Даниела Доковска – защитникът на „калпакчиевци“
Калин Калпакчиев от грантово подвластния Съюз на съдиите пусна на независимост килъра Джок Полфрийман. Това провокира невиждана вълна на неодобрение, както от елементарните жители, по този начин и от всички политически партии. Разбира се, без „ Да, България “ на някогашния правосъден министър Христо Иванов, който персонално предложения преди време Полфрийман в кабинета си, с цел да бистрят изискванията в пандизите и правата на пандизчиите.
Скандалът обаче закупи напълно нови измерения, когато се оказа, че в претекстовете на Калпакчиев е залегнало и мнение на Българския хелзинкски комитет, съгласно който килърът се е „ поправил “. Да напомним единствено, че БХК е адресат на грантове, също както и Съюза на съдиите, а Калин Калпакчиев е отличен през 2013г. и 2016г. от БХК с премия в самодейността им „ Човек на годината “. Самият Полфрийман също беше номиниран за „ Човек на годината “ през 2015г., само че това провокира такова бурно неодобрение, че БХК отдръпна номинацията. За сметка на това пък записва на името на Полфрийман ново Неправителствени организации и даже му заплати таксите.
Простият факт, че килърът е пуснат тъкмо от Калпакчиев, а двамата пеят в един хор - този на Българския хелзинкски комитет, медиите от кръга „ Капитал “ и дежурните им представители се пробваха (следва да се означи изцяло неуспешно), да заметат под килима с общите приказки, че правосъдните решения не се коментирали, а това на Калпакчиев било по формулировка вярно, щом било постановено от подобен „ високоморален арбитър “ като него.
Когато видяха, че никой не ги слуша и не желае да ги слуша, тъй като свястно опрощение за стартиране на безочлив убиец-социопат цели 7 години преди да изтече наказването му просто не може да има, „ калпакчиевци “ взеха решение да прибягнат и до юристи, които да сътворят серия от мнения в отбрана на грантовия арбитър. Опитвайки се по този метод с юридически, или не до такава степен правни причини, да размият абсурда и да го пренесат на „ професионална “ повърхност.
Да изкараш на амбразурата по тази скица обаче и Даниела Доковска, още повече в уеб страницата на радио Свободна Европа, освен не прави никаква работа, а още веднъж демонстрира тежките зависимости, в които подсъдимите олигарси и техните НПО-та са оплели правосъдната ни система. Докато в същото време безочливо ни проглушават ушите с лозунги за „ правосъдна промяна “, „ без значение правораздаване “ и прочие мантри, с които в действителност се пробват само да оправдаят устрема си към преодоляване и на прокуратурата.
Сега Доковска с комсомолски жар оплюва съперниците на Калпакчиев, както и потърпевшото семейство на заклания от Полфрийман студент Андрей Монов. Нямали право, видите ли, да се месят в „ самостоятелната “ правосъдна система. Нямали право да приканват за накърняване на достойнството на съда, нито да питат може ли Калпакчиев да върви умерено по улиците. Доковска стига до там, да твърди, че основният прокурор, който съгласно нея не е необразован, бил пуснал молба за обновяване на делото, въпреки да знаел, че това било невероятно. Но въпреки всичко го направил, с цел да уязви съдиите от Върховен касационен съд, които по закон щели да му откажат.
Не, в случай че си мислите, че юрист Доковска е неука или глупава, грешите. Тя доста добре знае коя е, защо се бори, от къде идва прехраната й и кой арбитър пази, пък бил той и пускащ на независимост убийци.
Кантората „ Доковска и Атанасов “ брани през годините ползите на подсъдимите олигарси Иво Прокопиев и Огнян Донев. Защитавала е и десетки знакови, престъпили закона богаташи - от откровени престъпни нарушители, до префинени „ бели якички “. Съдружникът й Георги Атанасов с изключение на основател на „ Да, България “ е и непрекъснато „ острие “, когато би трябвало да се дискредитира държавността и правораздавателните органи. Атанасов пази даже и фамилията на самия Лозан Панов - подвластният от кръга „ Капитал “ ръководител на Върховен касационен съд. А Доковска беше индивидът, който застана на стълбите на правосъдната палата дружно с грантовите съдии при провокацията на Панов „ Не на страха “ през декември 2015г.
Адвокат и съдии един до друг. И на стълбите, само че става известно и в правосъдната зала. Както и при стартирането на наказани убийци.
Изводът е толкоз елементарен и явен, че въобще не се нуждае от коментар.
Целта им е слаб и зависещ съд, съдии-приятели, които са подготвени, когато получат вярната команда, да оправдаят или да пуснат от пандиза нарушител. Искат и слаба прокуратура, с цел да могат клиентите им да са на независимост и необезпокоявано да продължат да крадат или убиват.
Така че когато идващият път Доковска излезе да пази съответен арбитър, освободил палач, то даже няма потребност да се ревизира кой е той. Със сигурност ще е от Съюза на съдиите, сигурно ще е участвал на сбирки на „ Да, България “, сигурно ще е бил преподавател на „ конференции “, спонсорирани от „ Капитал “ или „ Отворено общество “ на Джордж Сорос. Със сигурност ще е неин другар в и отвън правосъдната зала.
А когато юристи на подсъдими олигарси бранят по този метод съответни съдии, тогава светва и огромната алена лампа за цялото общество. И е извънредно време всички най-сетне високо да кажем: „ Не на доковците и калпакчиевците в правосъдната ни система “. За да я има страната.
Скандалът обаче закупи напълно нови измерения, когато се оказа, че в претекстовете на Калпакчиев е залегнало и мнение на Българския хелзинкски комитет, съгласно който килърът се е „ поправил “. Да напомним единствено, че БХК е адресат на грантове, също както и Съюза на съдиите, а Калин Калпакчиев е отличен през 2013г. и 2016г. от БХК с премия в самодейността им „ Човек на годината “. Самият Полфрийман също беше номиниран за „ Човек на годината “ през 2015г., само че това провокира такова бурно неодобрение, че БХК отдръпна номинацията. За сметка на това пък записва на името на Полфрийман ново Неправителствени организации и даже му заплати таксите.
Простият факт, че килърът е пуснат тъкмо от Калпакчиев, а двамата пеят в един хор - този на Българския хелзинкски комитет, медиите от кръга „ Капитал “ и дежурните им представители се пробваха (следва да се означи изцяло неуспешно), да заметат под килима с общите приказки, че правосъдните решения не се коментирали, а това на Калпакчиев било по формулировка вярно, щом било постановено от подобен „ високоморален арбитър “ като него.
Когато видяха, че никой не ги слуша и не желае да ги слуша, тъй като свястно опрощение за стартиране на безочлив убиец-социопат цели 7 години преди да изтече наказването му просто не може да има, „ калпакчиевци “ взеха решение да прибягнат и до юристи, които да сътворят серия от мнения в отбрана на грантовия арбитър. Опитвайки се по този метод с юридически, или не до такава степен правни причини, да размият абсурда и да го пренесат на „ професионална “ повърхност.
Да изкараш на амбразурата по тази скица обаче и Даниела Доковска, още повече в уеб страницата на радио Свободна Европа, освен не прави никаква работа, а още веднъж демонстрира тежките зависимости, в които подсъдимите олигарси и техните НПО-та са оплели правосъдната ни система. Докато в същото време безочливо ни проглушават ушите с лозунги за „ правосъдна промяна “, „ без значение правораздаване “ и прочие мантри, с които в действителност се пробват само да оправдаят устрема си към преодоляване и на прокуратурата.
Сега Доковска с комсомолски жар оплюва съперниците на Калпакчиев, както и потърпевшото семейство на заклания от Полфрийман студент Андрей Монов. Нямали право, видите ли, да се месят в „ самостоятелната “ правосъдна система. Нямали право да приканват за накърняване на достойнството на съда, нито да питат може ли Калпакчиев да върви умерено по улиците. Доковска стига до там, да твърди, че основният прокурор, който съгласно нея не е необразован, бил пуснал молба за обновяване на делото, въпреки да знаел, че това било невероятно. Но въпреки всичко го направил, с цел да уязви съдиите от Върховен касационен съд, които по закон щели да му откажат.
Не, в случай че си мислите, че юрист Доковска е неука или глупава, грешите. Тя доста добре знае коя е, защо се бори, от къде идва прехраната й и кой арбитър пази, пък бил той и пускащ на независимост убийци.
Кантората „ Доковска и Атанасов “ брани през годините ползите на подсъдимите олигарси Иво Прокопиев и Огнян Донев. Защитавала е и десетки знакови, престъпили закона богаташи - от откровени престъпни нарушители, до префинени „ бели якички “. Съдружникът й Георги Атанасов с изключение на основател на „ Да, България “ е и непрекъснато „ острие “, когато би трябвало да се дискредитира държавността и правораздавателните органи. Атанасов пази даже и фамилията на самия Лозан Панов - подвластният от кръга „ Капитал “ ръководител на Върховен касационен съд. А Доковска беше индивидът, който застана на стълбите на правосъдната палата дружно с грантовите съдии при провокацията на Панов „ Не на страха “ през декември 2015г.
Адвокат и съдии един до друг. И на стълбите, само че става известно и в правосъдната зала. Както и при стартирането на наказани убийци.
Изводът е толкоз елементарен и явен, че въобще не се нуждае от коментар.
Целта им е слаб и зависещ съд, съдии-приятели, които са подготвени, когато получат вярната команда, да оправдаят или да пуснат от пандиза нарушител. Искат и слаба прокуратура, с цел да могат клиентите им да са на независимост и необезпокоявано да продължат да крадат или убиват.
Така че когато идващият път Доковска излезе да пази съответен арбитър, освободил палач, то даже няма потребност да се ревизира кой е той. Със сигурност ще е от Съюза на съдиите, сигурно ще е участвал на сбирки на „ Да, България “, сигурно ще е бил преподавател на „ конференции “, спонсорирани от „ Капитал “ или „ Отворено общество “ на Джордж Сорос. Със сигурност ще е неин другар в и отвън правосъдната зала.
А когато юристи на подсъдими олигарси бранят по този метод съответни съдии, тогава светва и огромната алена лампа за цялото общество. И е извънредно време всички най-сетне високо да кажем: „ Не на доковците и калпакчиевците в правосъдната ни система “. За да я има страната.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ