Ясен Тодоров: Скандалите в съдебната система обикновено имат външен източник
Към момента за част от ръководещата коалиция мантрата „ правосъдна промяна “ се свежда до закриването на спецправосъдието и до отстраняването на основния прокурор, което демонстрира тоталното недоумение на проблемите в правораздаването от страна на апологетите на така наречен „ промяна “. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Ясен Тодоров, член на Управителния съвет на Камарата на следователите в България.
Не съм забелязал някой от „ идеолозите “ на „ промяната “ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, комерсиалното и административното правосъдие, които на процедура съставляват по-голямата част от работата на правосъдната власт. Коментира се и главно се подлага на критика наказателното правосъдие и то най-много в досъдебната му фаза, като комфортно се пропуща, че в над 90% от случаите следствието се прави от органите на Министерство на вътрешните работи. Скандалите, които се генерират в правосъдната система, нормално имат външен източник, който се стреми да извлече съответни политически дивиденти, сподели Тодоров.
Следва цялостният текст на изявлението:
Отбелязваме Деня на българската Конституция и юриста. Съдебната власт се намира в необикновен интервал - промени и кавги. Как се отразява това на работата на следователите?
Така наречената „ правосъдна промяна “ е разбиране, което повече от десетилетие всекидневно е част от обществения спор. За страдание, това разбиране доста постоянно се употребява за чисто политически и конюнктурни цели. По него се „ упражняват “ даже лица, които в никакъв случай не са имали допир с правораздаването, а още по-малко да са били част от него. Към момента за част от ръководещата коалиция мантрата „ правосъдна промяна “ се свежда до закриването на спецправосъдието и до отстраняването на основния прокурор, което демонстрира тоталното недоумение на проблемите в правораздаването от страна на апологетите на така наречен „ промяна “.
За да се реформира, която и да е социална сфера, първо би трябвало да се проучва детайлно работата на съставните ѝ елементи, както и цялостното ѝ действие, и едвам тогава да се преценя нужна ли е смяна, къде е нужна такава смяна и в какъв размер. Не съм забелязал някой от „ идеолозите “ на „ промяната “ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, комерсиалното и административното правосъдие, които на процедура съставляват по-голямата част от работата на правосъдната власт. Коментира се и главно се подлага на критика наказателното правосъдие и то най-много в досъдебната му фаза, като комфортно се пропуща, че в над 90% от случаите следствието се прави от органите на Министерство на вътрешните работи. Скандалите, които се генерират в правосъдната система, нормално имат външен източник, който се стреми да извлече съответни политически дивиденти. Напоследък доста осезателен е натискът, оказван от изпълнителната власт, който е в тотално несъгласие и прорез с правилото за разделяне на управляващите. Този непозволен напън слага всички магистрати, включително следователите, в извънредно некомфортно състояние и несъмнено попречва естественото и качественото осъществяване на служебните им отговорности.
До какво ще доведат измененията в Закона за правосъдната власт, в частта със закриването на спецсмагистратурите?
Според мен измененията ще доведат до цялостен безпорядък, както при производствата, които се намират в правосъдна фаза, по този начин и при тези, които към момента са във етапа на следствието. В резултат на това е огромна вероятността доста каузи да бъдат провалени и значително причинители на закононарушения да избегнат полагащата им се наказателна отговорност. Хаос ще има и с преместването на магистрати и правосъдни чиновници, като персоналното ми чувство е, че с избрани промени се цели персоналното наказване на съответни магистрати, които са работили в профилираните структури. На сериозен риск ще бъдат подложени и множеството взаимни следствия с детайли на трансгранична престъпност, които профилираната прокуратура сега организира взаимно с разнообразни служби на европейските ни сътрудници.
Това ли беше най-правилният метод?
Определено това е неверен метод, които не регистрира достиженията от десетгодишната работа на профилираното правораздаване. Според мен от неговата подготвеност би трябвало да бъде извадена така наречен „ корупция по високите етажи на властта “, само че компетентността за следствие на проведена престъпност, тероризъм и закононарушения с интернационален детайл наложително би трябвало да остане. За страдание, болшинството от депутатите от Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание изслуша на първо четене единствено „ проформа “ магистратите от профилираните съдилища и прокуратури, като не се съобрази с техните рационални доводи и причини, а взе едно чисто конюнктурно политическо решение.
Все отново Народното събрание гласоподава закриването и, в случай че президентът не наложи несъгласие, измененията влизат в действие. Това ще промени ли работата на магистратите съществено?
В резултат на плануваните промени ще настъпи немислим безпорядък с разглеждането на делата и с преместването на магистратите, като от него изгода ще има единствено и само проведената престъпност. Гласуването на предлаганите промени в пленарна зала трябваше да бъде поименно, с цел да може след време българското общество да знае персонално кои са националните избраници, които по този начин безконтролно са се отнесли към казуса, обвързван с битката против проведената престъпност, и са съдействали за неизбежния неуспех на доста знакови наказателни производства, а евентуално и за възобновление на проведената престъпност в обособени райони на страната.
Темата за натовареността остава настояща. Редица опити това да се промени към момента не са довели до дефинитивно решение. Какъв е казусът? За следствието даже беше употребявано словосъчетанието " сложено в будна кома “, след от дълго време отминали промени.
Аз съм следовател от 1993 година, т.е. практикувам тази специалност към този момент близо 30 години. Свидетел, а непредпазливо и участник, съм на всички промени, на които следствието беше подложено през годините. За страдание доста от тях бяха неудачни и не доведоха до позитивен резултат, а тъкмо противоположното. От цялостния монопол върху следствието, който имаше в края на 90-те години на предишния век, последователно от следствието бяха изземвани компетентности и прехвърляни надлежно на Министерство на вътрешните работи. За това дали тези промени са били верни приказва фактът, че през днешния ден най-критикувана е досъдебната фаза на наказателния развой, в която, за жалост, ролята на следователите към този момент е прекомерно лимитирана.
Сега още веднъж се вършат промени в Закона за правосъдната власт. Имате ли предложение по какъв начин да бъдат разширени по метод, който да обгръща и работата на следователите?
Единственото позитивно за следствието през последните години беше възобновяване през 2016 година на института на „ младшия следовател “, което дава опция в специалността да навлязат чудесно готови младежи, които имат предпочитание и възторг за работа, а в същото време не са обременени от проблемите и свадите, съпътствали работата на правосъдната система през последните десетилетия. Считам, че с две възможни законодателни промени - една в процесуалния и една в устройствения закон, може да се реализира позитивен резултат в работата на следствието и в неговото административно подсилване. Едната смяна - в Наказателно-процесуалния кодекс, е да се проверяват наложително от следовател закононарушенията против финансовата, данъчната и осигурителната система, а втората смяна - в Закона за правосъдната власт е сегашните завеждащи на следствените отдели към окръжните прокуратури да придобият статут на заместник-окръжни прокурори по следствието (по прилика с шефа на Националната следствена служба), като същите бъдат избирани от прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет и имат независим петгодишен мандат.
Доверието в правосъдната власт не е изключително високо. Защо обществото счита по този начин?
Отговорът на този въпрос не може да бъде еднопосочен. За неналичието на публично доверие в правосъдната власт има, както справедливи, по този начин и чисто субективни аргументи. Към първите спадат: продължаващият към този момент над три десетилетия обществено-икономически преход, при който настъпи надълбоко разделяне в обществото на основа на икономическото неравноправие, което води до общото чувство за липса на справедливост; непрекъснатият блян на изпълнителната власт (не единствено на сегашната) да овладее и подчини правосъдната власт, нарушавайки по този метод основополагащия либерален принцип за разделяне на властите; редица недобре премислени законодателни решения през годините, които вместо възстановяване на правораздаването, доведоха до тъкмо противоположния резултат. Като съществени субективни аргументи са дейностите и държанието на обособени магистрати, които в действителност срутват доверието към правосъдната система в обществото, тъй като хората асоциират някои неприятни практики с работата на всички магистрати, без изобщо да имат визия, че голямата част от българските съдии, прокурори и следователи работят професионално и съзнателно, като се базират само на наредбите на закона, на събраните доказателства и на вътрешното си разбиране.
Факт е, че доста жители са си построили отрицателно отношение към правосъдната система, без безусловно в никакъв случай да са имали някакъв допир с нея. Това отрицателно отношение в доста случаи е разследване на препредадена и преиначена информация, както и на медийната среда, която е пренаситена с вести, чиято меродавност надалеч не е обезпечена.
Не съм забелязал някой от „ идеолозите “ на „ промяната “ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, комерсиалното и административното правосъдие, които на процедура съставляват по-голямата част от работата на правосъдната власт. Коментира се и главно се подлага на критика наказателното правосъдие и то най-много в досъдебната му фаза, като комфортно се пропуща, че в над 90% от случаите следствието се прави от органите на Министерство на вътрешните работи. Скандалите, които се генерират в правосъдната система, нормално имат външен източник, който се стреми да извлече съответни политически дивиденти, сподели Тодоров.
Следва цялостният текст на изявлението:
Отбелязваме Деня на българската Конституция и юриста. Съдебната власт се намира в необикновен интервал - промени и кавги. Как се отразява това на работата на следователите?
Така наречената „ правосъдна промяна “ е разбиране, което повече от десетилетие всекидневно е част от обществения спор. За страдание, това разбиране доста постоянно се употребява за чисто политически и конюнктурни цели. По него се „ упражняват “ даже лица, които в никакъв случай не са имали допир с правораздаването, а още по-малко да са били част от него. Към момента за част от ръководещата коалиция мантрата „ правосъдна промяна “ се свежда до закриването на спецправосъдието и до отстраняването на основния прокурор, което демонстрира тоталното недоумение на проблемите в правораздаването от страна на апологетите на така наречен „ промяна “.
За да се реформира, която и да е социална сфера, първо би трябвало да се проучва детайлно работата на съставните ѝ елементи, както и цялостното ѝ действие, и едвам тогава да се преценя нужна ли е смяна, къде е нужна такава смяна и в какъв размер. Не съм забелязал някой от „ идеолозите “ на „ промяната “ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, комерсиалното и административното правосъдие, които на процедура съставляват по-голямата част от работата на правосъдната власт. Коментира се и главно се подлага на критика наказателното правосъдие и то най-много в досъдебната му фаза, като комфортно се пропуща, че в над 90% от случаите следствието се прави от органите на Министерство на вътрешните работи. Скандалите, които се генерират в правосъдната система, нормално имат външен източник, който се стреми да извлече съответни политически дивиденти. Напоследък доста осезателен е натискът, оказван от изпълнителната власт, който е в тотално несъгласие и прорез с правилото за разделяне на управляващите. Този непозволен напън слага всички магистрати, включително следователите, в извънредно некомфортно състояние и несъмнено попречва естественото и качественото осъществяване на служебните им отговорности.
До какво ще доведат измененията в Закона за правосъдната власт, в частта със закриването на спецсмагистратурите?
Според мен измененията ще доведат до цялостен безпорядък, както при производствата, които се намират в правосъдна фаза, по този начин и при тези, които към момента са във етапа на следствието. В резултат на това е огромна вероятността доста каузи да бъдат провалени и значително причинители на закононарушения да избегнат полагащата им се наказателна отговорност. Хаос ще има и с преместването на магистрати и правосъдни чиновници, като персоналното ми чувство е, че с избрани промени се цели персоналното наказване на съответни магистрати, които са работили в профилираните структури. На сериозен риск ще бъдат подложени и множеството взаимни следствия с детайли на трансгранична престъпност, които профилираната прокуратура сега организира взаимно с разнообразни служби на европейските ни сътрудници.
Това ли беше най-правилният метод?
Определено това е неверен метод, които не регистрира достиженията от десетгодишната работа на профилираното правораздаване. Според мен от неговата подготвеност би трябвало да бъде извадена така наречен „ корупция по високите етажи на властта “, само че компетентността за следствие на проведена престъпност, тероризъм и закононарушения с интернационален детайл наложително би трябвало да остане. За страдание, болшинството от депутатите от Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание изслуша на първо четене единствено „ проформа “ магистратите от профилираните съдилища и прокуратури, като не се съобрази с техните рационални доводи и причини, а взе едно чисто конюнктурно политическо решение.
Все отново Народното събрание гласоподава закриването и, в случай че президентът не наложи несъгласие, измененията влизат в действие. Това ще промени ли работата на магистратите съществено?
В резултат на плануваните промени ще настъпи немислим безпорядък с разглеждането на делата и с преместването на магистратите, като от него изгода ще има единствено и само проведената престъпност. Гласуването на предлаганите промени в пленарна зала трябваше да бъде поименно, с цел да може след време българското общество да знае персонално кои са националните избраници, които по този начин безконтролно са се отнесли към казуса, обвързван с битката против проведената престъпност, и са съдействали за неизбежния неуспех на доста знакови наказателни производства, а евентуално и за възобновление на проведената престъпност в обособени райони на страната.
Темата за натовареността остава настояща. Редица опити това да се промени към момента не са довели до дефинитивно решение. Какъв е казусът? За следствието даже беше употребявано словосъчетанието " сложено в будна кома “, след от дълго време отминали промени.
Аз съм следовател от 1993 година, т.е. практикувам тази специалност към този момент близо 30 години. Свидетел, а непредпазливо и участник, съм на всички промени, на които следствието беше подложено през годините. За страдание доста от тях бяха неудачни и не доведоха до позитивен резултат, а тъкмо противоположното. От цялостния монопол върху следствието, който имаше в края на 90-те години на предишния век, последователно от следствието бяха изземвани компетентности и прехвърляни надлежно на Министерство на вътрешните работи. За това дали тези промени са били верни приказва фактът, че през днешния ден най-критикувана е досъдебната фаза на наказателния развой, в която, за жалост, ролята на следователите към този момент е прекомерно лимитирана.
Сега още веднъж се вършат промени в Закона за правосъдната власт. Имате ли предложение по какъв начин да бъдат разширени по метод, който да обгръща и работата на следователите?
Единственото позитивно за следствието през последните години беше възобновяване през 2016 година на института на „ младшия следовател “, което дава опция в специалността да навлязат чудесно готови младежи, които имат предпочитание и възторг за работа, а в същото време не са обременени от проблемите и свадите, съпътствали работата на правосъдната система през последните десетилетия. Считам, че с две възможни законодателни промени - една в процесуалния и една в устройствения закон, може да се реализира позитивен резултат в работата на следствието и в неговото административно подсилване. Едната смяна - в Наказателно-процесуалния кодекс, е да се проверяват наложително от следовател закононарушенията против финансовата, данъчната и осигурителната система, а втората смяна - в Закона за правосъдната власт е сегашните завеждащи на следствените отдели към окръжните прокуратури да придобият статут на заместник-окръжни прокурори по следствието (по прилика с шефа на Националната следствена служба), като същите бъдат избирани от прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет и имат независим петгодишен мандат.
Доверието в правосъдната власт не е изключително високо. Защо обществото счита по този начин?
Отговорът на този въпрос не може да бъде еднопосочен. За неналичието на публично доверие в правосъдната власт има, както справедливи, по този начин и чисто субективни аргументи. Към първите спадат: продължаващият към този момент над три десетилетия обществено-икономически преход, при който настъпи надълбоко разделяне в обществото на основа на икономическото неравноправие, което води до общото чувство за липса на справедливост; непрекъснатият блян на изпълнителната власт (не единствено на сегашната) да овладее и подчини правосъдната власт, нарушавайки по този метод основополагащия либерален принцип за разделяне на властите; редица недобре премислени законодателни решения през годините, които вместо възстановяване на правораздаването, доведоха до тъкмо противоположния резултат. Като съществени субективни аргументи са дейностите и държанието на обособени магистрати, които в действителност срутват доверието към правосъдната система в обществото, тъй като хората асоциират някои неприятни практики с работата на всички магистрати, без изобщо да имат визия, че голямата част от българските съдии, прокурори и следователи работят професионално и съзнателно, като се базират само на наредбите на закона, на събраните доказателства и на вътрешното си разбиране.
Факт е, че доста жители са си построили отрицателно отношение към правосъдната система, без безусловно в никакъв случай да са имали някакъв допир с нея. Това отрицателно отношение в доста случаи е разследване на препредадена и преиначена информация, както и на медийната среда, която е пренаситена с вести, чиято меродавност надалеч не е обезпечена.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ