Lockheed U-2: Шпионският самолет, който постави началото на митовете за Зона 51
К акво в действителност се случва в Зона 51? Това е въпрос, който хората по целия свят си задават трескаво към този момент десетилетия наред. Силно секретният темперамент на това държавно оборудване, ситуирано на по-малко от 160 километра северно от Лас Вегас, е в основата на цяла поредност от тайни теории.
Дали Зона 51 в действителност крие остатъци от извънземен галактически транспортен съд — и даже тела на извънземни — за които се твърди, че са били открити след злополуката в Розуел? Работят ли чиновници в базата по „ назад инженерство “ на извънземни технологии за да ги създадат налични за човечеството? И по какъв начин може да се изясни на пръв взор съмнително високият брой сигнали за НЛО в региона?
A Lockheed Martin U-2 at OSAN. (SSgt Brian Ferguson)
— J.J. (@kadonkey)
Всъщност, този брой въобще не е толкоз недоверчив, колкото наподобява. Причината е, че репутацията на Зона 51 като център на извънземна интензивност в известната просвета може да се наблюдава до създаването на самолета Lockheed U-2. От разкриват за какво този шпионски аероплан от ерата на Студената война е даже по-легендарен от множеството легенди, които е породил.
Произходът на Зона 51
Голяма част от това, което през днешния ден се споделя за Зона 51, припомня на паметния научнофантастичен сериал от 90-те години „ Досиетата Х “. Един от основните артисти в него в този момент е водещ на предаването „ Разсекретени секрети с Дейвид Духовни “ по Sky HISTORY — продукция, която преглежда по какъв начин неотдавна разкрити документи хвърлят нова светлина върху мистериите от следвоенната ера.
Трудно е да се сетим за по-устойчива тайнственост от тази към Зона 51. Базата на Военновъздушните сили на Съединени американски щати (USAF) в Невада се охранява прецизно от чиновници по сигурността, които строго не разрешават достъпа на цивилни. Удивително е, че в продължение на десетилетия съществуването ѝ даже не е било публично прието. Едва през 2013 година държавното управление на Съединени американски щати обществено удостоверява, че базата съществува. Дотогава слуховете и теориите към този момент са се разраснали до епични размери.
Малцина са хората, които имат достъп до това строго засекретено място. Но какво вършат там тези, които са позволени? И какво постанова сходно ниво на секретност? Отговорите могат да се намерят в дребното информация, която американското държавно управление е разкрило за историята на Зона 51.
Студената война и потребността от шпионаж
Голяма част от това, което знаем през днешния ден за Зона 51, идва от документи, разкрити през 2013 година От тях излиза наяве, че през 50-те години на ХХ век американското държавно управление е определило това място като тестова площадка за нов тип шпионски аероплан.
По това време напрежението сред Съединени американски щати и Съветския съюз ескалира. Американската администрация е мощно загрижена дали руските военни запаси не съставляват опасност за Запада. Но тогавашният руски водач Никита Хрушчов изрично отхвърля да допусне американски инспекции в своите военни обекти. Така че, в случай че Съединени американски щати желаят информация — тя би трябвало да бъде добита посредством шпионаж.
Lockheed U-2 on the flight line with some A-1 Skyraiders at Bien Hoa, 1965
— MACV-SOG (@MAC_VSOG) Как е основан и тестван U-2
Белият дом слага ясна задача: необходим е аероплан, кадърен да лети на такава височина, че да не бъде засичан от руските радари. Така врагът нито би могъл да открие самолета, нито да го смъкна.
Американската компания Lockheed, профилирана в аерокосмическата промишленост, се заема със задачата. Резултатът е самолетът U-2 — планиран да доближава невероятната височина от 21 000 метра. Първоначално той е съединен във фабриката Skunk Works на Lockheed в Бърбанк, Калифорния. Остава обаче един основен проблем — къде да се организират тестовите полети, без това да притегли внимание.
Американските управляващи не желаят светът — и изключително Съветският съюз — да научи, че създават нов разследващ аероплан. Ако се разчуе, рисковете са големи. Ето за какво решението е U-2 да бъде трансфериран в изолирания регион на Зона 51, където да бъдат осъществявани тестови полети над пустинята Невада — надалеч от очите на обществеността.
Скок в броя на наблюденията на НЛО
След като стартират полетите на U-2, броят на известията за НЛО в региона нараства фрапантно. И няма нищо чудно - хората са шокирани да видят летателни апарати на невиждана височина, каквато до тогава не е считана за допустима при елементарните пътнически самолети.
Военновъздушните сили на Съединени американски щати официално декларират, че организират следствия на тези наблюдения, само че обществено ги изясняват с „ естествени явления “.
U-2: Легенда, която не умира
Самолетът Lockheed U-2 устоя тестването на времето. И до през днешния ден той продължава да се употребява за разследващи задачи. Със своята история той оставя неизтриваем отпечатък освен върху военното дело, само че и върху известната просвета, като въодушевява безчет теории, митове и филми.
Дали Зона 51 в действителност крие остатъци от извънземен галактически транспортен съд — и даже тела на извънземни — за които се твърди, че са били открити след злополуката в Розуел? Работят ли чиновници в базата по „ назад инженерство “ на извънземни технологии за да ги създадат налични за човечеството? И по какъв начин може да се изясни на пръв взор съмнително високият брой сигнали за НЛО в региона?
A Lockheed Martin U-2 at OSAN. (SSgt Brian Ferguson)
— J.J. (@kadonkey)
Всъщност, този брой въобще не е толкоз недоверчив, колкото наподобява. Причината е, че репутацията на Зона 51 като център на извънземна интензивност в известната просвета може да се наблюдава до създаването на самолета Lockheed U-2. От разкриват за какво този шпионски аероплан от ерата на Студената война е даже по-легендарен от множеството легенди, които е породил.
Произходът на Зона 51
Голяма част от това, което през днешния ден се споделя за Зона 51, припомня на паметния научнофантастичен сериал от 90-те години „ Досиетата Х “. Един от основните артисти в него в този момент е водещ на предаването „ Разсекретени секрети с Дейвид Духовни “ по Sky HISTORY — продукция, която преглежда по какъв начин неотдавна разкрити документи хвърлят нова светлина върху мистериите от следвоенната ера.
Трудно е да се сетим за по-устойчива тайнственост от тази към Зона 51. Базата на Военновъздушните сили на Съединени американски щати (USAF) в Невада се охранява прецизно от чиновници по сигурността, които строго не разрешават достъпа на цивилни. Удивително е, че в продължение на десетилетия съществуването ѝ даже не е било публично прието. Едва през 2013 година държавното управление на Съединени американски щати обществено удостоверява, че базата съществува. Дотогава слуховете и теориите към този момент са се разраснали до епични размери.
Малцина са хората, които имат достъп до това строго засекретено място. Но какво вършат там тези, които са позволени? И какво постанова сходно ниво на секретност? Отговорите могат да се намерят в дребното информация, която американското държавно управление е разкрило за историята на Зона 51.
Студената война и потребността от шпионаж
Голяма част от това, което знаем през днешния ден за Зона 51, идва от документи, разкрити през 2013 година От тях излиза наяве, че през 50-те години на ХХ век американското държавно управление е определило това място като тестова площадка за нов тип шпионски аероплан.
По това време напрежението сред Съединени американски щати и Съветския съюз ескалира. Американската администрация е мощно загрижена дали руските военни запаси не съставляват опасност за Запада. Но тогавашният руски водач Никита Хрушчов изрично отхвърля да допусне американски инспекции в своите военни обекти. Така че, в случай че Съединени американски щати желаят информация — тя би трябвало да бъде добита посредством шпионаж.
Lockheed U-2 on the flight line with some A-1 Skyraiders at Bien Hoa, 1965
— MACV-SOG (@MAC_VSOG) Как е основан и тестван U-2
Белият дом слага ясна задача: необходим е аероплан, кадърен да лети на такава височина, че да не бъде засичан от руските радари. Така врагът нито би могъл да открие самолета, нито да го смъкна.
Американската компания Lockheed, профилирана в аерокосмическата промишленост, се заема със задачата. Резултатът е самолетът U-2 — планиран да доближава невероятната височина от 21 000 метра. Първоначално той е съединен във фабриката Skunk Works на Lockheed в Бърбанк, Калифорния. Остава обаче един основен проблем — къде да се организират тестовите полети, без това да притегли внимание.
Американските управляващи не желаят светът — и изключително Съветският съюз — да научи, че създават нов разследващ аероплан. Ако се разчуе, рисковете са големи. Ето за какво решението е U-2 да бъде трансфериран в изолирания регион на Зона 51, където да бъдат осъществявани тестови полети над пустинята Невада — надалеч от очите на обществеността.
Скок в броя на наблюденията на НЛО
След като стартират полетите на U-2, броят на известията за НЛО в региона нараства фрапантно. И няма нищо чудно - хората са шокирани да видят летателни апарати на невиждана височина, каквато до тогава не е считана за допустима при елементарните пътнически самолети.
Военновъздушните сили на Съединени американски щати официално декларират, че организират следствия на тези наблюдения, само че обществено ги изясняват с „ естествени явления “.
U-2: Легенда, която не умира
Самолетът Lockheed U-2 устоя тестването на времето. И до през днешния ден той продължава да се употребява за разследващи задачи. Със своята история той оставя неизтриваем отпечатък освен върху военното дело, само че и върху известната просвета, като въодушевява безчет теории, митове и филми.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ