И ние сме в менюто на людоеда - някъде между „украинския борш“ и „полските кнедли“ – лек ордьовър преди голямото плюскане
Калин Димитров*
Трета част( и част, б.р.)
След като в първите две елементи разгледахме за какво в действителност декларираното политическо решение няма по какъв начин да трансформира в нещо свястно нито от военно-оперативна позиция, нито от позиция на военно-политическата рецесия, провокирана от Русия, в този момент наложително би трябвало да кажем и няколко думи за БА (Българската Армия), тъй като Българската войска, българският войник е този, който ще изнесе на гърба си и е подготвен да заплати с кръвта си за нашата сигурност и отбрана.
Затова би трябвало на всеослушание да заявим, с цел да се чуе добре: от обозримото ни близко минало и досега
Българската войска се крепи на голия (и постоянно бос) възторг на офицерите, сержантите и редовия състав
Българската войска е в казарми, по-голямата част от които не помнят капитален ремонт от времето на Българска народна армия и с техника – също в голямата си част – завещание от Българска народна армия и крепяща се на колосалния труд на персоналния и особено на техническия състав. И това важи за ВСИЧКО – като почнем от самолетите и вертолетите и стигнем до баналните камиони (транспортни средства), които за огромна част от БА са съветските Зил-131. Да ситуацията с самостоятелната екипировка и самостоятелните средства за балистична отбрана се усъвършенства (с някои рецензии за избора на каски), само че количеството модерна техника и въоръжение към момента е „ хомеопатично “. Като цяло, за това, че към момента имаме нещо, което може да се движи и да стреля, би трябвало да сме безпределно признателни на нашите мъже и дами в униформа. И тази признателност е добре да бъде в пари, тъй като когато се прибереш вечер вкъщи,
някак не върви да нахраниш фамилията си с национализъм и обич към родината
Не беше толкоз от дълго време, когато разгласих един текст за Гюро Михайлов, някой може да са го чели, други може да са го срещнали и като копи-пейст без позоваване на авторски права. Е, някой някъде очевидно го беше прочел и в Българската войска стартира да се вижда несъмнено телодвижение по тази тема. Не изключвам и с някои офицери от щаба на Сухопътни войски (Сухопътните Войски) да мислим еднообразно. Важното е, че за пръв път от години, стартира да се случва „ нещо “.
И тук желая да припомня на всички ръководещи от 2005-та година насам: Господа, нямате мотив за ехидни усмивки, тъй като виновността за това положение на армията е напълно ваша. Да, последното съдружно държавно управление ГЕРБ-Патриоти направи някои стъпки в вярна посока и стартира да влага повече в защитата, макар, че имам подозрения по множеството покупко-продажби (дай, Боже, неоснователни). И в случай че до 2014-та анализаторите не допускаха сериозна война на континента Европа и НАТО се готвеше главно за „ полицейски “ интервенции, то за времето от 2014-та до през днешния ден нямате никакво опрощение.
Какво стана през 2014-та? Ами, Руската Федерация изуми света с новината, че даже в 21-ви век границите могат да се прекрояват със мощ. На Европейски Съюз и НАТО им лиши няколко години да дойдат на себе си след първичният потрес (за някой държави-членки – даже повече). Всички армии от Алианса започнаха дейности по своето превъоръжаване за да бъдат ГОТОВИ. А у нас ни говореха за риболовен лодки и платноходки за разходки. И като споделяме Руската Федерация, не би трябвало да забравяме, че образецът е инфекциозен – изключително неприятният, та не се знае по кое време на някой различен людоед може да му хрумне нещо сходно неуместно.
И с цел да успокоя всички – никой не се е втурнал да праща наши войски в Украйна. За това няма (към момента) нито юридически, нито даже логичен мотив. НО! – от последните заявки на Москва стана ясно, че
и ние сме в тяхното меню
и ни гледат с нож и вилица в ръце – освен това сме някъде сред „ украинския борш “ и „ полските кнедли “ – лек ордьовър преди огромното плюскане (или пляскане). И за това дано стане ясно на всички, че в този разбор става дума не за сигурността на Украйна, а за НАШАТА сигурност, за сигурността на България.
За да не сме в менюто на Кремълският или други людоеди, има единствено един метод: да имаме, въпреки и не огромна, само че изрично и абсолютно боеспособна войска, подготвена да се бие и да ПОБЕЖДАВА. Нашият боец е бил популярен, не тъй като е бил намокрен, гладен и изтощен – а тъй като е побеждавал, което значи:
Имал е духа, качествата, командването и волята за победа.
Винаги и на всички места, където го е пращала волята на суверена.
Срещу който се постанова – без изключения!
В отбрана на Отечеството и националните ползи.
И в случай че някой си мисли, че воюването е лесна работа и е като да си играеш на компютъра “Battlefield 4” или “Call of Duty”, дано го отрезвя: НЕ, НЕ Е!
Воюването е болежка, кръв, тиня, отмалялост до гибел
и гибел – твоята или на врага. Воюването е това, да се опитваш да натикаш назад вътрешностите на бойният си приятел в опита си да му окажеш помощ да оживее, или да видиш по какъв начин някой пищи, изгаряйки жив в бойната си машина. Или самият ти да умреш. Войната е прекомерно нелицеприятно мероприятие, доста друго от парадите на 6-ти май и, за жалост, присъединяване в нея не е нито непринудено, нито по избор. Затова въпросът, който би трябвало да стои при започване на какъвто и да е диалог или разбор на тематика „ Българската войска “, е: МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ДА ВОЮВА СЕГА, СЛЕД ПОЛОВИН ЧАС, ДНЕС; И ЩЕ ПОБЕДИ ЛИ?
Ако би трябвало, прочетете още един път горния параграф. Че даже и два пъти! Защото той не е просто някакво прочувствено отклоняване, а нещо, което в никакъв случай не трябва да забравяме и нещо, което би трябвало постоянно да повтаряме и да си подсещаме един-другиму, тъй че да поддържаме безсънен разсъдъка си, с цел да можем да гледаме към Българската войска най-малко малко по-сериозно и по-загрижено, в сравнение с това се прави у нас през последните 20-30 години, а виждаме – и през днешния ден.
Ще попитате „ Какво значи съществено? “ Ето какво:
В НАТО съществува наложителна процедура, наречена AAR - After action review, която като цяло, дава отговор на три въпроса: „ Какво се случи и къде сгрешихме? “, „ Защо се случи? “ и „ Какво би трябвало да променим, с цел да се случват нещата по-добре в бъдеще? “
Нека използван процедурата към декларираното ни политическо желание за родна батальонна бойна група в настоящата, намираща се пред прага ни, военно-политическа рецесия:
1.Какво (недобро) се случи? Както разбрахме от предходните две елементи, обстановката в Република България остава „ без промени “. И освен, ами ни беше обещано и увещание, че ще вършим „ НЕЩО ГОЛЯМО “, въпреки че за това, за което ни е нужно, то ще бъде едно „ ПОЧТИ НИЩО “.
2.Защо се случи? По редица аргументи, зависимости, опити на държавното управление хем да успокои гласоподавателите, които са за Европейски Съюз и НАТО, хем да не подразни Матушката Рус и нейната пета колона у нас. Моите трудове са предопределени главно за първата група, тъй като не всеки схваща, нито е задължен да схваща от въоръжени сили. Но пък е добре обществото да се поддържа осведомено на понятен език за базисните неща, тъй като който не е осведомен, бива окраден и обиран.
3.Какво би трябвало да се промени, с цел да може в бъдеще този вид държавни решения да имат действително нужната стойност и смисъл всъщност? Първо би трябвало да създадем уговорката-припомняне, че ние, елементарните жители, няма по какъв начин да разполагаме с цялата гигантска експертиза, която е 24 часа разполагаем на министъра, на премиера и на националните ни представители – несъмнено към 1000 специалиста – военни и цивилни, в министерството на защитата, несъмнено още толкоз в министерството на външните ни работи, няколко хиляди военни офицери, сума ти от които са приключили Военна академия „ Раковски “ и други влиятелни военни академии по света, стотици от тях с докторски и по-високи научни степени. Само като се замислим за тази академична и експертна „ войска “, за тази „ лавина “ от познания, умения и опит, които могат да залеят министъра с най-актуална и най-компетентна информация, разбори, прогнози и оферти, става ни мъчно да си разбираем като по какъв начин се случи да чуем от министър председател и от министър тази логичен нечленоразделна декларация за желанията. Ние от наша страна, базирайки се единствено на здравия смисъл и на дългогодишния си опит ИЗВЪН администрацията на Републиката, можем рационално да предложим следното:
3.1. Правителството би трябвало да предложи и Парламентът да гласоподава започването на процедура за придобиване на още 8 броя F-16, с цел да нямаме единствено „ половин кон “. По същия метод, оптимално експресно би трябвало да бъде решен въпросът за 3D-радарите, да се намерения за ЗРВ (зенитно ракетните войски).
3.2.Правителството би трябвало да предложи и Парламентът да одобри стратегия за ускорено превъоръжаване на Сухопътните Войски, като бъде даден мандат това да става не с тромави и мудни процедури, а с директни „ G to G “ (междуправителствени) договаряния за оптималната бистрота и експедитивност и минимални корупционни опасности и с обвързване със съдружниците ни в НАТО. Сухопътните войски от своя страна би трябвало да се избавят от свенливостта си и да стартират да приказват на всеослушание и почтено и намерено – какви и какъв брой сили и средства са им нужни – и към политиците, и към обществото. И да вземат най-сетне да си сменят Бойния правилник. Не „ с цел да не се срамим пред чужденците “, а с цел да могат да водят война и да побеждават – където би трябвало, неотложно щом би трябвало и постоянно да се завръщат като спечелили.
3.3.Да се продължи развиването на флота и изключително на бреговата защита, където е желателно да се закупят модерни ракетни комплекси.
3.4.Да продължи развиването и модернизацията на Специалните Сили (един жокер от мен към ръководещите – това може да е шестица по елементарен предмет пред сътрудниците от НАТО), за България да стане по-трудна цел на „ хибридните “ офанзиви. Неколкократно съм казвал че в случай че през 2014 година Украйна разполагаше с тези Сили за Специални Операции, каквито има сега, в случай че не Крим, то най-малко Луганска и Донецка област нямаше да бъдат окупирани. А и Крим щеше да е много кървава интервенция с евентуално доста по-различен край.
3.5.Развитие (правилно) на тематиката с запаса и териториалната отбрана/национална армия. Писал съм и преди по тази тематика и в случай че би трябвало ще го напиша отново.
3.6.А през това време, до момента в който всичко гореописано се трансформира в действителна бойна дарба и подготвеност, да желаяме съюзнически сили и средства за защита на въздушното пространство, за увеличаване на Противовъздушна отбрана и за брегова защита. Това ще бъде доста по-леко и по-лесно от разполагането на сухопътни войски на Съединени американски щати у нас.
Да това може да наподобяват „ доста пари “, само че в новата ни история България неведнъж е теглила „ военни заеми “ за превъоръжаване на армията си.
А Народното събрание по този начин ще управлява Министерството на защитата, че този път парите да бъдат изхарчени рационално, без дарове на Русия и без корупция – като най-сетне преструктурират по този начин това министерство, че да го ваксинират против тази гангрена в българската администрация. Разбира се, Народното събрание би трябвало да „ ваксинира “ и себе си.
Инак сме наказани да чуем, за кой ли път, „ без промени “. Но стига! Няма повече накъде.
Благодаря за вниманието. Или както се споделяше в казармата – „ доложих “.
* Авторът е боен специалист с дълготраен опит в доставките и в оперативните и механически характерности на необятен набор най-съвременни въоръжения и бойна техника и в бойната подготовка на актуалните армии.
Трета част( и част, б.р.)
След като в първите две елементи разгледахме за какво в действителност декларираното политическо решение няма по какъв начин да трансформира в нещо свястно нито от военно-оперативна позиция, нито от позиция на военно-политическата рецесия, провокирана от Русия, в този момент наложително би трябвало да кажем и няколко думи за БА (Българската Армия), тъй като Българската войска, българският войник е този, който ще изнесе на гърба си и е подготвен да заплати с кръвта си за нашата сигурност и отбрана.
Затова би трябвало на всеослушание да заявим, с цел да се чуе добре: от обозримото ни близко минало и досега
Българската войска се крепи на голия (и постоянно бос) възторг на офицерите, сержантите и редовия състав
Българската войска е в казарми, по-голямата част от които не помнят капитален ремонт от времето на Българска народна армия и с техника – също в голямата си част – завещание от Българска народна армия и крепяща се на колосалния труд на персоналния и особено на техническия състав. И това важи за ВСИЧКО – като почнем от самолетите и вертолетите и стигнем до баналните камиони (транспортни средства), които за огромна част от БА са съветските Зил-131. Да ситуацията с самостоятелната екипировка и самостоятелните средства за балистична отбрана се усъвършенства (с някои рецензии за избора на каски), само че количеството модерна техника и въоръжение към момента е „ хомеопатично “. Като цяло, за това, че към момента имаме нещо, което може да се движи и да стреля, би трябвало да сме безпределно признателни на нашите мъже и дами в униформа. И тази признателност е добре да бъде в пари, тъй като когато се прибереш вечер вкъщи,
някак не върви да нахраниш фамилията си с национализъм и обич към родината
Не беше толкоз от дълго време, когато разгласих един текст за Гюро Михайлов, някой може да са го чели, други може да са го срещнали и като копи-пейст без позоваване на авторски права. Е, някой някъде очевидно го беше прочел и в Българската войска стартира да се вижда несъмнено телодвижение по тази тема. Не изключвам и с някои офицери от щаба на Сухопътни войски (Сухопътните Войски) да мислим еднообразно. Важното е, че за пръв път от години, стартира да се случва „ нещо “.
И тук желая да припомня на всички ръководещи от 2005-та година насам: Господа, нямате мотив за ехидни усмивки, тъй като виновността за това положение на армията е напълно ваша. Да, последното съдружно държавно управление ГЕРБ-Патриоти направи някои стъпки в вярна посока и стартира да влага повече в защитата, макар, че имам подозрения по множеството покупко-продажби (дай, Боже, неоснователни). И в случай че до 2014-та анализаторите не допускаха сериозна война на континента Европа и НАТО се готвеше главно за „ полицейски “ интервенции, то за времето от 2014-та до през днешния ден нямате никакво опрощение.
Какво стана през 2014-та? Ами, Руската Федерация изуми света с новината, че даже в 21-ви век границите могат да се прекрояват със мощ. На Европейски Съюз и НАТО им лиши няколко години да дойдат на себе си след първичният потрес (за някой държави-членки – даже повече). Всички армии от Алианса започнаха дейности по своето превъоръжаване за да бъдат ГОТОВИ. А у нас ни говореха за риболовен лодки и платноходки за разходки. И като споделяме Руската Федерация, не би трябвало да забравяме, че образецът е инфекциозен – изключително неприятният, та не се знае по кое време на някой различен людоед може да му хрумне нещо сходно неуместно.
И с цел да успокоя всички – никой не се е втурнал да праща наши войски в Украйна. За това няма (към момента) нито юридически, нито даже логичен мотив. НО! – от последните заявки на Москва стана ясно, че
и ние сме в тяхното меню
и ни гледат с нож и вилица в ръце – освен това сме някъде сред „ украинския борш “ и „ полските кнедли “ – лек ордьовър преди огромното плюскане (или пляскане). И за това дано стане ясно на всички, че в този разбор става дума не за сигурността на Украйна, а за НАШАТА сигурност, за сигурността на България.
За да не сме в менюто на Кремълският или други людоеди, има единствено един метод: да имаме, въпреки и не огромна, само че изрично и абсолютно боеспособна войска, подготвена да се бие и да ПОБЕЖДАВА. Нашият боец е бил популярен, не тъй като е бил намокрен, гладен и изтощен – а тъй като е побеждавал, което значи:
Имал е духа, качествата, командването и волята за победа.
Винаги и на всички места, където го е пращала волята на суверена.
Срещу който се постанова – без изключения!
В отбрана на Отечеството и националните ползи.
И в случай че някой си мисли, че воюването е лесна работа и е като да си играеш на компютъра “Battlefield 4” или “Call of Duty”, дано го отрезвя: НЕ, НЕ Е!
Воюването е болежка, кръв, тиня, отмалялост до гибел
и гибел – твоята или на врага. Воюването е това, да се опитваш да натикаш назад вътрешностите на бойният си приятел в опита си да му окажеш помощ да оживее, или да видиш по какъв начин някой пищи, изгаряйки жив в бойната си машина. Или самият ти да умреш. Войната е прекомерно нелицеприятно мероприятие, доста друго от парадите на 6-ти май и, за жалост, присъединяване в нея не е нито непринудено, нито по избор. Затова въпросът, който би трябвало да стои при започване на какъвто и да е диалог или разбор на тематика „ Българската войска “, е: МОЖЕ ЛИ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ДА ВОЮВА СЕГА, СЛЕД ПОЛОВИН ЧАС, ДНЕС; И ЩЕ ПОБЕДИ ЛИ?
Ако би трябвало, прочетете още един път горния параграф. Че даже и два пъти! Защото той не е просто някакво прочувствено отклоняване, а нещо, което в никакъв случай не трябва да забравяме и нещо, което би трябвало постоянно да повтаряме и да си подсещаме един-другиму, тъй че да поддържаме безсънен разсъдъка си, с цел да можем да гледаме към Българската войска най-малко малко по-сериозно и по-загрижено, в сравнение с това се прави у нас през последните 20-30 години, а виждаме – и през днешния ден.
Ще попитате „ Какво значи съществено? “ Ето какво:
В НАТО съществува наложителна процедура, наречена AAR - After action review, която като цяло, дава отговор на три въпроса: „ Какво се случи и къде сгрешихме? “, „ Защо се случи? “ и „ Какво би трябвало да променим, с цел да се случват нещата по-добре в бъдеще? “
Нека използван процедурата към декларираното ни политическо желание за родна батальонна бойна група в настоящата, намираща се пред прага ни, военно-политическа рецесия:
1.Какво (недобро) се случи? Както разбрахме от предходните две елементи, обстановката в Република България остава „ без промени “. И освен, ами ни беше обещано и увещание, че ще вършим „ НЕЩО ГОЛЯМО “, въпреки че за това, за което ни е нужно, то ще бъде едно „ ПОЧТИ НИЩО “.
2.Защо се случи? По редица аргументи, зависимости, опити на държавното управление хем да успокои гласоподавателите, които са за Европейски Съюз и НАТО, хем да не подразни Матушката Рус и нейната пета колона у нас. Моите трудове са предопределени главно за първата група, тъй като не всеки схваща, нито е задължен да схваща от въоръжени сили. Но пък е добре обществото да се поддържа осведомено на понятен език за базисните неща, тъй като който не е осведомен, бива окраден и обиран.
3.Какво би трябвало да се промени, с цел да може в бъдеще този вид държавни решения да имат действително нужната стойност и смисъл всъщност? Първо би трябвало да създадем уговорката-припомняне, че ние, елементарните жители, няма по какъв начин да разполагаме с цялата гигантска експертиза, която е 24 часа разполагаем на министъра, на премиера и на националните ни представители – несъмнено към 1000 специалиста – военни и цивилни, в министерството на защитата, несъмнено още толкоз в министерството на външните ни работи, няколко хиляди военни офицери, сума ти от които са приключили Военна академия „ Раковски “ и други влиятелни военни академии по света, стотици от тях с докторски и по-високи научни степени. Само като се замислим за тази академична и експертна „ войска “, за тази „ лавина “ от познания, умения и опит, които могат да залеят министъра с най-актуална и най-компетентна информация, разбори, прогнози и оферти, става ни мъчно да си разбираем като по какъв начин се случи да чуем от министър председател и от министър тази логичен нечленоразделна декларация за желанията. Ние от наша страна, базирайки се единствено на здравия смисъл и на дългогодишния си опит ИЗВЪН администрацията на Републиката, можем рационално да предложим следното:
3.1. Правителството би трябвало да предложи и Парламентът да гласоподава започването на процедура за придобиване на още 8 броя F-16, с цел да нямаме единствено „ половин кон “. По същия метод, оптимално експресно би трябвало да бъде решен въпросът за 3D-радарите, да се намерения за ЗРВ (зенитно ракетните войски).
3.2.Правителството би трябвало да предложи и Парламентът да одобри стратегия за ускорено превъоръжаване на Сухопътните Войски, като бъде даден мандат това да става не с тромави и мудни процедури, а с директни „ G to G “ (междуправителствени) договаряния за оптималната бистрота и експедитивност и минимални корупционни опасности и с обвързване със съдружниците ни в НАТО. Сухопътните войски от своя страна би трябвало да се избавят от свенливостта си и да стартират да приказват на всеослушание и почтено и намерено – какви и какъв брой сили и средства са им нужни – и към политиците, и към обществото. И да вземат най-сетне да си сменят Бойния правилник. Не „ с цел да не се срамим пред чужденците “, а с цел да могат да водят война и да побеждават – където би трябвало, неотложно щом би трябвало и постоянно да се завръщат като спечелили.
3.3.Да се продължи развиването на флота и изключително на бреговата защита, където е желателно да се закупят модерни ракетни комплекси.
3.4.Да продължи развиването и модернизацията на Специалните Сили (един жокер от мен към ръководещите – това може да е шестица по елементарен предмет пред сътрудниците от НАТО), за България да стане по-трудна цел на „ хибридните “ офанзиви. Неколкократно съм казвал че в случай че през 2014 година Украйна разполагаше с тези Сили за Специални Операции, каквито има сега, в случай че не Крим, то най-малко Луганска и Донецка област нямаше да бъдат окупирани. А и Крим щеше да е много кървава интервенция с евентуално доста по-различен край.
3.5.Развитие (правилно) на тематиката с запаса и териториалната отбрана/национална армия. Писал съм и преди по тази тематика и в случай че би трябвало ще го напиша отново.
3.6.А през това време, до момента в който всичко гореописано се трансформира в действителна бойна дарба и подготвеност, да желаяме съюзнически сили и средства за защита на въздушното пространство, за увеличаване на Противовъздушна отбрана и за брегова защита. Това ще бъде доста по-леко и по-лесно от разполагането на сухопътни войски на Съединени американски щати у нас.
Да това може да наподобяват „ доста пари “, само че в новата ни история България неведнъж е теглила „ военни заеми “ за превъоръжаване на армията си.
А Народното събрание по този начин ще управлява Министерството на защитата, че този път парите да бъдат изхарчени рационално, без дарове на Русия и без корупция – като най-сетне преструктурират по този начин това министерство, че да го ваксинират против тази гангрена в българската администрация. Разбира се, Народното събрание би трябвало да „ ваксинира “ и себе си.
Инак сме наказани да чуем, за кой ли път, „ без промени “. Но стига! Няма повече накъде.
Благодаря за вниманието. Или както се споделяше в казармата – „ доложих “.
* Авторът е боен специалист с дълготраен опит в доставките и в оперативните и механически характерности на необятен набор най-съвременни въоръжения и бойна техника и в бойната подготовка на актуалните армии.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ