Към всички майки…
“Към майката, която се крие в тоалетната, нуждаейки се от успокоение единствено за минутка, до момента в който сълзите се стичат по бузите й…
Към майката, която е толкоз изтощена и има възприятието, че към този момент не може да действа и би дала всичко да полегне и да си почине по този начин, както заслужава…
Към майката, която седи сама в колата си, тъпчейки храна в устата си, тъй като не желае никой да види или знае, че тя яде такива неща…
Към майката, която плаче на дивана, откакто е крещяла на децата си за нещо малко и в този момент се усеща гузна и недостойна…
Към майката, която обезверено се пробва да нахлузи старите си дънки, тъй като всичко, което желае, е да огледа в огледалото и да се усеща добре…
Към майката, която желае да напусне дома си, тъй като животът й идва допълнително и не може да се оправи с всичко…
Към майката, която поръчва пица по телефона, тъй като вечерята не е станала по този начин, както й се е искало…
Към майката, която се усеща сама, без значение дали е единствения човек в стаята или е измежду тълпа…
Ти си задоволителна.
Ти си значима.
Ти си скъпа.
Това е фаза в живота за всяка от нас. Наистина сложна, затормозяваща, откачена фаза на живота.
В последна сметка всичко ще си е заслужавало. Но в този момент е мъчно. И е мъчно за толкоз доста от нас по доста разнообразни способи. Не постоянно приказваме за това, само че ни е мъчно и не си сама.
Ти си задоволителна.
Ти даваш най-хубавото от себе си.
Тези дребни очички, които те гледат – те мислят, че си съвършена. Те считат, че си повече от задоволителна.
Тези дребни ръчички, които протягат ръка да те заловен – те мислят, че ти си най-силната. Те считат, че можеш да завладееш света.
Тези дребни устички, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-хубавата, тъй като коремчетата им са цялостни.
Тези дребни сърчица, които допират твоето – те не желаят нищо повече. Те желаят единствено теб.
Защото ти си задоволителна. Ти си повече от задоволителна, скъпа майчице.
Ти си невероятна! “
Автор: Силвия Дупчанова
