Ние отчаяно се нуждаем от Съветския съюз за войната с Япония...
Към 78-ата годишнина от Ялтенската конференция на Сталин, Рузвелт и Чърчил
Съветските хора научиха за резултатите от Ялтенската (Кримска) конференция на Ф. Д. Рузвелт, И. В. Сталин и У. Чърчил от в. " Известия ", който разгласява взаимно изказване на участниците в конференцията на 13 февруари.
Вестникът отбелязва: „ Кримската конференция още един път удостовери, че антихитлеристката коалиция не е инцидентна или краткосрочна политическа композиция. Кримската конференция показва с нова мощ мощта на бойното единение на съдружниците, за следващ път оправда думите на другаря Сталин, че „ в основата на съюза на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати не са инцидентни и преходни претекстове, а жизненоважни. и трайни ползи. "
В Ялта бяха унищожени очакванията на Германия и Япония за разпадането на обединението на съюзническите сили. Преди конференцията Хитлер убеждава най-близките си помощници, че с напредването на „ съветското комунистическо придвижване “ в Европа „ възможностите за смяна на позицията на Запада ще нарастват с всеки километър руски бойци, приближаващи Берлин “.
Такива сметки не бяха неоправдани. Съвременник, непосредствен до Чърчил, свидетелства: „ Премиерът към този момент не приказва за Хитлер, той приказва за заплахата от комунизма. Той си показва картината по какъв начин Червената войска, сходно на раков израстък, се популяризира от една страна в друга. Това се трансформира в фикс идея за него... "
Осъзнавайки заплахата от сходни настроения за връзките сред съдружниците, президентът на Съединените щати през януари 1945 година в послание към американския народ сподели: „ Бих желал да предупредя по най-сериозния метод против нездравословните последствия от вражеската агитация... Всяко, дори нищожно слухче, ориентирано към подриването на нашата религия в съдружниците, е като същински противников сътрудник в нашите редици - прави се опит да се подкопаят нашите военни старания.
Тук-там се носят злонамерени и неоснователни клюки – против руснаците, против англичаните, против нашите военачалници. Ако сте проучили деликатно тези клюки, тогава сте видели - всеки от тях е маркиран с печата - създадено в Германия. “
Позицията на Рузвелт наруши плановете освен на германците, само че и на японците и в това време ускори доверието в Рузвелт от руска страна. Запазвайки лоялно отношение към Чърчил, Сталин смяташе за вярно да взема решение главните въпроси преди всичко с президента на Съединените щати.
Ялтенската конференция даде опция да се намерят способи за практическо решение на въпросите за Полша и Югославия, следвоенното устройство на Германия и други значими въпроси. Но имаше въпрос, който тогава не е подлежал на откриване. А точно решението на съдружниците за помощта на Съветския съюз в провалянето на милитаристична Япония, в което американците бяха изключително заинтригувани.
Едуард Стетиниус, някогашен държавен секретар на Съединени американски щати при Рузвелт и Труман, си спомня: „ По това време атомната бомба към момента беше в незнайно количество. Провалът ни в Ардените беше пресен в паметта на всички. Още не сме прекосили Рейн. Никой не знаеше какъв брой дълго ще продължи войната в Европа и какъв брой огромни ще бъдат нейните жертви.
Вашингтон и Лондон разбираха, че вероятностите за провалянето на Япония зависят от момента на успеха над Германия. Това е отразено в „ Меморандума “, квалифициран за президента Рузвелт и американската делегация за договарянията в Ялта: „ Ние би трябвало да имаме поддръжката на Съветския съюз, с цел да победим Германия. Ние обезверено се нуждаем от Съветския съюз за война с Япония след края на войната в Европа “. В съпоставяне с тази стратегическа задача всички останали проблеми, сложени за разискване в Ливадийския замък, изглеждаха второстепенни за Рузвелт.
В Съединени американски щати и Англия се подготвяха за упорити дълги борби в театрите на Тихоокеанската война. В решенията на англо-американската конференция в Квебек (11-16 септември 1944 г.) краят на войната с Япония е плануван не по-рано от година и половина след провалянето на Германия. С други думи, при положение на провалянето на Германия през май 1945 година, войната с Япония трябваше да завърши не по-рано от края на 1946 година
Като се има поради, че войната с Германия беше оставена да продължи до края на 1945 година, този интервал може да се отнесе към средата на 1947 година И на Вашингтонската конференция на ръководителите на Съединените щати и Англия (1943 г.) едвам през 1948 година се разисква окончателното проваляне на Япония.
В Ялта по въпроса за въвличането на Съюз на съветските социалистически републики във войната против Япония Рузвелт взема решение да работи самичък, без английския министър-председател.
Още в Ливадия и преди началото на срещите на конференцията Рузвелт изпраща известие до Сталин, в което приказва за единодушието си за връщането на Съветския съюз на Южен Сахалин, откъснат от японците през 1905 година и принадлежащите на Руската империя от времето на Екатерина всички Курилски острови. Реакцията на руския водач беше позитивна. Той сподели на посланика на Съюз на съветските социалистически републики в Съединени американски щати А.А. Громико: „ Америка зае вярна позиция. Това е значимо и от позиция на бъдещите връзки със Съединените щати.
Почти всички съществени въпроси, свързани с влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната с Япония, са контрактувани по време на срещата на Сталин с Рузвелт на 8 февруари в Ливадийския замък. Разговорът беше прям и значително предопредели бъдещи събития.
На 11 февруари е подписано съглашение сред трите велики сили за Далечния изток, съгласно което два-три месеца след капитулацията на Германия и края на войната в Европа Съветският съюз се задължава да влезе във войната против Япония на страната на съдружниците. Съюзниците се съгласиха да върнат на Съветския съюз откъснатата от Япония вследствие на войната от 1904-1905 година южна част на Сахалин с прилежащите острови и прехвърлянето на всички Курилски острови.
Съюзниците ясно дефинират изискванията, при които Съюз на съветските социалистически републики се съгласява да влезе във войната с Япония, и публично удостоверяват, че тези условия ще бъдат изпълнени " абсолютно ". Те бяха изпълнени, когато всички Курилски острови бяха изтеглени от Япония на 29 януари 1946 година и включени в състава на Съюз на съветските социалистически републики на 2 февруари същата година.
Споразуменията, реализирани в Ялта, в това число тези за Далечния изток, бяха подкрепени от военните и политически водачи на Америка (държавен секретар Стетиний, военачалник Маршал и др.). Преди началото на Ялтенската конференция концепциите на Рузвелт са утвърдени на среща на Обединения комитет на началник-щабовете през януари 1945 година на остров Малта.
Документът за влизане на Съюз на съветските социалистически републики във войната изцяло дава отговор на ползите на успеха над Япония. След като получиха гаранции за по този начин нужното присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики във войната, американците и британците смятаха, че са получили по-голямо преимущество. Участието на руските сухопътни войски във войната в Далечния изток се преглежда във Вашингтон и Лондон напролет на 1945 година като най-важното изискване за победа над Япония в най-кратки периоди и с минимални загуби.
Твърденията на някои историци, че в Ялта Рузвелт е направил " неоправдани отстъпки " на Сталин и е " купил " присъединяване му във войната, са неубедителни и надалеч от разбирането на военно-стратегическата обстановка в света, както се развива напролет на 1945 година
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Съветските хора научиха за резултатите от Ялтенската (Кримска) конференция на Ф. Д. Рузвелт, И. В. Сталин и У. Чърчил от в. " Известия ", който разгласява взаимно изказване на участниците в конференцията на 13 февруари.
Вестникът отбелязва: „ Кримската конференция още един път удостовери, че антихитлеристката коалиция не е инцидентна или краткосрочна политическа композиция. Кримската конференция показва с нова мощ мощта на бойното единение на съдружниците, за следващ път оправда думите на другаря Сталин, че „ в основата на съюза на Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати не са инцидентни и преходни претекстове, а жизненоважни. и трайни ползи. "
В Ялта бяха унищожени очакванията на Германия и Япония за разпадането на обединението на съюзническите сили. Преди конференцията Хитлер убеждава най-близките си помощници, че с напредването на „ съветското комунистическо придвижване “ в Европа „ възможностите за смяна на позицията на Запада ще нарастват с всеки километър руски бойци, приближаващи Берлин “.
Такива сметки не бяха неоправдани. Съвременник, непосредствен до Чърчил, свидетелства: „ Премиерът към този момент не приказва за Хитлер, той приказва за заплахата от комунизма. Той си показва картината по какъв начин Червената войска, сходно на раков израстък, се популяризира от една страна в друга. Това се трансформира в фикс идея за него... "
Осъзнавайки заплахата от сходни настроения за връзките сред съдружниците, президентът на Съединените щати през януари 1945 година в послание към американския народ сподели: „ Бих желал да предупредя по най-сериозния метод против нездравословните последствия от вражеската агитация... Всяко, дори нищожно слухче, ориентирано към подриването на нашата религия в съдружниците, е като същински противников сътрудник в нашите редици - прави се опит да се подкопаят нашите военни старания.
Тук-там се носят злонамерени и неоснователни клюки – против руснаците, против англичаните, против нашите военачалници. Ако сте проучили деликатно тези клюки, тогава сте видели - всеки от тях е маркиран с печата - създадено в Германия. “
Позицията на Рузвелт наруши плановете освен на германците, само че и на японците и в това време ускори доверието в Рузвелт от руска страна. Запазвайки лоялно отношение към Чърчил, Сталин смяташе за вярно да взема решение главните въпроси преди всичко с президента на Съединените щати.
Ялтенската конференция даде опция да се намерят способи за практическо решение на въпросите за Полша и Югославия, следвоенното устройство на Германия и други значими въпроси. Но имаше въпрос, който тогава не е подлежал на откриване. А точно решението на съдружниците за помощта на Съветския съюз в провалянето на милитаристична Япония, в което американците бяха изключително заинтригувани.
Едуард Стетиниус, някогашен държавен секретар на Съединени американски щати при Рузвелт и Труман, си спомня: „ По това време атомната бомба към момента беше в незнайно количество. Провалът ни в Ардените беше пресен в паметта на всички. Още не сме прекосили Рейн. Никой не знаеше какъв брой дълго ще продължи войната в Европа и какъв брой огромни ще бъдат нейните жертви.
Вашингтон и Лондон разбираха, че вероятностите за провалянето на Япония зависят от момента на успеха над Германия. Това е отразено в „ Меморандума “, квалифициран за президента Рузвелт и американската делегация за договарянията в Ялта: „ Ние би трябвало да имаме поддръжката на Съветския съюз, с цел да победим Германия. Ние обезверено се нуждаем от Съветския съюз за война с Япония след края на войната в Европа “. В съпоставяне с тази стратегическа задача всички останали проблеми, сложени за разискване в Ливадийския замък, изглеждаха второстепенни за Рузвелт.
В Съединени американски щати и Англия се подготвяха за упорити дълги борби в театрите на Тихоокеанската война. В решенията на англо-американската конференция в Квебек (11-16 септември 1944 г.) краят на войната с Япония е плануван не по-рано от година и половина след провалянето на Германия. С други думи, при положение на провалянето на Германия през май 1945 година, войната с Япония трябваше да завърши не по-рано от края на 1946 година
Като се има поради, че войната с Германия беше оставена да продължи до края на 1945 година, този интервал може да се отнесе към средата на 1947 година И на Вашингтонската конференция на ръководителите на Съединените щати и Англия (1943 г.) едвам през 1948 година се разисква окончателното проваляне на Япония.
В Ялта по въпроса за въвличането на Съюз на съветските социалистически републики във войната против Япония Рузвелт взема решение да работи самичък, без английския министър-председател.
Още в Ливадия и преди началото на срещите на конференцията Рузвелт изпраща известие до Сталин, в което приказва за единодушието си за връщането на Съветския съюз на Южен Сахалин, откъснат от японците през 1905 година и принадлежащите на Руската империя от времето на Екатерина всички Курилски острови. Реакцията на руския водач беше позитивна. Той сподели на посланика на Съюз на съветските социалистически републики в Съединени американски щати А.А. Громико: „ Америка зае вярна позиция. Това е значимо и от позиция на бъдещите връзки със Съединените щати.
Почти всички съществени въпроси, свързани с влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната с Япония, са контрактувани по време на срещата на Сталин с Рузвелт на 8 февруари в Ливадийския замък. Разговорът беше прям и значително предопредели бъдещи събития.
На 11 февруари е подписано съглашение сред трите велики сили за Далечния изток, съгласно което два-три месеца след капитулацията на Германия и края на войната в Европа Съветският съюз се задължава да влезе във войната против Япония на страната на съдружниците. Съюзниците се съгласиха да върнат на Съветския съюз откъснатата от Япония вследствие на войната от 1904-1905 година южна част на Сахалин с прилежащите острови и прехвърлянето на всички Курилски острови.
Съюзниците ясно дефинират изискванията, при които Съюз на съветските социалистически републики се съгласява да влезе във войната с Япония, и публично удостоверяват, че тези условия ще бъдат изпълнени " абсолютно ". Те бяха изпълнени, когато всички Курилски острови бяха изтеглени от Япония на 29 януари 1946 година и включени в състава на Съюз на съветските социалистически републики на 2 февруари същата година.
Споразуменията, реализирани в Ялта, в това число тези за Далечния изток, бяха подкрепени от военните и политически водачи на Америка (държавен секретар Стетиний, военачалник Маршал и др.). Преди началото на Ялтенската конференция концепциите на Рузвелт са утвърдени на среща на Обединения комитет на началник-щабовете през януари 1945 година на остров Малта.
Документът за влизане на Съюз на съветските социалистически републики във войната изцяло дава отговор на ползите на успеха над Япония. След като получиха гаранции за по този начин нужното присъединяване на Съюз на съветските социалистически републики във войната, американците и британците смятаха, че са получили по-голямо преимущество. Участието на руските сухопътни войски във войната в Далечния изток се преглежда във Вашингтон и Лондон напролет на 1945 година като най-важното изискване за победа над Япония в най-кратки периоди и с минимални загуби.
Твърденията на някои историци, че в Ялта Рузвелт е направил " неоправдани отстъпки " на Сталин и е " купил " присъединяване му във войната, са неубедителни и надалеч от разбирането на военно-стратегическата обстановка в света, както се развива напролет на 1945 година
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ