Ако не сте забелязали - през машините ГЕРБ и ДПС се върнаха на бял кон като първа и трета политическа сила
Калоян Методиев
„ Пътят към пъкъла е застлан с положителни планове “. Тази остаряла максима е доста подобаваща и за днешния ден. Разбирам изцяло претекстовете на радетелите за машинно гласоподаване. Повечето съм ги дефинирал обществено първи.
Но дано се върнем за малко обратно, с цел да сложим днешната обстановка в един по-широк подтекст.
Когато някои падаха на колене пред шадравана, от светещите прозорци от горната страна им се надсмиваха. Дано времето ги е убедило в това.
Когато прокуратурата влезе в президентството (бях вътре) избухнаха митинги. Мнозина изливаха гнева си на улицата, до момента в който от светещите прозорци течаха сделки с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ за заветния втори мандат. Повечето бяха герои, почтени и доброжелателни хора, които желаеха естествена страна и ред, само че бяха излъгани, подиграни и използвани. Дано са го разбрали след две години продуцирана политическа мъка.
Пиша това, тъй като същите нагоре са ядрото на общественото говорене за машинния избор против хартията. И още веднъж обслужват светещите прозорци за един антидемократичен и следен ред.
Сила е да признаеш грешката си. Сила, а не уязвимост. Машините пристигнаха в едно отвратено от изборни измами общество. Романтично беше да се мисли, че ще решим казуса с радикалната му промяна. Не го взехме решение. Създадохме по-лош. Не сме по-умни и напреданали от останалия свят, където този модел е непризнат и никой не протяга ръка към него. Който твърди противоположното би трябвало да го потвърди с сериозна маса от образци от най-развитите и богати общества, през европейските, които са ни референтната група, та чак до най-забутаните кътчета на света. Има единствено един образец и той е на антидемократичен режим, който е международната емблема за принуждение, беднотия и апетит.
Вкарването на машините се провали – опорочи се, побългари се и се балканизира.
В деня на вота екзит половете посочваха едно, а най-после излезе напълно друго – някои необичайно качиха проценти, други необичайно смъкнаха, трети час преди вота завоюваха сърцата на гласоподавателите и удвоиха резултата си, с цел да минат бариерата.
Надписът „ Дневникът е фалшифициран “ на машините избухна на екраните в три области, явно не написан от изкуствен интелект или извънземна цивилизация.
Постоянно се повтаря, че с гласуването с бюлетини щели да се върнат ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ако не сте забелязали – те се върнаха! На бял кон като първа и трета политическа мощ – през машините. Отдалечихме се от това, за което протестирахте, говорехте и се борихте – през машините. И това е единствено началото.
Ако не сте забелязали най-долнопробната част от българската политика, която най-често използват от светещите прозорци, пръска бюлетини и къса ризи пред Народното събрание за машинен избор.
Дали най-недемократичните, крайни обединения и олигархичните планове са в една лодка с демократи и либерали по кардинални съображения?
Каскадата от предизвиквани избори умори комисиите. Пиша го, тъй като те са десетки хиляди и въздействат върху публичните настройки. Среднощните излъчвания на протоколи са им втръснали. С машините се прибират след час у дома, взимат парите и всичко свършва. Разбирам и тях. Но дано и те схванат, че публичният интерес би трябвало да се гледа в целокупност и да се жертват няколко часа от персоналния. Накрая е по-добре за всички.
Направихме неточност, която е поправима. Ясно е, че изборният ни развой е неприятен, липсва ред и система, няма доверие. Няма спор, че това би трябвало да се усъвършенства. Мерките са ясни - запечатани урни, централизирано броене (на районен принцип), видеонаблюдение при броенето, с цел да не се вършат недействителни бюлетини. Имаме задоволително партии (в Народното събрание са над 15 в разнообразни групи и коалиции),които са извънредно надъхани една против друга, с цел да се управляват взаимно в комисиите из цялата страна.
Продължаващото лобиране за машинния избор е антиевропейско и манипулационно. Вече е напук. То е отвод да се мисли сериозно действителността и да се гледат обстоятелствата. Текстът стартира с максима и дано приключи по този начин – „ казиното постоянно печели “. Въпросът е кой държи казиното и кои желаеме да живеем в него.
„ Пътят към пъкъла е застлан с положителни планове “. Тази остаряла максима е доста подобаваща и за днешния ден. Разбирам изцяло претекстовете на радетелите за машинно гласоподаване. Повечето съм ги дефинирал обществено първи.
Но дано се върнем за малко обратно, с цел да сложим днешната обстановка в един по-широк подтекст.
Когато някои падаха на колене пред шадравана, от светещите прозорци от горната страна им се надсмиваха. Дано времето ги е убедило в това.
Когато прокуратурата влезе в президентството (бях вътре) избухнаха митинги. Мнозина изливаха гнева си на улицата, до момента в който от светещите прозорци течаха сделки с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ за заветния втори мандат. Повечето бяха герои, почтени и доброжелателни хора, които желаеха естествена страна и ред, само че бяха излъгани, подиграни и използвани. Дано са го разбрали след две години продуцирана политическа мъка.
Пиша това, тъй като същите нагоре са ядрото на общественото говорене за машинния избор против хартията. И още веднъж обслужват светещите прозорци за един антидемократичен и следен ред.
Сила е да признаеш грешката си. Сила, а не уязвимост. Машините пристигнаха в едно отвратено от изборни измами общество. Романтично беше да се мисли, че ще решим казуса с радикалната му промяна. Не го взехме решение. Създадохме по-лош. Не сме по-умни и напреданали от останалия свят, където този модел е непризнат и никой не протяга ръка към него. Който твърди противоположното би трябвало да го потвърди с сериозна маса от образци от най-развитите и богати общества, през европейските, които са ни референтната група, та чак до най-забутаните кътчета на света. Има единствено един образец и той е на антидемократичен режим, който е международната емблема за принуждение, беднотия и апетит.
Вкарването на машините се провали – опорочи се, побългари се и се балканизира.
В деня на вота екзит половете посочваха едно, а най-после излезе напълно друго – някои необичайно качиха проценти, други необичайно смъкнаха, трети час преди вота завоюваха сърцата на гласоподавателите и удвоиха резултата си, с цел да минат бариерата.
Надписът „ Дневникът е фалшифициран “ на машините избухна на екраните в три области, явно не написан от изкуствен интелект или извънземна цивилизация.
Постоянно се повтаря, че с гласуването с бюлетини щели да се върнат ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ако не сте забелязали – те се върнаха! На бял кон като първа и трета политическа мощ – през машините. Отдалечихме се от това, за което протестирахте, говорехте и се борихте – през машините. И това е единствено началото.
Ако не сте забелязали най-долнопробната част от българската политика, която най-често използват от светещите прозорци, пръска бюлетини и къса ризи пред Народното събрание за машинен избор.
Дали най-недемократичните, крайни обединения и олигархичните планове са в една лодка с демократи и либерали по кардинални съображения?
Каскадата от предизвиквани избори умори комисиите. Пиша го, тъй като те са десетки хиляди и въздействат върху публичните настройки. Среднощните излъчвания на протоколи са им втръснали. С машините се прибират след час у дома, взимат парите и всичко свършва. Разбирам и тях. Но дано и те схванат, че публичният интерес би трябвало да се гледа в целокупност и да се жертват няколко часа от персоналния. Накрая е по-добре за всички.
Направихме неточност, която е поправима. Ясно е, че изборният ни развой е неприятен, липсва ред и система, няма доверие. Няма спор, че това би трябвало да се усъвършенства. Мерките са ясни - запечатани урни, централизирано броене (на районен принцип), видеонаблюдение при броенето, с цел да не се вършат недействителни бюлетини. Имаме задоволително партии (в Народното събрание са над 15 в разнообразни групи и коалиции),които са извънредно надъхани една против друга, с цел да се управляват взаимно в комисиите из цялата страна.
Продължаващото лобиране за машинния избор е антиевропейско и манипулационно. Вече е напук. То е отвод да се мисли сериозно действителността и да се гледат обстоятелствата. Текстът стартира с максима и дано приключи по този начин – „ казиното постоянно печели “. Въпросът е кой държи казиното и кои желаеме да живеем в него.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ