Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е

„ Каквото е било, отново ще бъде, и каквото се е предписание,
отново ще се прави – няма нищо ново под слънцето “
(Еклисиаст, 1:9)

Непрекъснато повтаряме една и съща неточност – когато опитваме да си разбираем протичащото се в българската политика, се мъчим да проучваме (било по медиите, било в персонални откровения или пък в най-тъмната стаичка на нашите страхове) политиците. И партиите. И обединенията. А въобще не трябва да проучваме тях, а гласоподавателите. Избирателите са тези, които вършат вероятни политиците, партиите и коалициите…

Обвиниха ме, че съм споделил, че електоратът е малоумен. Всъщност споделих, че е несъответстващ, само че няма да издребнявам и одобрявам рецензията. Казах също, че и аз числя се към този електорат и имам цялостното право да се схващам като несъответстващ, в случай че в избрани обстановки съм точно подобен. Казах още, че освен няма да се дразня, в случай че не ме питат за неща, които не знам и не разбирам, и като ме карат да се изговарям и гласоподавам за тях, ами дори ще бъда признателен.

Погледнете всички богатири от последните десетилетия – от Жорж Ганчев до Румен Радев! Щяха ли те да са тези герои, в случай че нямаше кой да ги поддържа на избори? Този тип „ герои “ са еманация, отражение, продължение на тези, които застават зад тях. Те са тяхно олицетворение – каквито гласоподавателите, такива и избраниците. Затова споделям, че е по-правилно да се учат точно гласоподавателите, а не избраниците. И по тази причина оня ден по малкия екран споделих, че електоратът е несъответстващ, та ми скочиха от всички страни.

Това е част от сбъркания светоглед, за който приказваме. Хората не са положителни, не се раждат нито положителни, нито почтени. Човек не се ражда tabula rasa и за лошотията му не е отговорна средата, в която е попаднал (най-често за такава отговорна среда се сочеше от комунистите класовото буржоазно общество).

Интересно ми е да вземем за пример какво през днешния ден мисли електоратът за разпада на служебното държавно управление – разпад, който стартира още от първия му ден. Или като стане дефинитивно ясно, че това държавно управление за нищо не го бива и че не е единствено неспособно, само че и злонамерено, тогава какво, Радев ще ни избавя и от него ли? Ще стане Радев още по-голям воин ли? Не е отговорен Радев. На негово място всеки би се възползвал – и аз, и вие, и филанкишията.

Пак споделям: подхождаме към света с извънредно неправилен светоглед и чакаме мисълта ни да ни докара до истината. Няма по какъв начин да стане. Дори и най-острата мисъл не води до на никое място при неправилна причина. При това състояние всички приказки, които бръщолевим по студиата на радиото и малките екрани са „ Vanitas vanitatum et omnia vanitas (суета сует и всяческая суета) “ (Екл. 1:2).

Като цяло (макар че той по никакъв начин не е хомогенен) електоратът освен у нас, а и на съвсем всички останали места по пустата му демократична народна власт е подобен, че е жертван да бъде ръководен или от некадърници, или от мошеници (или пък от нещо, което дава отговор и на двете определения).

Кое е по-малкото зло – да те ръководят некадърници, които за нищо не стават, или пък мошеници, които въпреки всичко стават за нещо в социална изгода, стига да пожелаят?

Вижте какво резюме (и мощно внушение) направи Радев през вчерашния ден:

    „ Изборите ни слагат пред два пътя – „ Прогресивна България “ или олигархия “.

Бесен популизъм, само че и гневни нелепости. Обаче тези нелепости имат огромна пропагандна стойност пред оня електорат, поради който ми се скарахте, че съм нарекъл „ несъответстващ “. Така че теоретиците на Радев даже да знаеха какво са „ прогресивизъм “ и „ олигархия “ (защото в този момент не съм напълно сигурен, че знаят), отново щяха да повдигнат този девиз, тъй като работи за крайната цел. Нищо ново под слънцето.

Мнозина се сепнаха, като видяха думата „ прогресивна “ в името на Радевата партия. Нали Радев сякаш се старае да наподобява малко нещо закостенял от националистически вид, пък прогресивизмът се свързва тъкмо с противоположното! Какво е в действителност прогресивизмът? Това е политическа и обществена философия, която се основава на убеждението, че обществото може и би трябвало непрестанно да се усъвършенства посредством промени, теоретичен прогрес и обществени промени. Днес с прогресивизъм се свързва най-лявото от „ модерното “ ляво. Самата дума „ съвременно “ към този момент е прогресивизъм. В Съединените щати – люлката на всичко съвременно и напредничаво (прогресивно) – прогресивисти (или прогресисти – едно и също е) са представителите на най-лявото крило е в Демократическата партия — политици като Бърни Сандърс и Александрия Окасио-Кортес. Те намерено се самоопределят като прогресисти или демократични социалисти. Застъпват универсално опазване на здравето, зелена политика и понижаване на неравенството. От тяхната агитка е и новият кмет на Ню Йорк – Зохран Мамдани, – който неотдавна нанесе гибелен удар върху полицията на града. Не знам дали още се създава сериалът „ Синя кръв “. Би бил любопитен епизодът, отдаден на тези събития.

В Европа понятието е по-размито. Партии като шведските социалдемократи, немските „ Зелени “ или испанската Podemos носят прогресистки характерности. Политици като Яник Ядо (Франция) или Роберт Хабек (Германия) се вписват в тази рамка. В Латинска Америка Габриел Борич в Чили и Луис Инасио Лула да Силва в Бразилия са измежду най-видните образци.

Прогресивизмът е фундаментът на всеки популизъм, без значение ляв, десен или някакъв различен. Прогресивизмът почива върху известното разбиране, че историята е непрекъснат напредък, път напред и нагоре, без значение от неналичието на изясненост накъде тъкмо води това „ напред “ и къде е „ долу “, над което „ нагоре “ се издига. Според прогресивизма светът става все по-сложен, все по-усъвършенстван, все по-умен, все по-технологичен, все по-лесен за живеене и все по-щастлив и занимателен за хората, които го населяват. Все съгласно същата философия хората се раждат положителни и щастието е тяхно право. Затова, като се окаже, че не са щастливи, те се усещат незаслужено ограбени.

Така че всеки гневен популист, в това число и Румен Радев има цялостното право, неоспоримото право, естественото свое право да поставя думата „ напредък “ в името на партията си. Та нали точно той ще опуши реките от мед и масло, които неприятните държат заключени, и те ще се излеят върху изстрадалите глави на популацията!

А в този момент малко за олигархията. Днес в политическия речник думата „ олигархия “ (от старогръцки – шефство, власт, ръководство на някакво малцинство) има две прекомерно разнообразни едно от друго смисли:

    Олигархия – система, в която дребна група (обикновено богат елит) управлява страната, медиите и стопанската система, без значение от формалните демократични институции. В този смисъл „ олигархия “ и „ плутокрация “ се възприемат съвсем като синоними, въпреки че малцинството може да не е безусловно на правилото „ благосъстояние “, а на привилегии или пък да се приближава до „ меритокрация “ в административно-бюрократичния смисъл, на до не се отплесваме;
    Олигарх – след разпада на Съюз на съветските социалистически републики се употребява за означаване на предприемачи, натрупали голямо благосъстояние посредством непосредственост до властта, а не посредством пазарна конкуренция, нормално в Русия, Украйна и други постсъветски страни.

Доколкото възприемам, Радев ще се бори с първото, а какви са му връзките с второто – това, както се споделя, един Господ знае и остарели жèни.

В България е размита разликата сред олигархията и плутокрацията, най-малко в понятийната система на необятната аудитория. В общи линии става дума за субектите на икономическата власт, които си остават несменяеми, без значение от демократичните процеси и всички срочни и предварителни избори, които ги съпътстват.

Наскоро обядвах със остарял другар, много по-информиран от мен, та го попитах: „ Как се финансира планът на Радев? Това не е по никакъв начин на ниска цена начинание “. И приятелят ми отговори: „ Когато се зададе подобен, хората с парите сами стартират да го търсят и да му дават. И по тази причина не губят позициите си при никое ръководство. Съмнявам се, че руснаците му заплащат, с цел да съсипят Европейския съюз от вътрешната страна. Плащат си му нашите милиардери, с цел да не стопира далаверата им “.

– Каква олигархия тогава ще бори Радев, на каква олигархия е „ опция “! – проплаках обезверено.

Приятелят ми обаче сви плещи и изиска сметката.

Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

Инфо: https://sulla.bg