Огнян Минчев: Глобализацията изостри конфликтите между статукво и промяна
Към края на 20 век имахме оптимистична визия за развиването на демокрацията. В края на 80-те години се състояха поредност нежни революции. Победоносната вълна от демократизация Фукуяма назова завършек на историята. Нещата обаче се оказаха по-сложни. Глобализацията породи рецесия на държавността.
Тази теза разви в предаването " политологът доц. Огнян Минчев.
В рамките на глобализацията имаме дълбока рецесия на националната държавност, суверенитетът на страната бива внезапно редуциран от световните стопански процеси. Националната страна значително е лимитирана да практикува национална еднаквост, разясни Минчев.
Глобализацията породи рецесия на държавността, отсам и на демократичната държавност и се сложи въпросът допустима ли е световна народна власт, посочи той. По думите му глобализацията е довела до всеобщност на пазара и общуването, само че не и до световни институции, а това е структурна рецесия на демокрацията.
Глобализацията изостри споровете сред статукво и промяна в множеството общества. Тази поляризация, която следим на всички места, като стартираме през Съединени американски щати и стигнем до самата България, се поражда от динамичността на самата смяна и разделянето на обществото във връзка с смяната, счита Минчев.
Политологът регистрира възходящ спор сред разнообразни интернационалните сили, насочени към разнообразни позиции – от една страна преобладаващата демократична визия в ръководството на Запада, а от друга - засилване на традиционалиско-консервативните ориентации, които се стремят да запазят обществата от прекомерно огромните промени.
Информационната лавина, която върви с световните технологии за обработка на информацията, основава големи удобни благоприятни условия за манипулиране на осведомителния поток в изгода на избрани политически тактики за предишното и бъдещето, означи още в разбора си Огнян Минчев.
Пред БНР той подчертава върху разделянето на обществата на два лагера – прогресистки – на тези, които бързат да влязат в един нов свят, и " другата половина " – на публични и политически придвижвания, които отхвърлят " неразумнотстта на тази динамична смяна и са фокусирани върху запазване на обичайна просвета и обичайното положение на обществото ".
Това ще се окаже политическото разделяне на 21 век, акцентира доцент Минчев.
Няма империя, която оцелява в изискванията на международна рационализация, съобщи политологът. Според него " опитите да се конструират империи " в нашата актуалност са " нелепи ".
Тази теза разви в предаването " политологът доц. Огнян Минчев.
В рамките на глобализацията имаме дълбока рецесия на националната държавност, суверенитетът на страната бива внезапно редуциран от световните стопански процеси. Националната страна значително е лимитирана да практикува национална еднаквост, разясни Минчев.
Глобализацията породи рецесия на държавността, отсам и на демократичната държавност и се сложи въпросът допустима ли е световна народна власт, посочи той. По думите му глобализацията е довела до всеобщност на пазара и общуването, само че не и до световни институции, а това е структурна рецесия на демокрацията.
Глобализацията изостри споровете сред статукво и промяна в множеството общества. Тази поляризация, която следим на всички места, като стартираме през Съединени американски щати и стигнем до самата България, се поражда от динамичността на самата смяна и разделянето на обществото във връзка с смяната, счита Минчев.
Политологът регистрира възходящ спор сред разнообразни интернационалните сили, насочени към разнообразни позиции – от една страна преобладаващата демократична визия в ръководството на Запада, а от друга - засилване на традиционалиско-консервативните ориентации, които се стремят да запазят обществата от прекомерно огромните промени.
Информационната лавина, която върви с световните технологии за обработка на информацията, основава големи удобни благоприятни условия за манипулиране на осведомителния поток в изгода на избрани политически тактики за предишното и бъдещето, означи още в разбора си Огнян Минчев.
Пред БНР той подчертава върху разделянето на обществата на два лагера – прогресистки – на тези, които бързат да влязат в един нов свят, и " другата половина " – на публични и политически придвижвания, които отхвърлят " неразумнотстта на тази динамична смяна и са фокусирани върху запазване на обичайна просвета и обичайното положение на обществото ".
Това ще се окаже политическото разделяне на 21 век, акцентира доцент Минчев.
Няма империя, която оцелява в изискванията на международна рационализация, съобщи политологът. Според него " опитите да се конструират империи " в нашата актуалност са " нелепи ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ