Христо БОТЕВ | Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро
Калъп за учители
Първо и първо - учителят би трябвало да знае освен това от децата, които ще учи. Второ и второ - когато ги той учи, или не учи, то би трябвало с очи да гледа долу на земята, а духът му да е повдигнат горе на таванът, а самичък той да не е в кожата си. Третйо и третйо, тъй като децата ги предава на учителят самичък Христос, а не родителите им, то най-тежка работа на учителят е: да резервира тяхната драгоценна и сладка непорочност, дорде остареят, - което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго в близост (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сир - шарлатанлъци. Четвърто и четвърто най-сетне - учителят би трябвало да бъде: толерантен като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски бедняк.
Мъчно се усвояват такива свойства от един преподавател, само че с божа воля, като се поотворят тук - таме заводи за попове-учители или учители-попове, то - " дето махнеш със тояга - таквоз добиче ще удариш ".
В. Будилник, година I, брой 2 от 10 май 1873 година
O, tempora, o, mores!
Седя и се чудя, за какво човек се сърди, по кое време му речеш: магаре,свиня или вол; и не се сърди - дору още се радва, - по кое време му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, даже още котенце и теленце? Дали славеят принася повече изгода в обществото на индивидите, в сравнение с благородната свиня, тази производителна мощ в природата на животните, на която единствено като огледа човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на ширина? Дали пилето има повече мозък, повече разум, в сравнение с почтеното магаре, този мъдрец освен сред животните, само че и сред индивидите? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй сходство на нашия толерантен народ? Но иди и речи такава дума на нашите, да вземем за пример (ний се с образци ще говорим) литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочии раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на нелепостта.
Букурещ, 1 майя
Длъжностите на писателите и публицистите
После мълчанието върви смирението. Ако желаете да ви хвалят хората и в случай че ви се желае да живеете наготово, то свивайте полите си дори и пред ония свои благодетели, които ви хранят единствено с мазни обещания. Пословицата, която споделя, че " по-добре през днешния ден попарник, нежели до неделя тутманик ", няма никакво значение за публицистите. Кой знае из коя дупка ще да изскокне заец? С една дума, вие сте длъжни в това отношение да бъдете доста по-чисти и доста по-кротки христиени, нежели Дорчо ефенди. " Ако някой (богат човек) ви удари плесница по едната страна, то вие му обърнете и другата " ; а в случай че някой (богат човек) ви каже, че сте глупави и че не знаете какво бръщолевите, то идете на другия ден и помолете го да ви даде добър и интелигентен съвет за това или за това ваше дружество. Ако извършите по този начин, то бъдете уверени, че след няколко недели вашето име ще да се популяризира по сичкия град и вие ще да бъдете наречени многообещаващ и рационален човек.
Независимост, година IV, брой 52 от 12 октомври 1874 година
