Нова теория за четирите вида мултивселена
Какво в действителност е мултивселената? Научна фантастика или теоретичен факт? И в случай че е по този начин, какъв брой различни вселени може да има? Едва ли в миналото ще разберем отговорите на тези въпроси: способността ни към знание, уви, е лимитирана. Но в случай че повярваме на резултатите от опита на Йънг с двата процепа, то тогава обикновените частици каквито са фотоните, могат да бъдат на две места по едно и също време. Но единствено при изискване, че някой ги следи. Освен това физиците съумяха да потвърдят, че светлината може да бъде по едно и също време вълна и парченце, което научно се назовава дуалност вълна-частица. Тези и сходните на тях несъгласия и аномалии в квантовата механика са в основата както на развиването на науката, по този начин и на научната фантастика, без значение дали става дума за прозаичност или за огромния екран. Да си припомним филмовите комикси на Marvel, както и героите от анимационния сериал Рик и Морти, които понякога просто по този начин си пътуват сред светове. Съгласете се, самата концепция за съществуването на други версии на самия себе си е извънредно забавна и изтъкнати учени като Андрей Линде, Мичио Каку и Стивън Хокинг съществено са се замисляли и се замислят за съществуването на нещо като Мултивърс.
Мултивселената е формирана от няколко обособени и разнообразни вселени
Интересно е, че множеството от най-хубавите научни модели за зараждането на нашата в действителност зависят от съществуването на голям брой светове. Тези други вселени могат да бъдат както на процедура идентични с нашата, както и невъобразимо да се разграничават една от друга, да вземем за пример поради по-други закони на физиката . Дори да не е допустимо на процедура да се потвърди съществуването на мултивселени, самата концепция разкрива редица доста забавни и даже зашеметяващи благоприятни условия.
„В недрата на всяка колапсираща черна дупка могат да се таят семената на една нова разширяваща се Вселена“ – сър Мартин Рийс, основен кралски астроном на Обединеното кралство.
Тайните на мултивселената
Преди да се потопим в теорията на Мултивърса, дано си напомним, че всички въображаеми опити, диалози и научни проучвания в тази област са чисто хипотетични и доста физици отхвърлят съществено да преглеждат концепцията за съществуването на паралелни светове. Още от времената на тематиката за мултивселената се смята за прекомерно ексцентрична и с нея можеха да се оправят единствено продуктивните преди време физици, които са достигнали до дълбока напреднала възраст и са подготвени ненапълно да се отдалечат от по-сериозните научни въпроси. Що се отнася до самия Айнщайн, след 1935 година той се занимава най-вече с Общата доктрина на относителността (ОТО), електромагнетизма и в търсенето на Единната доктрина за всичко.
Според Стивън Хокинг черните дупки може да са гейтове към паралелни вселени
Причината за интереса на популярния физик е ясна – ОТО е просто превъзходна. Но в това време наподобява на троянски кон. Само няколко елементарни догатки разказват главните характерности на космоса, в това число. Дори теорията на галактическата инфлация може да бъде употребена за намиране на нови решения единствено посредством смяна на космологичната константа в уравненията на ранната Вселена. Но с изключение на всичко друго, на тези уравнения се базира теорията за възникването и гибелта на Вселената. Но в случай че се вгледаме малко по-подробно в този троянски кон, незабавно ще се натъкнем на черните дупки, пространствено-времевите тунели (червеевите дупки) и даже машини на времето. Всичко това е отвън здравия смисъл и Айнщайн е отричал даже и опцията за тяхното битие и разкриване.
„Черните дупки могат да се преход към напълно друго време. Ако можехме да скочим в някоя черна дупка, допускам, че бихме се появили в друга част на Вселената и в друга времева ера… Черните дупки може да са порти в Страната на чудесата. Но няма по какъв начин да знаем дали там са Алиса и белите зайци“ –
Но през днешния ден ние към този момент доста добре знаем, че черните дупки в действителност съществуват. Наскоро бе направена фотография на черна дупка в самото сърце на нашата вселена. А преди този момент, през 2019-та година целият свят с възхита разглеждаше изображението на черната дупка в центъра на Messier 87 – свръхгигантската елиптична вселена, която е най-голямата в съзвездието Дева.
Това напълно не е всичко: още през 2017 година интернационален екип от учени потвърди съществуването на, източник на които може да бъде конфликтът на две свръхмасивни черни дупки на разстояние към 1,3 светлинни години от Земята. Всички тези открития едно по едно потвърдиха постулатите на ОТО. Освен това отклоненията и аномалиите в пресмятанията са неразделна част от теорията, съгласно която в действителност е допустимо съществуването на Мултивърс. Тези светове може да са съединени между тях посредством пространствено-времеви тунели.
Доказателства за съществуването на Мултивселената
Тъй като сме поданици на 21-ви век, ние знаем доста повече за структурата на Вселената, в сравнение с физиците от предишния век. Познатите през днешния ден планети, звезди и галактики обгръщат 93 милиарда светлинни години. Съвременните телескопи, както на, по този начин и в космоса, направиха допустимо да се види това, което Айнщайн и сътрудниците му смятаха, че надали е допустимо. Освен това развиването на квантовата механика, която разказва взаимоотношението на обикновените частици с невероятна акуратност, сподели, че мултивселената не е чак толкоз невероятна небивалица и различните светове могат да бъдат доста покрай нашия, само че да останат незабелязани. Дори теорията за инфлацията твърди, че Вселената е претърпяла необикновено свръхсветлинно уголемение сега на раждането си, а нейните постулати допускат съществуването на мултивселена. Силно спорната доктрина на струните също прибавя сексапил към тази невероятна история.
Освен това в продължение на доста години учените са предполагали, че в Мултивселената съществуват различни версии на самите нас. Просто „другите“ може би живеят в изцяло друга физическа действителност, защото законите на природата не са безусловно идентични за всяка галактика. Поради тази причина шведско-американският космолог и астрофизик Макс Тегмарк от Масачузетския софтуерен институт предложи да се преглеждат четири съществени вида паралелни вселени .
Интересно е, че космологията обгръща цялата Вселена от раждането до гибелта, с мистерии и интриги на всяка крачка. Някои физици са на мнение, че може да има разнообразни частици, разнообразни сили и даже друг брой измерения на пространството спрямо това, което виждаме към нас.
Нека просто да предположим, че нашата Вселена се е сблъскала с друга и имаме намерение да потвърдим това. Една от опциите са следите, които другите вселени може да са оставили под формата на завихряния в галактическия микровълнов декор – топлинната радиация, останала от Големия гърмеж. Друга опция могат да бъдат гравитационните талази – по този начин наречените талази в пространство-времето, появили се малко след раждането на Вселената.
От друга страна, гравитационните талази могат също да се употребяват като доказателства в поддръжка на теорията за галактическата инфлация, която предвижда, че гравитационните талази, останали от Големия гърмеж, могат да доведат до някои дребни и характерни промени в реликтовото лъчение, както смятат някои физици.
Кадър от кино лентата „Всичко, на всички места и наведнъж“
Според оповестената преди време научна публикация в списание Scientific American review, съществуват четири равнища на мултивселената. В този материал създателят преглежда известните научни теории за паралелните вселени, които образуеат една естествена подчиненост на Мултивърс от четири равнища, която позволява големи разнообразия. Нещо сходно на филма „Всичко, на всички места и наведнъж“, в който в един от световете хората вместо пръсти имат големи кренвирши.
Четирите типа мултивселени
Предполагайки съществуването на безкрайни вселени космологът разделил Мултивърса на четири съществени типа. Първият допуска съществуването на една безкрайна галактика, в която протичат всички вероятни разновидности на събитията, в това число и копие на нашата Земя. На второто равнище главните закони на физиката са същите и работят по същия метод както в нашата Вселена, само че фундаменталните константи са разнообразни. Така да вземем за пример, там може да име четири пространствени измерения, а не три. Третото равнище е голям брой от най-различни светове и е най-популярната визия за мултивселената.
Някои физици са на мнение, че откриването на черните дупки може да е симптом за съществуването на мултивселена
И най-после, четвъртото равнище показва мултивселена, в която работят напълно други закони на физиката. В своята публикация Макс Тегмарк (Max Tegmark) отбелязва, че тази нова обща доктрина е в действителност най-опростената и гениална доктрина, която по дифолт приема съществуването на паралелни светове. И макар многочислените аномалии и събраните на едно място други теории и хипотези, фактът за размишляването и слагането на въображаеми опити по отношение на мултивселената ни дават прелестна опция да се замислим за природата на науката и на нашето битие. И в случай че учените съумеят да записват плануваните и към този момент изчислени характерни промени в реликтовото лъчение или да уловят вълните на пространство-времето, зародили при Големия гърмеж, то нашата визия за света, космоса и Вселената ще би трябвало да бъдат съществено преразгледани.
Сега се появи нещо напълно ново. Резултатите от извършеното тези дни научно проучване, което бе оповестено от изданието Physical Review Letters, демонстрираха че невидимият „огледален свят“ на обикновените частици може да взаимодейства с нашия свят само благодарение на гравитацията, което може да се окаже ключа към решаването на главната мистерия на актуалната космология – казусът по отношение на, която в наши дни дефинира скоростта на разширение на Вселената. Може даже да се окаже, че учените съвсем не схващат какво се случва през днешния ден с нашата Вселена.
В последна сметка създателите на тази научна работа стигат до забавен извод: изцяло е допустимо съществуването на огледална галактика, която доста наподобява на нашата, само че е невидима за нас, като се изключи нейното гравитационно влияние върху нашия свят. Науката в действителност е удивителна.
Да напомним, че до 1929 година за зараждането на Вселената е имало единствено легенди и митове и някои теории без каквито и да било потвърждения. Но точно през тази година предприемчивият астроном Едуин Хъбъл открива нещо доста значимо за Вселената, което разкри редица напълно нови способи за разбирането на нейното минало: тя се уголемява.
Хъбъл направи своето революционно изобретение, като съумя да мери аленото отместване. Добре знае се, че приближаващите се към наблюдаващия обекти показват синьо отместване на спектрите на веществата, а отдалечаващите се – алено отместване. Но Хъбъл откри, че аленото отместване се усилва линейно с дистанцията до обособените галактики – колкото са по-отдалечени тези галактически обекти, толкоз тяхното алено отместване е по-голямо. А това по безапелационен метод демонстрира, че Вселената не е стационарна. Тя се уголемява на всички места, във всяка една точка.
Мултивселената е формирана от няколко обособени и разнообразни вселени
Интересно е, че множеството от най-хубавите научни модели за зараждането на нашата в действителност зависят от съществуването на голям брой светове. Тези други вселени могат да бъдат както на процедура идентични с нашата, както и невъобразимо да се разграничават една от друга, да вземем за пример поради по-други закони на физиката . Дори да не е допустимо на процедура да се потвърди съществуването на мултивселени, самата концепция разкрива редица доста забавни и даже зашеметяващи благоприятни условия.
„В недрата на всяка колапсираща черна дупка могат да се таят семената на една нова разширяваща се Вселена“ – сър Мартин Рийс, основен кралски астроном на Обединеното кралство.
Тайните на мултивселената
Преди да се потопим в теорията на Мултивърса, дано си напомним, че всички въображаеми опити, диалози и научни проучвания в тази област са чисто хипотетични и доста физици отхвърлят съществено да преглеждат концепцията за съществуването на паралелни светове. Още от времената на тематиката за мултивселената се смята за прекомерно ексцентрична и с нея можеха да се оправят единствено продуктивните преди време физици, които са достигнали до дълбока напреднала възраст и са подготвени ненапълно да се отдалечат от по-сериозните научни въпроси. Що се отнася до самия Айнщайн, след 1935 година той се занимава най-вече с Общата доктрина на относителността (ОТО), електромагнетизма и в търсенето на Единната доктрина за всичко.
Според Стивън Хокинг черните дупки може да са гейтове към паралелни вселени
Причината за интереса на популярния физик е ясна – ОТО е просто превъзходна. Но в това време наподобява на троянски кон. Само няколко елементарни догатки разказват главните характерности на космоса, в това число. Дори теорията на галактическата инфлация може да бъде употребена за намиране на нови решения единствено посредством смяна на космологичната константа в уравненията на ранната Вселена. Но с изключение на всичко друго, на тези уравнения се базира теорията за възникването и гибелта на Вселената. Но в случай че се вгледаме малко по-подробно в този троянски кон, незабавно ще се натъкнем на черните дупки, пространствено-времевите тунели (червеевите дупки) и даже машини на времето. Всичко това е отвън здравия смисъл и Айнщайн е отричал даже и опцията за тяхното битие и разкриване.
„Черните дупки могат да се преход към напълно друго време. Ако можехме да скочим в някоя черна дупка, допускам, че бихме се появили в друга част на Вселената и в друга времева ера… Черните дупки може да са порти в Страната на чудесата. Но няма по какъв начин да знаем дали там са Алиса и белите зайци“ –
Но през днешния ден ние към този момент доста добре знаем, че черните дупки в действителност съществуват. Наскоро бе направена фотография на черна дупка в самото сърце на нашата вселена. А преди този момент, през 2019-та година целият свят с възхита разглеждаше изображението на черната дупка в центъра на Messier 87 – свръхгигантската елиптична вселена, която е най-голямата в съзвездието Дева.
Това напълно не е всичко: още през 2017 година интернационален екип от учени потвърди съществуването на, източник на които може да бъде конфликтът на две свръхмасивни черни дупки на разстояние към 1,3 светлинни години от Земята. Всички тези открития едно по едно потвърдиха постулатите на ОТО. Освен това отклоненията и аномалиите в пресмятанията са неразделна част от теорията, съгласно която в действителност е допустимо съществуването на Мултивърс. Тези светове може да са съединени между тях посредством пространствено-времеви тунели.
Доказателства за съществуването на Мултивселената
Тъй като сме поданици на 21-ви век, ние знаем доста повече за структурата на Вселената, в сравнение с физиците от предишния век. Познатите през днешния ден планети, звезди и галактики обгръщат 93 милиарда светлинни години. Съвременните телескопи, както на, по този начин и в космоса, направиха допустимо да се види това, което Айнщайн и сътрудниците му смятаха, че надали е допустимо. Освен това развиването на квантовата механика, която разказва взаимоотношението на обикновените частици с невероятна акуратност, сподели, че мултивселената не е чак толкоз невероятна небивалица и различните светове могат да бъдат доста покрай нашия, само че да останат незабелязани. Дори теорията за инфлацията твърди, че Вселената е претърпяла необикновено свръхсветлинно уголемение сега на раждането си, а нейните постулати допускат съществуването на мултивселена. Силно спорната доктрина на струните също прибавя сексапил към тази невероятна история.
Освен това в продължение на доста години учените са предполагали, че в Мултивселената съществуват различни версии на самите нас. Просто „другите“ може би живеят в изцяло друга физическа действителност, защото законите на природата не са безусловно идентични за всяка галактика. Поради тази причина шведско-американският космолог и астрофизик Макс Тегмарк от Масачузетския софтуерен институт предложи да се преглеждат четири съществени вида паралелни вселени .
Интересно е, че космологията обгръща цялата Вселена от раждането до гибелта, с мистерии и интриги на всяка крачка. Някои физици са на мнение, че може да има разнообразни частици, разнообразни сили и даже друг брой измерения на пространството спрямо това, което виждаме към нас.
Нека просто да предположим, че нашата Вселена се е сблъскала с друга и имаме намерение да потвърдим това. Една от опциите са следите, които другите вселени може да са оставили под формата на завихряния в галактическия микровълнов декор – топлинната радиация, останала от Големия гърмеж. Друга опция могат да бъдат гравитационните талази – по този начин наречените талази в пространство-времето, появили се малко след раждането на Вселената.
От друга страна, гравитационните талази могат също да се употребяват като доказателства в поддръжка на теорията за галактическата инфлация, която предвижда, че гравитационните талази, останали от Големия гърмеж, могат да доведат до някои дребни и характерни промени в реликтовото лъчение, както смятат някои физици.
Кадър от кино лентата „Всичко, на всички места и наведнъж“
Според оповестената преди време научна публикация в списание Scientific American review, съществуват четири равнища на мултивселената. В този материал създателят преглежда известните научни теории за паралелните вселени, които образуеат една естествена подчиненост на Мултивърс от четири равнища, която позволява големи разнообразия. Нещо сходно на филма „Всичко, на всички места и наведнъж“, в който в един от световете хората вместо пръсти имат големи кренвирши.
Четирите типа мултивселени
Предполагайки съществуването на безкрайни вселени космологът разделил Мултивърса на четири съществени типа. Първият допуска съществуването на една безкрайна галактика, в която протичат всички вероятни разновидности на събитията, в това число и копие на нашата Земя. На второто равнище главните закони на физиката са същите и работят по същия метод както в нашата Вселена, само че фундаменталните константи са разнообразни. Така да вземем за пример, там може да име четири пространствени измерения, а не три. Третото равнище е голям брой от най-различни светове и е най-популярната визия за мултивселената.
Някои физици са на мнение, че откриването на черните дупки може да е симптом за съществуването на мултивселена
И най-после, четвъртото равнище показва мултивселена, в която работят напълно други закони на физиката. В своята публикация Макс Тегмарк (Max Tegmark) отбелязва, че тази нова обща доктрина е в действителност най-опростената и гениална доктрина, която по дифолт приема съществуването на паралелни светове. И макар многочислените аномалии и събраните на едно място други теории и хипотези, фактът за размишляването и слагането на въображаеми опити по отношение на мултивселената ни дават прелестна опция да се замислим за природата на науката и на нашето битие. И в случай че учените съумеят да записват плануваните и към този момент изчислени характерни промени в реликтовото лъчение или да уловят вълните на пространство-времето, зародили при Големия гърмеж, то нашата визия за света, космоса и Вселената ще би трябвало да бъдат съществено преразгледани.
Сега се появи нещо напълно ново. Резултатите от извършеното тези дни научно проучване, което бе оповестено от изданието Physical Review Letters, демонстрираха че невидимият „огледален свят“ на обикновените частици може да взаимодейства с нашия свят само благодарение на гравитацията, което може да се окаже ключа към решаването на главната мистерия на актуалната космология – казусът по отношение на, която в наши дни дефинира скоростта на разширение на Вселената. Може даже да се окаже, че учените съвсем не схващат какво се случва през днешния ден с нашата Вселена.
В последна сметка създателите на тази научна работа стигат до забавен извод: изцяло е допустимо съществуването на огледална галактика, която доста наподобява на нашата, само че е невидима за нас, като се изключи нейното гравитационно влияние върху нашия свят. Науката в действителност е удивителна.
Да напомним, че до 1929 година за зараждането на Вселената е имало единствено легенди и митове и някои теории без каквито и да било потвърждения. Но точно през тази година предприемчивият астроном Едуин Хъбъл открива нещо доста значимо за Вселената, което разкри редица напълно нови способи за разбирането на нейното минало: тя се уголемява.
Хъбъл направи своето революционно изобретение, като съумя да мери аленото отместване. Добре знае се, че приближаващите се към наблюдаващия обекти показват синьо отместване на спектрите на веществата, а отдалечаващите се – алено отместване. Но Хъбъл откри, че аленото отместване се усилва линейно с дистанцията до обособените галактики – колкото са по-отдалечени тези галактически обекти, толкоз тяхното алено отместване е по-голямо. А това по безапелационен метод демонстрира, че Вселената не е стационарна. Тя се уголемява на всички места, във всяка една точка.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ