Руските войни срещу България
Калин Манолов,
В четвъртък вечер, 30 юни 2022, в хронлогията на разкъсване на дипломатическите връзки с Русия в централните вести на бТВ, бе " пропуснато " първото разкъсване през 1886 и доста срамежливо бе упоменато второто през 1915. Няма по какъв начин това да бъде обяснено с журналистически непрофесионализъм или икономисване на време. (Макар че и в гугъл не е елементарно и бързо да се открие информация за тези бурни събития, познайте защо). Беше изцяло умишлен опит да се скрият най-нелицеприятните за Русия интервали на връзките ѝ с България, не инцидентно наречени „ Българската рецесия “ (1886), и „ Добруджанската акция “ (1915).
Българската рецесия стартира от Съединението през 1885 и „ приключва “ през февруари 1887 с екзекутирането на офицерите, организирили втори (!!!) русофилски бунт в границите на две години.
Първият опит за прелом избухва на 9 август 1886 година, и е проведен от група офицери-русофили отпред с майор Груев, капитан Бендерев, капитан Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното учебно заведение, Князът е изведен през нощта от двореца и заставен да подпише своята абдикация. Превратът е проведен и осъществен под директното управление на съветските дипломатически сътрудници в България. След като офицерите-русофили смъкват княза и го извеждат от страната, образуват краткотрайно съдружно държавно управление с министър-председател митрополит Климент и министър на вътрешните работи Драган Цанков.
Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който тогава е в Търново, се афишира срещу преврата, активизира своите последователи и провежда опозиция против новоназначеното нелигитимно държавно управление.
Стамболов се свързва с командира на пловдивския гарнизон
подполковник Сава Муткуров, незабавно го прогласява за главнокомандващ на войските в цялото княжество, и му заповядва да провежда контрапреврат с поверените му военни елементи. За контрапреврата са извоювани и гарнизоните в Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Търново, Ловеч, Видин. На 11 август Стамболов излиза с Прокламация против преврата. Ден по-късно той афишира княжеско наместничество в състав: Ст. Стамболов, П.Р. Славейков, доктор Г. Странски.
България е пред революция. Кръвопролитието в България е избегнато с помощта на Петко Каравелов. Той се афишира срещу преврата, само че счита, че щом княза един път е напуснал рамките на страната, няма потребност да се връща назад. На 12 август 1886 е назначено регентство в състав П. Каравелов, Ст. Стамболов, м-р Никифоров. Същият ден е назначено и ново държавно управление отпред с Каравелов.
Междувременно шест полка от южнобългарските гарнизони се насочват против превратаджиите в София. Част от съзаклятниците бягат, някои са задържани, а с цел да се избегне въоръжения конфликт, Струмският и Артилерийският полк са изтеглени от София. На 16 август 1886 княз Батенберг издава “Прокламация до българския народ “ с която назначава княжеско наместничество. На 20 август 1886 съветският император не утвърждава неговото връщане в България. На 26 август 1886 година
Батенберг непринудено абдикира
Две седмици по-късно в София идва нов съветски дипломатически сътрудник - генерал-майор Каулбарс, на който е предоставено да вкара ред в страната и да принуди българското държавно управление да извършва взетите в Петербург решения. Два дни след идването си окървавилият Полското въстание 1863-1864 съветски барон се заема с налагане на ред по типичния за него метод. Той връчва на държавното управление нота с претенции да се отсрочат изборите за Велико национално заседание, да се вдигне военното състояние и да се освободят всички арестувани след преврата на 9 август.
Стамболов анулира военното състояние, само че организира изборите за ново Велико народно събрание, чиято задача е да избере нов княз. На 1 октомври 1886 ген. Каулбарс уведомява държавното управление с нота, че Русия счита Великото национално заседание за нелегално. На 13 октомври във варненското пристанище идват два съветски военни кораба. На 6 ноември 1886 тази Каулбарс скъсва дипломатическите връзки на Русия с България, употребявайки като предлог случай със чиновник на съветското консулство в Пловдив.
Въпреки оръдейните причини, на 29 октомври 1886 Великото национално заседание отхвърля съветския претендент Николай Мингрели и избира за български княз принц Валдемар Датски. Баща му, крал Кристиян IX обаче отклонява поканата.
Българската рецесия продължава
Русия готви нов прелом. На 16-19 февруари 1887 избухват русофилски офицерски протести в Силистра и Русе, отпред с майор Ат. Узунов, майор Олимпи Панов, майор Д. Филов, кап. Кръстев. Бунтовете са потушени бързо, на 22 февруари 1887 военнополеви съд осъжда на гибел участниците в тях и ги екзекутира.
-
На 25 юни (7 юли) 1887 година свиканото в Търново III Велико народно събрание избира принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз. Русия афишира и този избор за противозаконен. Признава го едвам 10 години по-късно, когато император Александър Трети умира, а Фердинанд покръства новородения си наследник, престолонаследникът Борис, в православието.
На 2 февруари 1896 дипломатическите връзки с Русия са възобновени. До 1915, когато по време на „ Добруджанската акция на Трета Българска армия’’ конницата на ген.Колев разрушава съветските войски. Това не е местна война сред двете страни, а част от Първата международна война, в която България и Русия са на разнообразни страни. Но и това не е инцидентно: направената при започване на войната декларация на Русия, че
съветската империя би трябвало да владее над Цариград и Дарданелите
и да трансформира по този метод Черно море в съветско море, се пояснява като непрекрита опасност България още веднъж да стане съветски васал. През лятото на 1915 съветският дипломат Алексей Савински в София с парите на френския бизнесмен Деклозиер се пробва да изкупи освен житната годишна продукция у нас, само че и да подкупи политическия ни хайлайф, за страната ни принудително да мине на страната на Антантата. Опитът се проваля.
През септември 1915 Русия прекъсва дипломатическите връзки с България. Руската дипломация публично заплашва България с,,унищожение’’ поради някаква нейна хипотетична недоказана ‘’вина’’ и ‘’измяна’’ към славянството и православието.
За да накаже България за,,измяната’’, през 1915-1917 Русия води същинска морска война против България. На 14.10.1915, Петковден, Русия бомбардира Варна. Бомбардировката е глобена персонално от император Николай II. 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда обстрелват Варна в продължение на час и 7 минути. Оттеглят се, когато две немски подводници нападат съветските кораби с няколко торпеда и улучват един от линейните кораби. На 13.12.1916, Андреевден, който е и патронен празник на съветския флот, съветски кораби съвсем изравняват Балчик със земята и убиват много негови поданици. Православните ни „ братя “ ни бомбардират на православни празници!
Ще бъдат ли коментирани в миналото тези две дати в българска „ огромна медия “? Или всички притежатели, основни редактори и водещи, са „ четирихилядници “?
В четвъртък вечер, 30 юни 2022, в хронлогията на разкъсване на дипломатическите връзки с Русия в централните вести на бТВ, бе " пропуснато " първото разкъсване през 1886 и доста срамежливо бе упоменато второто през 1915. Няма по какъв начин това да бъде обяснено с журналистически непрофесионализъм или икономисване на време. (Макар че и в гугъл не е елементарно и бързо да се открие информация за тези бурни събития, познайте защо). Беше изцяло умишлен опит да се скрият най-нелицеприятните за Русия интервали на връзките ѝ с България, не инцидентно наречени „ Българската рецесия “ (1886), и „ Добруджанската акция “ (1915).
Българската рецесия стартира от Съединението през 1885 и „ приключва “ през февруари 1887 с екзекутирането на офицерите, организирили втори (!!!) русофилски бунт в границите на две години.
Първият опит за прелом избухва на 9 август 1886 година, и е проведен от група офицери-русофили отпред с майор Груев, капитан Бендерев, капитан Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното учебно заведение, Князът е изведен през нощта от двореца и заставен да подпише своята абдикация. Превратът е проведен и осъществен под директното управление на съветските дипломатически сътрудници в България. След като офицерите-русофили смъкват княза и го извеждат от страната, образуват краткотрайно съдружно държавно управление с министър-председател митрополит Климент и министър на вътрешните работи Драган Цанков.
Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който тогава е в Търново, се афишира срещу преврата, активизира своите последователи и провежда опозиция против новоназначеното нелигитимно държавно управление.
Стамболов се свързва с командира на пловдивския гарнизон
подполковник Сава Муткуров, незабавно го прогласява за главнокомандващ на войските в цялото княжество, и му заповядва да провежда контрапреврат с поверените му военни елементи. За контрапреврата са извоювани и гарнизоните в Пазарджик, Хасково, Стара Загора, Търново, Ловеч, Видин. На 11 август Стамболов излиза с Прокламация против преврата. Ден по-късно той афишира княжеско наместничество в състав: Ст. Стамболов, П.Р. Славейков, доктор Г. Странски.
България е пред революция. Кръвопролитието в България е избегнато с помощта на Петко Каравелов. Той се афишира срещу преврата, само че счита, че щом княза един път е напуснал рамките на страната, няма потребност да се връща назад. На 12 август 1886 е назначено регентство в състав П. Каравелов, Ст. Стамболов, м-р Никифоров. Същият ден е назначено и ново държавно управление отпред с Каравелов.
Междувременно шест полка от южнобългарските гарнизони се насочват против превратаджиите в София. Част от съзаклятниците бягат, някои са задържани, а с цел да се избегне въоръжения конфликт, Струмският и Артилерийският полк са изтеглени от София. На 16 август 1886 княз Батенберг издава “Прокламация до българския народ “ с която назначава княжеско наместничество. На 20 август 1886 съветският император не утвърждава неговото връщане в България. На 26 август 1886 година
Батенберг непринудено абдикира
Две седмици по-късно в София идва нов съветски дипломатически сътрудник - генерал-майор Каулбарс, на който е предоставено да вкара ред в страната и да принуди българското държавно управление да извършва взетите в Петербург решения. Два дни след идването си окървавилият Полското въстание 1863-1864 съветски барон се заема с налагане на ред по типичния за него метод. Той връчва на държавното управление нота с претенции да се отсрочат изборите за Велико национално заседание, да се вдигне военното състояние и да се освободят всички арестувани след преврата на 9 август.
Стамболов анулира военното състояние, само че организира изборите за ново Велико народно събрание, чиято задача е да избере нов княз. На 1 октомври 1886 ген. Каулбарс уведомява държавното управление с нота, че Русия счита Великото национално заседание за нелегално. На 13 октомври във варненското пристанище идват два съветски военни кораба. На 6 ноември 1886 тази Каулбарс скъсва дипломатическите връзки на Русия с България, употребявайки като предлог случай със чиновник на съветското консулство в Пловдив.
Въпреки оръдейните причини, на 29 октомври 1886 Великото национално заседание отхвърля съветския претендент Николай Мингрели и избира за български княз принц Валдемар Датски. Баща му, крал Кристиян IX обаче отклонява поканата.
Българската рецесия продължава
Русия готви нов прелом. На 16-19 февруари 1887 избухват русофилски офицерски протести в Силистра и Русе, отпред с майор Ат. Узунов, майор Олимпи Панов, майор Д. Филов, кап. Кръстев. Бунтовете са потушени бързо, на 22 февруари 1887 военнополеви съд осъжда на гибел участниците в тях и ги екзекутира.
-
На 25 юни (7 юли) 1887 година свиканото в Търново III Велико народно събрание избира принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз. Русия афишира и този избор за противозаконен. Признава го едвам 10 години по-късно, когато император Александър Трети умира, а Фердинанд покръства новородения си наследник, престолонаследникът Борис, в православието.
На 2 февруари 1896 дипломатическите връзки с Русия са възобновени. До 1915, когато по време на „ Добруджанската акция на Трета Българска армия’’ конницата на ген.Колев разрушава съветските войски. Това не е местна война сред двете страни, а част от Първата международна война, в която България и Русия са на разнообразни страни. Но и това не е инцидентно: направената при започване на войната декларация на Русия, че
съветската империя би трябвало да владее над Цариград и Дарданелите
и да трансформира по този метод Черно море в съветско море, се пояснява като непрекрита опасност България още веднъж да стане съветски васал. През лятото на 1915 съветският дипломат Алексей Савински в София с парите на френския бизнесмен Деклозиер се пробва да изкупи освен житната годишна продукция у нас, само че и да подкупи политическия ни хайлайф, за страната ни принудително да мине на страната на Антантата. Опитът се проваля.
През септември 1915 Русия прекъсва дипломатическите връзки с България. Руската дипломация публично заплашва България с,,унищожение’’ поради някаква нейна хипотетична недоказана ‘’вина’’ и ‘’измяна’’ към славянството и православието.
За да накаже България за,,измяната’’, през 1915-1917 Русия води същинска морска война против България. На 14.10.1915, Петковден, Русия бомбардира Варна. Бомбардировката е глобена персонално от император Николай II. 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда обстрелват Варна в продължение на час и 7 минути. Оттеглят се, когато две немски подводници нападат съветските кораби с няколко торпеда и улучват един от линейните кораби. На 13.12.1916, Андреевден, който е и патронен празник на съветския флот, съветски кораби съвсем изравняват Балчик със земята и убиват много негови поданици. Православните ни „ братя “ ни бомбардират на православни празници!
Ще бъдат ли коментирани в миналото тези две дати в българска „ огромна медия “? Или всички притежатели, основни редактори и водещи, са „ четирихилядници “?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ