Не мир - победа за Украйна
Калин Янакиев,
Да, измина цяла година, откогато се спука циреят на фашизма на ХХІ век. Циреят на от дълго време зреещия съветски фашизъм, в сянката на който живее светът през днешния ден. Фалшивите миротворци се пробват да ни внушат, че възприятието, което би трябвало да ни изпълва след тази една година, е възприятието на отмалялост, на скука – на отмалялост и скука, че този „ спор сред Русия и Украйна “ (както го наричат) не свършва. Само че естественият човек – индивидът, който има ухо за гласа на съвестта си – помни, че през миналата към този момент година в този така наречен „ спор “ станахме очевидци на всеобщите убийства в Буча, на разрушаването на Мариупол и на всеобщите гробове там, на хилядите избити цивилни в градовете из цяла Украйна, на всеобщите мародерства, на изтезанията и изнасилванията, които башибозуците-наемници на „ православнейшата “ Русь направиха на окупираните ѝ територии, на хилядите украински дечица, отвлечени от агресора, с цел да бъдат „ де-украинизирани “ на неговата територия. Станахме очевидци на последователното преобразяване на „ военната интервенция “ на Путин в прям държавен тероризъм, опитващ се с ракетни удари от отдалеченост да остави без ток, вода и храна страната, която, оказа се, няма сили да победи на бойното поле и се пробва да я подложи на прям геноцид. При това състояние желанието просто „ да се реализира мир “ е безусловно аморално. Неморално е да се търсят способи на Русия да бъде помогнато да излезе „ неунизена “ от тази война. Извършените за една година от нея закононарушения против човечеството не могат да бъдат оставени ненаказани – техните причинители би трябвало да бъдат разгромени и унищожени. Това ни диктува моралът, а не лукавството.
И да, след тази година светът би трябвало да направи бездънен реверанс пред този необикновен украински народ, който с непоколебимата си опозиция удържá и удъ́ржа съветското зло да не експанзира върху територията на цялата модерна цивилизация, каквато – чухме го през тази година от все по-вбесените му евразийски и впрочем идеолози – е същинската негова цел.
Да накараме украинците да спрат да се съпротивляват след Буча и Мариупол (дори единствено след тях) и да правят отстъпка свои територии на съветския Хитлер на ХХІ в., да уговорим този „ Хитлер “ да се задоволи с „ някакви си там Крим, Донецк и Луганск “? Какво ужасяващо двуличие! Бих попитал и нашия „ миротворен “ президент по какъв начин би се почувствал той (а и целият ни народ), в случай че някой, примерно наш комшия, окупира половината ни Черноморие, унищожи една трета от градовете ни навътре в страната, избие популацията на, примерно, Варна и по-късно някой извън стартира да ни поучава да забравим за това и да се съгласим да отстъпим това половин Черноморие, „ с цел да настъпи мир “? Как следва да реагираме на това? То е все едно – ще повторя метафора, с която съм си служил и различен път – пред очите ни корпулентен урод да стартира да изнасилва жена, а ние да стартираме да я молим да престане да се съпротивлява, „ с цел да настъпи мир “. И дори освен това – на апелите ѝ за помощ – да се отзовем, като йѝзавържем ръцете, с цел да „ не се разгаря повече този спор “.
И незабавно ще поправя тази метафора – за миналата една година Украйна ни сподели, че тя не е, не е в ситуацията на изнасилвана жертва. Нищо не я пречупи, нищо не я отхвърли от волята ѝ да спре съветския корпулентен урод. Тя се оказа и страдалец, само че и воин, от който светът се възхищава. Тя, Украйна и нейният подвиг сплоти света и цивилизацията по този начин, както никой не ги беше обединявал от времето на Втората международна война. Британският парламент приветства на крайници президента Зеленски, Европейския парламент също го приветства на крайници, американският президент отиде в Киев, с цел да засвидетелства респекта си към този народ. Светът въоръжава (и ще продължи да въоръжава) украинците. И това е справедливо, това е естествено – той, този народ задържа фашизма на ХХІ в. да не продължи да разгръща своята маниакалност, безчовечие и болна мистичност все по на запад.
Не, никакъв мир с този фашизъм не може и не трябва да има! За Буча и Мариупол ултимативно нужна е не давност, а отмъщение. За идеологията на „ Русский мир “, за дуалистичната разкол на съветското православие, разделила света на „ Святая Русь “ и „ царството на сатаната “, лелеещо средновековна световна и безспорна монархия и заличаване на демократичната народна власт е нужно не затваряне на очите, а съд!
Наистина, в това отношение (но единствено в него) Путиновите идеолози са прави: в Украйна с Русия води война светът и след това, на което станахме очевидци през изтеклата година, това е неизбежно, това е естествено, както бе естествено с Наполеон при започване на ХІХ в. да води война цяла Европа, в края на ХІХ в. с Османската империя да води война цяла Европа, в средата на ХХ в. с Хитлеровия Райх да води война Евро-Атлантика, с болшевишкия Съюз на съветските социалистически републики до края на ХХ в. да води война отново Евро-Атлантика, тъй като различен метод за очистване на (периодично изригващото) международно зло историята на нашия континент не познава.
Пак ще повторя: да „ преглътнем “ даже единствено Буча и Мариупол – не по-малко чудовищни закононарушения против човечеството от осъществените от Хитлеровия нацизъм, да оставим на мира все по-приближаващия се до севернокорейския тоталитаризъм Путинов режим, да „ ампутираме “ елементи от плътта на Украйна, да приемем чудовищната мистичност на агресора, с цел да можем да свалим с две-три евро „ цената на горивата “ и с малко по-голямо успокоение да ядем вечерите си по заведенията за хранене, ми се коства безусловно еснафство.
Отново – година след спукването на цирея на новия фашизъм е пристигнало времето да кажем не „ мир “, а – победа на Украйна, погром на съветския фашизъм, съд за нарушителите против човечеството (и за тези, които ги подкрепят) и – ще прибавя от себе си: анатема за псевдоправославните жреци, които благославят и поддържат връзка с тия нарушители!
Да, измина цяла година, откогато се спука циреят на фашизма на ХХІ век. Циреят на от дълго време зреещия съветски фашизъм, в сянката на който живее светът през днешния ден. Фалшивите миротворци се пробват да ни внушат, че възприятието, което би трябвало да ни изпълва след тази една година, е възприятието на отмалялост, на скука – на отмалялост и скука, че този „ спор сред Русия и Украйна “ (както го наричат) не свършва. Само че естественият човек – индивидът, който има ухо за гласа на съвестта си – помни, че през миналата към този момент година в този така наречен „ спор “ станахме очевидци на всеобщите убийства в Буча, на разрушаването на Мариупол и на всеобщите гробове там, на хилядите избити цивилни в градовете из цяла Украйна, на всеобщите мародерства, на изтезанията и изнасилванията, които башибозуците-наемници на „ православнейшата “ Русь направиха на окупираните ѝ територии, на хилядите украински дечица, отвлечени от агресора, с цел да бъдат „ де-украинизирани “ на неговата територия. Станахме очевидци на последователното преобразяване на „ военната интервенция “ на Путин в прям държавен тероризъм, опитващ се с ракетни удари от отдалеченост да остави без ток, вода и храна страната, която, оказа се, няма сили да победи на бойното поле и се пробва да я подложи на прям геноцид. При това състояние желанието просто „ да се реализира мир “ е безусловно аморално. Неморално е да се търсят способи на Русия да бъде помогнато да излезе „ неунизена “ от тази война. Извършените за една година от нея закононарушения против човечеството не могат да бъдат оставени ненаказани – техните причинители би трябвало да бъдат разгромени и унищожени. Това ни диктува моралът, а не лукавството.
И да, след тази година светът би трябвало да направи бездънен реверанс пред този необикновен украински народ, който с непоколебимата си опозиция удържá и удъ́ржа съветското зло да не експанзира върху територията на цялата модерна цивилизация, каквато – чухме го през тази година от все по-вбесените му евразийски и впрочем идеолози – е същинската негова цел.
Да накараме украинците да спрат да се съпротивляват след Буча и Мариупол (дори единствено след тях) и да правят отстъпка свои територии на съветския Хитлер на ХХІ в., да уговорим този „ Хитлер “ да се задоволи с „ някакви си там Крим, Донецк и Луганск “? Какво ужасяващо двуличие! Бих попитал и нашия „ миротворен “ президент по какъв начин би се почувствал той (а и целият ни народ), в случай че някой, примерно наш комшия, окупира половината ни Черноморие, унищожи една трета от градовете ни навътре в страната, избие популацията на, примерно, Варна и по-късно някой извън стартира да ни поучава да забравим за това и да се съгласим да отстъпим това половин Черноморие, „ с цел да настъпи мир “? Как следва да реагираме на това? То е все едно – ще повторя метафора, с която съм си служил и различен път – пред очите ни корпулентен урод да стартира да изнасилва жена, а ние да стартираме да я молим да престане да се съпротивлява, „ с цел да настъпи мир “. И дори освен това – на апелите ѝ за помощ – да се отзовем, като йѝзавържем ръцете, с цел да „ не се разгаря повече този спор “.
И незабавно ще поправя тази метафора – за миналата една година Украйна ни сподели, че тя не е, не е в ситуацията на изнасилвана жертва. Нищо не я пречупи, нищо не я отхвърли от волята ѝ да спре съветския корпулентен урод. Тя се оказа и страдалец, само че и воин, от който светът се възхищава. Тя, Украйна и нейният подвиг сплоти света и цивилизацията по този начин, както никой не ги беше обединявал от времето на Втората международна война. Британският парламент приветства на крайници президента Зеленски, Европейския парламент също го приветства на крайници, американският президент отиде в Киев, с цел да засвидетелства респекта си към този народ. Светът въоръжава (и ще продължи да въоръжава) украинците. И това е справедливо, това е естествено – той, този народ задържа фашизма на ХХІ в. да не продължи да разгръща своята маниакалност, безчовечие и болна мистичност все по на запад.
Не, никакъв мир с този фашизъм не може и не трябва да има! За Буча и Мариупол ултимативно нужна е не давност, а отмъщение. За идеологията на „ Русский мир “, за дуалистичната разкол на съветското православие, разделила света на „ Святая Русь “ и „ царството на сатаната “, лелеещо средновековна световна и безспорна монархия и заличаване на демократичната народна власт е нужно не затваряне на очите, а съд!
Наистина, в това отношение (но единствено в него) Путиновите идеолози са прави: в Украйна с Русия води война светът и след това, на което станахме очевидци през изтеклата година, това е неизбежно, това е естествено, както бе естествено с Наполеон при започване на ХІХ в. да води война цяла Европа, в края на ХІХ в. с Османската империя да води война цяла Европа, в средата на ХХ в. с Хитлеровия Райх да води война Евро-Атлантика, с болшевишкия Съюз на съветските социалистически републики до края на ХХ в. да води война отново Евро-Атлантика, тъй като различен метод за очистване на (периодично изригващото) международно зло историята на нашия континент не познава.
Пак ще повторя: да „ преглътнем “ даже единствено Буча и Мариупол – не по-малко чудовищни закононарушения против човечеството от осъществените от Хитлеровия нацизъм, да оставим на мира все по-приближаващия се до севернокорейския тоталитаризъм Путинов режим, да „ ампутираме “ елементи от плътта на Украйна, да приемем чудовищната мистичност на агресора, с цел да можем да свалим с две-три евро „ цената на горивата “ и с малко по-голямо успокоение да ядем вечерите си по заведенията за хранене, ми се коства безусловно еснафство.
Отново – година след спукването на цирея на новия фашизъм е пристигнало времето да кажем не „ мир “, а – победа на Украйна, погром на съветския фашизъм, съд за нарушителите против човечеството (и за тези, които ги подкрепят) и – ще прибавя от себе си: анатема за псевдоправославните жреци, които благославят и поддържат връзка с тия нарушители!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ