Студената пролет на 1953-та
Калин Манолов,
От три години времето върви обратно. Бутат го в тази посока двете комунистически империи Китай и Русия. В края на 2019 с ковид-кризата Китай се опита да ни върне в 1984-та, и реализира плашещи триумфи. Путин обаче завидя и надцака пандемията с война. Русия атакува Украйна. 2022-ра замязя на 1953-та.
За по-младите – 1953-та е зората на Студената война, която явно не приключи през 1989-та. И по-точно – оня неин стадий, до който съгласно мен оптимално се доближихме през последните 2 месеца. Информационната война. Тя е главно средство на международната политика през цялата история на човечеството, преобладаващ метод за реализиране на духовна, политическа, финансова и икономическа власт в света. За краткост я назоваваме агитация.
Съединени американски щати и Западът по принцип мъчно стигат до концепцията, че съветската/руската агитация би трябвало да се неутралиризира. Минаха 8 години след края на Втората международна война, преди Щатите да се решат „ да съборят Кремъл “ освен с „ патрони “, за които не пестят пари (САЩ изхарчват 1 трилион $ за нуклеарни ракети от началото на Корейската война през 1950 до изпращането на войски във Виетнам през 1965), само че и с думи. През 1953 се сътвори Националния комитет за Свободна Европа – план на Джон Кенън („ дългата депеша “), учреден от Алън Дълес и до 70-те години на 20 век – финансиран от Централно разузнавателно управление на САЩ. Пропагандата на Радио „ Свободна Европа “ (за Източния блок), и Радио „ Свобода “ (за СССР) в комплект със „ Звездните войни “ срути комунизма.
Време е Западът да вземе превес в хибридната война, както е новото име на информационната/политическата/идеологическа война от времето на комунизма. Русия към момента господства в нея поради разпиляното противопоставяне на Запада. Това би трябвало бързо да се промени.
Изискват се единни и и динамични старания, с цел да се завладеят сърцата и мозъците на хората, и най-много на младите. Те са без задоволително витален опит, само че с откровен блян към независимост и правдивост. Този натурален блян ги води до странни изводи. Например, че болшинството руснаци утвърждават водача си, тъй като той споделя техните правила и пази техните ползи, а не поради тоталната агитация на режима и силовата кавга с всеки евентуален съперник. Или че американският протекционизъм и стопански егоцентризъм са гибелни за света, само че съветският авторитаризъм не е нищо повече от народписхология. И тъй наречените
Руската хибридна агитация сега се концентрира най-много върху безкритичния и категоричен пацифизъм на младите. Естествено, по-голямата част от хората не желаят да водят война. Но има една дребна част неприятни хора, които желаят. Затова войните в никакъв случай не стопират. И когато неприятните хора решат да водят война, „ аксиомата за ненасилие “ не работи. Едностранният пацифизъм се трансформира в покана за експанзия. Да, би трябвало да се забрани потреблението на въоръжена мощ при разрешаването на разногласия сред персони и народи. Да, войната би трябвало да бъде сложена отвън закона в името на човечеството. А режимите, които провокират войните? А държавните управления, които използват принуждение върху личните си жители? Те не би трябвало ли да бъдат сложени отвън закона? Не можеш да се противопоставяш на използването на мощ против въоръжени съперници, и да я одобряваш против невъоръжени. Или най-малко не би трябвало. Иначе влизаш в хибридните сюжети.
Що се отнася до врага, той би трябвало да бъде опознат, да му се влезе в главата и да се промени метода, по който вижда света. Нямам поради Путин и съветското политическо управление. Първо – те са непоправими, второ – нямат път обратно. Това важи и за българските рубладжийски партии и хибридни медии, чиято към този момент неприкрита цел е изваждането на България от НАТО и Европейски Съюз и повторното й преобразяване в непосредствен съветски спътник. Имам поради елементарните руснаци и онази съгласно мен пресилена част заблудени и индоктринирани българи, които харесват Русия и Путин. С тях би трябвало систематично и методично да се работи по метода, по който работеше западната контрапропаганда по време на Студената война.
Целта й в Русия ще е да се подхрани съпротивата против путиновия режим. Тази опозиция от своя страна би трябвало да убеди Запада, че любовта към Свободата у множеството руснаци е по-силна от заслепението и подчинението пред Путин. 75- процентната поддръжка, която в този момент оказват руснаците на полуделия кагебист в Кремъл, не въодушевява изключително света да оказва помощ за свалянето му.
Но до каква степен действителна е тази поддръжка? Обикновените руснаци са подложени на композиция от в действителност безумна денонощна гьоблесова агитация, затваряне на самостоятелни медии и репресии против свободомислещи публицисти. Колко почтено би дал отговор един човек на въпрос „ Подкрепяте ли войната в Украйна? “, откакто и самият въпрос, и негативният му отговор могатт да му донесат 15 години затвор?
Разбира се, с изключение на за храброст, става дума и за пари. Путин харчи повече от 110 милиарда рубли годишно за агитация единствено от бюджета, без да броим олигарсите. Колко харчи Западът и България?
На фона на Русия сумите клонят към нула. Пропагандната спестовност е функционалност на западното мислене, че свободата и демокрацията се популяризират сами. Щеше да е правилно, в случай че я нямаше Русия, нямаше го Путин и нямаше война. Сега обаче тази спестовност би трябвало да се премисли, изключително на фона на милиардите, които цивилизованият свят дава на Украйна, с цел да съкруши източните варвари. Стотици пъти по-малко средства са нужни, с цел да бъде съкрушени най-силните дивизии на Путин – пропагандните.
Има кой да направи това в Русия. Онзи ден Навални писа във Facebook: „ Имаме потребност от реклама. Много реклама. Огромната национална антивоенна акция ще стартира с рекламна акция. 200 милиона импресии дневно, с цел да стигнат до всеки съветски интернет консуматор два пъти на ден. Истории, изявления, споделяния. В цяла Русия, в градове и села. Във всеки таблет и всеки телефон “. И прикани Джо Байдън, Държавния департамент, Борис Джонсън, Европейската комисия, Жозеп Борел, Урсула фон дер Лайен, Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, незабавно да намерят решение за смазване на пропагандата на Путин, употребявайки опциите за реклама в обществените медии.
Това е рецептата. Има кой да я реализира и в България. Но политическият ни хайлайф би трябвало да осъзнае какъв брой е значимо да се завоюват мозъците и сърцата на хората, и най-много на младите. Не по.малко значимо е да се задържат. Купването на медии и политическото инженерство не излизат по-евтино.
Разбира се, доста от вярващите в пропагандата на Кремъл – в Русия и отвън нея – желаят да бъдат лъгани. От тях не може да се чака да създадат даже минимално изпитание да чуят различно мнение. Не единствено от мързел, само че и от боязън. Истината боли. Но борците за истината би трябвало още повече да се подтикват от това.
И тъй като започнах с исторически паралели – Западът реализира пропагандно преимущество пред Съветите, което те в никакъв случай не наваксват, след среднощната тирада на Хрушчов пред делегатите на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз на 25 февруари 1956. Четири часа Хрушчов развенчава култа към личността на Сталин. Централно разузнавателно управление на САЩ се снабдява с тази тирада посредством израелската работа за вътрешна сигурност Шин Бет. На 4 юни 1956 Ню Йорк Таймс я разгласява цялата – 26 000 думи. Политическата ос на света се измества.
Нещо сходно ще се случи и след гибелта на Путин. Сигурен съм в това.
От три години времето върви обратно. Бутат го в тази посока двете комунистически империи Китай и Русия. В края на 2019 с ковид-кризата Китай се опита да ни върне в 1984-та, и реализира плашещи триумфи. Путин обаче завидя и надцака пандемията с война. Русия атакува Украйна. 2022-ра замязя на 1953-та.
За по-младите – 1953-та е зората на Студената война, която явно не приключи през 1989-та. И по-точно – оня неин стадий, до който съгласно мен оптимално се доближихме през последните 2 месеца. Информационната война. Тя е главно средство на международната политика през цялата история на човечеството, преобладаващ метод за реализиране на духовна, политическа, финансова и икономическа власт в света. За краткост я назоваваме агитация.
Съединени американски щати и Западът по принцип мъчно стигат до концепцията, че съветската/руската агитация би трябвало да се неутралиризира. Минаха 8 години след края на Втората международна война, преди Щатите да се решат „ да съборят Кремъл “ освен с „ патрони “, за които не пестят пари (САЩ изхарчват 1 трилион $ за нуклеарни ракети от началото на Корейската война през 1950 до изпращането на войски във Виетнам през 1965), само че и с думи. През 1953 се сътвори Националния комитет за Свободна Европа – план на Джон Кенън („ дългата депеша “), учреден от Алън Дълес и до 70-те години на 20 век – финансиран от Централно разузнавателно управление на САЩ. Пропагандата на Радио „ Свободна Европа “ (за Източния блок), и Радио „ Свобода “ (за СССР) в комплект със „ Звездните войни “ срути комунизма.
Време е Западът да вземе превес в хибридната война, както е новото име на информационната/политическата/идеологическа война от времето на комунизма. Русия към момента господства в нея поради разпиляното противопоставяне на Запада. Това би трябвало бързо да се промени.
Изискват се единни и и динамични старания, с цел да се завладеят сърцата и мозъците на хората, и най-много на младите. Те са без задоволително витален опит, само че с откровен блян към независимост и правдивост. Този натурален блян ги води до странни изводи. Например, че болшинството руснаци утвърждават водача си, тъй като той споделя техните правила и пази техните ползи, а не поради тоталната агитация на режима и силовата кавга с всеки евентуален съперник. Или че американският протекционизъм и стопански егоцентризъм са гибелни за света, само че съветският авторитаризъм не е нищо повече от народписхология. И тъй наречените
Руската хибридна агитация сега се концентрира най-много върху безкритичния и категоричен пацифизъм на младите. Естествено, по-голямата част от хората не желаят да водят война. Но има една дребна част неприятни хора, които желаят. Затова войните в никакъв случай не стопират. И когато неприятните хора решат да водят война, „ аксиомата за ненасилие “ не работи. Едностранният пацифизъм се трансформира в покана за експанзия. Да, би трябвало да се забрани потреблението на въоръжена мощ при разрешаването на разногласия сред персони и народи. Да, войната би трябвало да бъде сложена отвън закона в името на човечеството. А режимите, които провокират войните? А държавните управления, които използват принуждение върху личните си жители? Те не би трябвало ли да бъдат сложени отвън закона? Не можеш да се противопоставяш на използването на мощ против въоръжени съперници, и да я одобряваш против невъоръжени. Или най-малко не би трябвало. Иначе влизаш в хибридните сюжети.
Що се отнася до врага, той би трябвало да бъде опознат, да му се влезе в главата и да се промени метода, по който вижда света. Нямам поради Путин и съветското политическо управление. Първо – те са непоправими, второ – нямат път обратно. Това важи и за българските рубладжийски партии и хибридни медии, чиято към този момент неприкрита цел е изваждането на България от НАТО и Европейски Съюз и повторното й преобразяване в непосредствен съветски спътник. Имам поради елементарните руснаци и онази съгласно мен пресилена част заблудени и индоктринирани българи, които харесват Русия и Путин. С тях би трябвало систематично и методично да се работи по метода, по който работеше западната контрапропаганда по време на Студената война.
Целта й в Русия ще е да се подхрани съпротивата против путиновия режим. Тази опозиция от своя страна би трябвало да убеди Запада, че любовта към Свободата у множеството руснаци е по-силна от заслепението и подчинението пред Путин. 75- процентната поддръжка, която в този момент оказват руснаците на полуделия кагебист в Кремъл, не въодушевява изключително света да оказва помощ за свалянето му.
Но до каква степен действителна е тази поддръжка? Обикновените руснаци са подложени на композиция от в действителност безумна денонощна гьоблесова агитация, затваряне на самостоятелни медии и репресии против свободомислещи публицисти. Колко почтено би дал отговор един човек на въпрос „ Подкрепяте ли войната в Украйна? “, откакто и самият въпрос, и негативният му отговор могатт да му донесат 15 години затвор?
Разбира се, с изключение на за храброст, става дума и за пари. Путин харчи повече от 110 милиарда рубли годишно за агитация единствено от бюджета, без да броим олигарсите. Колко харчи Западът и България?
На фона на Русия сумите клонят към нула. Пропагандната спестовност е функционалност на западното мислене, че свободата и демокрацията се популяризират сами. Щеше да е правилно, в случай че я нямаше Русия, нямаше го Путин и нямаше война. Сега обаче тази спестовност би трябвало да се премисли, изключително на фона на милиардите, които цивилизованият свят дава на Украйна, с цел да съкруши източните варвари. Стотици пъти по-малко средства са нужни, с цел да бъде съкрушени най-силните дивизии на Путин – пропагандните.
Има кой да направи това в Русия. Онзи ден Навални писа във Facebook: „ Имаме потребност от реклама. Много реклама. Огромната национална антивоенна акция ще стартира с рекламна акция. 200 милиона импресии дневно, с цел да стигнат до всеки съветски интернет консуматор два пъти на ден. Истории, изявления, споделяния. В цяла Русия, в градове и села. Във всеки таблет и всеки телефон “. И прикани Джо Байдън, Държавния департамент, Борис Джонсън, Европейската комисия, Жозеп Борел, Урсула фон дер Лайен, Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, незабавно да намерят решение за смазване на пропагандата на Путин, употребявайки опциите за реклама в обществените медии.
Това е рецептата. Има кой да я реализира и в България. Но политическият ни хайлайф би трябвало да осъзнае какъв брой е значимо да се завоюват мозъците и сърцата на хората, и най-много на младите. Не по.малко значимо е да се задържат. Купването на медии и политическото инженерство не излизат по-евтино.
Разбира се, доста от вярващите в пропагандата на Кремъл – в Русия и отвън нея – желаят да бъдат лъгани. От тях не може да се чака да създадат даже минимално изпитание да чуят различно мнение. Не единствено от мързел, само че и от боязън. Истината боли. Но борците за истината би трябвало още повече да се подтикват от това.
И тъй като започнах с исторически паралели – Западът реализира пропагандно преимущество пред Съветите, което те в никакъв случай не наваксват, след среднощната тирада на Хрушчов пред делегатите на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз на 25 февруари 1956. Четири часа Хрушчов развенчава култа към личността на Сталин. Централно разузнавателно управление на САЩ се снабдява с тази тирада посредством израелската работа за вътрешна сигурност Шин Бет. На 4 юни 1956 Ню Йорк Таймс я разгласява цялата – 26 000 думи. Политическата ос на света се измества.
Нещо сходно ще се случи и след гибелта на Путин. Сигурен съм в това.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ