Учени симулираха човешка колонизация на Млечния път
kaldata.com
Човечеството е доста надалеч от това да колонизира една звезда, камо ли да направи това с цяла вселена. Лабораторията за реактивно придвижване на NASA (JPL) насочи огромно предизвикателство към учените посредством 10-то издание на надпреварата за световна оптимизация на траектория GTOC X.
Отборите трябваше да разработят развой, при който Млечният път да бъде колонизиран по най-ефективния вероятен метод. Може да отнеме милиони години, само че симулациите демонстрираха способи това да се случи.
Разбира се, в надпреварата има доста догатки. Открили сме хиляди екзопланети, само че множеството от тях са прекомерно огромни, горещи или студени за човешки живот. Нямаме нужната технология, с цел да открием множеството сходни на Земята планети. Все още не познаваме светове, които действително да можем да колонизираме.
За надпреварата е употребена сбирка от 100 000 хипотетични звездни системи, които можем да обитаваме. Разпръснати са из цялата вселена. Журито прави оценка другите планове на база броя обитаеми звезди и какъв брой сила е употребена, с цел да се реализира това.
Имат три кораби майки, които са оборудвани с по 10 капсули, които да колонизират звездни системи до момента в който корабът майка се движи. Всеки от трите кораба може да прави по три промени на курса си. Движат се със скорост от 500 километра в секунда. От Земята могат да се изстрелят и два бързи кораба, които са с три пъти по-висока скорост, само че могат да завладяват единствено по една звезда. От всяка завладяна звезда могат да се пускат по три кораба със междинна скорост, които да завладяват още веднъж по една звезда.
Няма технология за хипер бързо пътешестване, на всеки транспортен съд може да му отнеме хиляди години да стигне до дестинацията си. Повечето екипи употребяват метода да изстрелят бързите кораби към края на галактиката и от там да работят във вътрешността с дребните кораби. Корабите майка се изпращат към по-гъстите звездни полета покрай Земята, където да разпилян всичките си капсули.
Победител в надпреварата е екипът на китайския Национален университет по отбранителни технологии и сателитния надзорен център Xi’an. Второто място е за университета Tsinghua от Китай, а третото е за тима на Европейската галактическа организация. От там споделят видео на своето решение в YouTube.
JPL пресмята, че тимовете имат потребност от към 90 милиона години, с цел да завладяват огромни сектори от Млечния път. Вселената е на милиарди години и е необичайно за какво други типове не са го създали. Това е парадоксът на Ферми. Никой не знае отговора. Може би в действителност Вселената е цялостна с разнообразни форми на живот, само че пътуването сред звездите е фундаментално непрактично. Другата опция е цивилизации да не са доста на брой и да не са задоволително развити. Трета версия е, че галактиката е колонизирана, само че заради някаква незнайна причина извънземните форми на живот стоят надалеч от Земята. Целта на сходни симулации е да помогне за даването на рационален отговор на този и други въпроси.
Човечеството е доста надалеч от това да колонизира една звезда, камо ли да направи това с цяла вселена. Лабораторията за реактивно придвижване на NASA (JPL) насочи огромно предизвикателство към учените посредством 10-то издание на надпреварата за световна оптимизация на траектория GTOC X.
Отборите трябваше да разработят развой, при който Млечният път да бъде колонизиран по най-ефективния вероятен метод. Може да отнеме милиони години, само че симулациите демонстрираха способи това да се случи.
Разбира се, в надпреварата има доста догатки. Открили сме хиляди екзопланети, само че множеството от тях са прекомерно огромни, горещи или студени за човешки живот. Нямаме нужната технология, с цел да открием множеството сходни на Земята планети. Все още не познаваме светове, които действително да можем да колонизираме.
За надпреварата е употребена сбирка от 100 000 хипотетични звездни системи, които можем да обитаваме. Разпръснати са из цялата вселена. Журито прави оценка другите планове на база броя обитаеми звезди и какъв брой сила е употребена, с цел да се реализира това.
Имат три кораби майки, които са оборудвани с по 10 капсули, които да колонизират звездни системи до момента в който корабът майка се движи. Всеки от трите кораба може да прави по три промени на курса си. Движат се със скорост от 500 километра в секунда. От Земята могат да се изстрелят и два бързи кораба, които са с три пъти по-висока скорост, само че могат да завладяват единствено по една звезда. От всяка завладяна звезда могат да се пускат по три кораба със междинна скорост, които да завладяват още веднъж по една звезда.
Няма технология за хипер бързо пътешестване, на всеки транспортен съд може да му отнеме хиляди години да стигне до дестинацията си. Повечето екипи употребяват метода да изстрелят бързите кораби към края на галактиката и от там да работят във вътрешността с дребните кораби. Корабите майка се изпращат към по-гъстите звездни полета покрай Земята, където да разпилян всичките си капсули.
Победител в надпреварата е екипът на китайския Национален университет по отбранителни технологии и сателитния надзорен център Xi’an. Второто място е за университета Tsinghua от Китай, а третото е за тима на Европейската галактическа организация. От там споделят видео на своето решение в YouTube.
JPL пресмята, че тимовете имат потребност от към 90 милиона години, с цел да завладяват огромни сектори от Млечния път. Вселената е на милиарди години и е необичайно за какво други типове не са го създали. Това е парадоксът на Ферми. Никой не знае отговора. Може би в действителност Вселената е цялостна с разнообразни форми на живот, само че пътуването сред звездите е фундаментално непрактично. Другата опция е цивилизации да не са доста на брой и да не са задоволително развити. Трета версия е, че галактиката е колонизирана, само че заради някаква незнайна причина извънземните форми на живот стоят надалеч от Земята. Целта на сходни симулации е да помогне за даването на рационален отговор на този и други въпроси.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ