Любопитни факти за мъртвите след последното дихание
Към Част 1 – ТУКСмъртта в актуалната просвета е деперсонализирана, която е повдигнала покривалото на тайната и е разкрила комплицираната картина на биологични и физически процеси, които отделят живите от мъртвите. Но, за какво да вършим опит да изследваме прекарването на гибелта, в случай че към момента няма връщане обратно? Благодарение на тези открития, гибелта в прочут смисъл е станала по-разбираема и в това време “по-чужда ” за нас (HiddenTruth.site).И животните оплакват мъртвите сиЩо се отнася до това, още не сме сигурни, само че очевидци споделят, че това е по този начин.Членове на една експедиция видели, че слоновете стопират, с цел да „ се сбогуват ” с мъртвите – даже в случай че умрелият е от друго стадо. Това ги накара да стигнат до заключението, че слоновете имат самобитен „ общ отговор “ на гибелта. Делфините също се простят с мъртвите си приятели. А горилите извършват редица ритуали към мъртвите.Погребални ритуали, сходни в човешкия свят, не се виждат в дивата природа – това изисква нереално мислене – само че това държание обаче демонстрира, че животните са наясно със гибелта и реагират на нея.Както Джейсън Голдман написа в Би Би Си:
„ За всеки неповторим аспект на нашия живот, който е неповторим за нашия тип, има стотици, които се следят в животинския свят. Да се дават на животни човешки усеща е към момента спорно, само че е значимо да се помни, че ние сме животни по собствен личен метод. ”
Кой първи е помислил да погребва мъртвите?Изследвайки разнообразни култури, антропологът Доналд Браун (Donald Brown) намира стотици прилики. Освен това, всяка просвета има собствен метод да уважава и да оплаква мъртвите.Четете още: Учените са разкрили тайната на дългия живот на амишите Но, кой първи е помислил за това? Хора или по-ранни хоминиди? Отговорът на този въпрос не е елементарен за намиране – той се губи в сивата мъгла на древността. Но имаме претендент и това е Хомо наледи (Homo naledi).Вкаменените остатъци от този примат се намират в пещерата „ Изгряваща звезда “, в люлката на човечеството в Южна Африка. Вертикален люк и няколко отвора водят към пещерата.Изследователите подозират, че всички тези същества не са били там инцидентно. Те изключват вероятността от колапс или друго естествено злополучие. Изглежда, че особено е замислено, а учените стигат до заключението, че пещерата е служила на Хомо наледи като гробище. Не всички са съгласни с тях, а с цел да се отговори на този въпрос недвусмислено, са нужни спомагателни проучвания.Живият трупЗа множеството от нас границата сред живота и гибелта е явна. Човекът е жив или мъртъв. За мнозина, това се схваща от самосебе си и остава единствено да се радваме, че няма подозрения по този въпрос.Но, хората със Синдром на Котард не виждат тази разлика. През 1882 година, това рядко психологично разстройство е разказано от доктор Жул Котард. Пациентите настояват, че са мъртви отдавна, че им липсват елементи от телата или, че са изгубили душата си.Това води до обезсърчение и безизходност – пациентите подценяват здравето си и им е мъчно да възприемат съответно обективната действителност.53-годишната Филипина твърдяла, че мирише на гнила риба и упорствала тя да бъде откарана в моргата и да я оставят там. За благополучие, композиция от антипсихотици и антидепресанти й помогнала. Известно е, че при верния избор на медикаменти, това съществено психологично разстройство е лечимо.
Вярно ли е, че косата и ноктите порастват даже след гибелта?Не е правилно. Това е мит, само че има биологично пояснение.След гибелта, косата и ноктите не могат да порастват, тъй като нови кафези престават да се появяват. Клетъчното разделяне зарежда глюкозата и за разделянето на клетките е необходим от О2. След гибелта и двете престават да работят.Липсва вода, което води до дехидратация. Когато кожата на натрупа изсъхне, тя се отдръпва от ноктите и те наподобяват по-дълги. Кожата се стяга към лицето и заради това наподобява, че е пораснала брада. Тези промени се одобряват като признаци на напредък.Любопитно е, че по този метод, с този “растеж ” на косата и ноктите след гибелта, са се появили приказки за вампири и други нощни същества. Когато нашите предшественици изкопавали свежи трупове и намирали „ пораснали “ нокти, коса, брада и петна от кръв към устата (резултат от естествено струпване на кръв), те блестящо си представяли духовете и разказвали митове.Което, несъмнено, не изключва съществуването на нощни същества … Знаем ли?
Защо умираме?Хората, които са минали 110-та си година, се назовават супердълголетни и тези случаи са редки. Но, има и такива, които живеят до 120 години. Французойката Жана Калмент (Jeanne Calment) остава най-старият човек в историята – тя е живяла 122 години.Но за какво въобще умираме? Ако отхвърлим духовните и екзистенциалните пояснения, най-простият отговор е, че след избран миг природата се „ отървава “ от нас.От позиция на еволюцията, смисълът на живота е да трансферира гените към потомството. Затова, някои типове умират скоро след размножаването. Например, сьомгата умира незабавно след мятане на хайвера.Хората са малко по-различни. Ние влагаме повече в децата, тъй че би трябвало да живеем по-дълго, с цел да се грижим за потомството. Но, човешкият живот надалеч надвишава репродуктивната възраст. Това ни разрешава да влагаме време и сила в развъждането на нашите внуци (които също носят нашите гени).Но, в случай че бабите и дядовците имат толкоз огромна изгода, тогава за какво лимитът е избран в границата на към 100 години? Защото за повече, нашата еволюция не е проектирана. Нервните кафези не се развъждат, мозъкът и сърцето отслабват, и ние умираме.Ако еволюцията изискваше да останем по-дълго живи, „ ключовете “ нямаше да работят. Но, както знаем, еволюцията изисква гибел, с цел да се поддържа и развива механизмът на акомодация.Рано или късно, нашите деца сами ще станат баби и дядовци, и нашите гени ще продължат към бъдещите генерации.По материали на Big Think.
Интересните неща
„ За всеки неповторим аспект на нашия живот, който е неповторим за нашия тип, има стотици, които се следят в животинския свят. Да се дават на животни човешки усеща е към момента спорно, само че е значимо да се помни, че ние сме животни по собствен личен метод. ”
Кой първи е помислил да погребва мъртвите?Изследвайки разнообразни култури, антропологът Доналд Браун (Donald Brown) намира стотици прилики. Освен това, всяка просвета има собствен метод да уважава и да оплаква мъртвите.Четете още: Учените са разкрили тайната на дългия живот на амишите Но, кой първи е помислил за това? Хора или по-ранни хоминиди? Отговорът на този въпрос не е елементарен за намиране – той се губи в сивата мъгла на древността. Но имаме претендент и това е Хомо наледи (Homo naledi).Вкаменените остатъци от този примат се намират в пещерата „ Изгряваща звезда “, в люлката на човечеството в Южна Африка. Вертикален люк и няколко отвора водят към пещерата.Изследователите подозират, че всички тези същества не са били там инцидентно. Те изключват вероятността от колапс или друго естествено злополучие. Изглежда, че особено е замислено, а учените стигат до заключението, че пещерата е служила на Хомо наледи като гробище. Не всички са съгласни с тях, а с цел да се отговори на този въпрос недвусмислено, са нужни спомагателни проучвания.Живият трупЗа множеството от нас границата сред живота и гибелта е явна. Човекът е жив или мъртъв. За мнозина, това се схваща от самосебе си и остава единствено да се радваме, че няма подозрения по този въпрос.Но, хората със Синдром на Котард не виждат тази разлика. През 1882 година, това рядко психологично разстройство е разказано от доктор Жул Котард. Пациентите настояват, че са мъртви отдавна, че им липсват елементи от телата или, че са изгубили душата си.Това води до обезсърчение и безизходност – пациентите подценяват здравето си и им е мъчно да възприемат съответно обективната действителност.53-годишната Филипина твърдяла, че мирише на гнила риба и упорствала тя да бъде откарана в моргата и да я оставят там. За благополучие, композиция от антипсихотици и антидепресанти й помогнала. Известно е, че при верния избор на медикаменти, това съществено психологично разстройство е лечимо.
Вярно ли е, че косата и ноктите порастват даже след гибелта?Не е правилно. Това е мит, само че има биологично пояснение.След гибелта, косата и ноктите не могат да порастват, тъй като нови кафези престават да се появяват. Клетъчното разделяне зарежда глюкозата и за разделянето на клетките е необходим от О2. След гибелта и двете престават да работят.Липсва вода, което води до дехидратация. Когато кожата на натрупа изсъхне, тя се отдръпва от ноктите и те наподобяват по-дълги. Кожата се стяга към лицето и заради това наподобява, че е пораснала брада. Тези промени се одобряват като признаци на напредък.Любопитно е, че по този метод, с този “растеж ” на косата и ноктите след гибелта, са се появили приказки за вампири и други нощни същества. Когато нашите предшественици изкопавали свежи трупове и намирали „ пораснали “ нокти, коса, брада и петна от кръв към устата (резултат от естествено струпване на кръв), те блестящо си представяли духовете и разказвали митове.Което, несъмнено, не изключва съществуването на нощни същества … Знаем ли?
Защо умираме?Хората, които са минали 110-та си година, се назовават супердълголетни и тези случаи са редки. Но, има и такива, които живеят до 120 години. Французойката Жана Калмент (Jeanne Calment) остава най-старият човек в историята – тя е живяла 122 години.Но за какво въобще умираме? Ако отхвърлим духовните и екзистенциалните пояснения, най-простият отговор е, че след избран миг природата се „ отървава “ от нас.От позиция на еволюцията, смисълът на живота е да трансферира гените към потомството. Затова, някои типове умират скоро след размножаването. Например, сьомгата умира незабавно след мятане на хайвера.Хората са малко по-различни. Ние влагаме повече в децата, тъй че би трябвало да живеем по-дълго, с цел да се грижим за потомството. Но, човешкият живот надалеч надвишава репродуктивната възраст. Това ни разрешава да влагаме време и сила в развъждането на нашите внуци (които също носят нашите гени).Но, в случай че бабите и дядовците имат толкоз огромна изгода, тогава за какво лимитът е избран в границата на към 100 години? Защото за повече, нашата еволюция не е проектирана. Нервните кафези не се развъждат, мозъкът и сърцето отслабват, и ние умираме.Ако еволюцията изискваше да останем по-дълго живи, „ ключовете “ нямаше да работят. Но, както знаем, еволюцията изисква гибел, с цел да се поддържа и развива механизмът на акомодация.Рано или късно, нашите деца сами ще станат баби и дядовци, и нашите гени ще продължат към бъдещите генерации.По материали на Big Think.
Интересните неща
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ