на младият Владислав. Центърът на турската войска, в който се намират елитните еничарски подразделения (гвардейските елементи, командвани персонално от султан Мурад II), подхваща тактическо оттегляне. Виждайки това, Владислав Ягело повежда в решителна офанзива 500 от най-храбрите си тежко въоръжени рицари. Целта на устремната му офанзива е да се вреже измежду редиците на еничерския корпус, да доближи до самият Мурад II и да го плени. Атаката е смела, дръзка, само че и безразсъдна. И въпреки всичко е на път съвсем да успее.
Когато Владислав Ягело се намира единствено на няколко десетки метра от султана, по изложение на летописците, Мурад II се готви да издаде заповед за цялостно оттегляне. В този миг един от ветераните – еничари стопира стремежа на младия крал, опитал се да повтори рискованите офанзиви на Александър Македонски. Версиите, по какъв начин тъкмо е повален Владислав III се разминават. Според едната, турчинът се гмурва под копитата на коня и с ятагана си убива коня на полския крал, а по-късно отсича и главата му. Втората е, че конят е повален с копие. Но и в двата случая главата на Владислав III е отсечена. Веднага побита на прът и... рицарите са обърнати в бягство.
Голяма част от тях падат при отстъплението. Янош Хуняди, подкрепян от саможертвата на към 400 чешки пешаци, съумява да провежда отстъплението на оживелите войски на кръстоносците.
Битката е изгубена. Последният кръстоносен поход приключва с неуспех. А Владислав III остава в историята като Владислав Варненчик. Летописците настояват, че главата му е сложена в каче с мед (за да се избегне разлагането) и месеци наред е показвана като трофей. Тялото на краля също не е намерено след края на борбата.
В наши дни младият полски крал има два кенотафа. Във Варна музей, отдаден на храбростта на кръстоносците, е увековечил със саркофаг младият крал. Друг кенотаф има във Вавелската катедрала в Краков. Но никой не знае сигурно (и евентуално в никакъв случай няма да научим), къде тъкмо са заровени тленните остатъци на Владислав Варненчик.
В годините след последната борба на краля на мястото, където умира краля, локалните българи слагат дървени кръстове. Владислав III в символ на благодарност е именуван от българите Варненчик. Векове по-късно, по време на Кримската война през 1854 – 55 година, поляци от дивизията на граф Замойски издигат гранитен монумент на могилата Мешели тепе край Варна, където през 1444 година се организира борбата. През 30-те години на ХХ век в парк на тогавашното полесражение е повдигнат кенотаф. През 60-те години е построен музей, в който са изложени оръжия и доспехи от епохата на последния кръстоносен поход. В музея има и алегорични саркофази със актуалните гербове на страните, взели участие в борбата от страна на кръстоносците.
Някогашното полесражение на последната борба на краля през днешния ден е в чертите на град Варна. Районът е кръстен на Владислав Варненчик, а един от огромните централни варненски булеварди носи името на Янош Хуняди.
Последните кръстоносни походи са изпратени да сразят хуситите в Чехия, дръзнали да се опълчат на католическата черква, и против турците, които заплашват Константинопол и сърцето на Европа.
Последният кръстоносен поход е военна акция против турците, управлявана от полско-унгарският крал Владислав III Ягело. През 1440 година младият полски крал Владислав III е разгласен и за крал на унгарците. Възпитаният в духа на фанатичния католицизъм Владислав е значително повече " кръстоска " сред духовник и боец, в сравнение с монарх. Освен това се възкачва на трона доста млад даже и по стандартите на Средновековието (към момента на решителната борба при Варна през 1444 година той е едвам навършил 20 години). Младостта на краля е един от факторите, които го подтикват към недомислени действия.
Последният кръстоносен поход стартира на 1 януари 1443 година. Полско-унгарските войски под предводителството на Владислав Ягело и под фактическото военно командване на изтъкнатия маджарски военачалник Янош Хуняди се насочат на борба против турците. Задачата пред рицарите е да „ прочистят “ от османските нашественици Сърбия и да отслабят въздействието им на Балканите.
Кампанията стартира добре. Хуняди съумява да освободи Ниш и София. Това принуждава султан Мурад II да търси спокойно съглашение. Крал Владислав III подписва кротичък контракт със султана. Връща се вкъщи, където е посрещнат като победител, макар че и понесените от войските му загуби не са дребни. По същото време, през лятото на 1444 година, Мурад II абдикира от властта в интерес на сина си Мехмед. Формалната промяна кара буйният полски крал безусловно дни след подписването на мира да го наруши. В поддръжка на продължение на военните дейности от страна на кръстоносците е и натискът, оказван на полския крал от страна на папския легат Джулиано Чезарини.
Владислав III Ягело още веднъж поема към Балканите. Този път армиите на кръстоносците се отхвърлят от завладяването на добре предпазените замъци в Никопол и Търново, като търсят решителна борба с османските армии, допустимо най-близо до Константинопол. Рицарите и турските войски се срещат на 10 ноември в полето, намиращо се на към 7 километра от дребната цитадела Варна.
Битката стартира в ранното утро. В началото на десния фланг войските на Янош Хуняди изтласкват доста обратно турските спахии. Следва яростен удар на турската кавалерия на левия фланг, който е спрян от рицарите на Владислав. Центърът на полско-унгарската войска също работи сполучливо. И тогава се случва недомислената постъпка на младият Владислав. Центърът на турската войска, в който се намират елитните еничарски подразделения (гвардейските елементи, командвани персонално от султан Мурад II), подхваща тактическо оттегляне. Виждайки това, Владислав Ягело повежда в решителна офанзива 500 от най-храбрите си тежко въоръжени рицари. Целта на устремната му офанзива е да се вреже измежду редиците на еничерския корпус, да доближи до самият Мурад II и да го плени. Атаката е смела, дръзка, само че и безразсъдна. И въпреки всичко е на път съвсем да успее.
Когато Владислав Ягело се намира единствено на няколко десетки метра от султана, по изложение на летописците, Мурад II се готви да издаде заповед за цялостно оттегляне. В този миг един от ветераните – еничари стопира стремежа на младия крал, опитал се да повтори рискованите офанзиви на Александър Македонски. Версиите, по какъв начин тъкмо е повален Владислав III се разминават. Според едната, турчинът се гмурва под копитата на коня и с ятагана си убива коня на полския крал, а по-късно отсича и главата му. Втората е, че конят е повален с копие. Но и в двата случая главата на Владислав III е отсечена. Веднага побита на прът и... рицарите са обърнати в бягство.
Голяма част от тях падат при отстъплението. Янош Хуняди, подкрепян от саможертвата на към 400 чешки пешаци, съумява да провежда отстъплението на оживелите войски на кръстоносците.
Битката е изгубена. Последният кръстоносен поход приключва с неуспех. А Владислав III остава в историята като Владислав Варненчик. Летописците настояват, че главата му е сложена в каче с мед (за да се избегне разлагането) и месеци наред е показвана като трофей. Тялото на краля също не е намерено след края на борбата.
В наши дни младият полски крал има два кенотафа. Във Варна музей, отдаден на храбростта на кръстоносците, е увековечил със саркофаг младият крал. Друг кенотаф има във Вавелската катедрала в Краков. Но никой не знае сигурно (и евентуално в никакъв случай няма да научим), къде тъкмо са заровени тленните остатъци на Владислав Варненчик.
В годините след последната борба на краля на мястото, където умира краля, локалните българи слагат дървени кръстове. Владислав III в символ на благодарност е именуван от българите Варненчик. Векове по-късно, по време на Кримската война през 1854 – 55 година, поляци от дивизията на граф Замойски издигат гранитен монумент на могилата Мешели тепе край Варна, където през 1444 година се организира борбата. През 30-те години на ХХ век в парк на тогавашното полесражение е повдигнат кенотаф. През 60-те години е построен музей, в който са изложени оръжия и доспехи от епохата на последния кръстоносен поход. В музея има и алегорични саркофази със актуалните гербове на страните, взели участие в борбата от страна на кръстоносците.
Някогашното полесражение на последната борба на краля през днешния ден е в чертите на град Варна. Районът е кръстен на Владислав Варненчик, а един от огромните централни варненски булеварди носи името на Янош Хуняди.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ