Мартин Иванов, СУ: Българите започват да забогатяват малко пред влизането в ЕС
Какво влиза в потребителската кошница на българите през 1906 година, какъв брой коства то в днешни пари, каква е цената на пералнята през 1972 година и какъв брой лв. е това през днешния ден. На такива въпроси преди 2 г взема решение да отговори екип от трима специалисти от Софийския университет. Инициатор на плана е Мартин Иванов, доцент лекар на социологическите науки в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор е на 10 монографии и над 200 изявления. Между 2011 и 2013 е ръководител на Държавна организация " Архиви ", след което е поредно консултант по обучение и просвета на президента на България (2013-2016), министър на културата (2014) и дипломат във Финландия и Естония (2016-2020).
Какъв е претекстът да извършите това проучване?
- През годините съм получавал многократни запитвания от мои сътрудници да преведа някаква сума или цена в днешни пари. А съответният мотив бе молбата на моя добър другар Дарин Канавров, някогашен шеф на музея в Балчик, да пресметна сегашната стойност на няколко милиона лв. от 1941-1942 година Отговорих му, че без сериозна подготовка сходно упражнение би било извънредно неопределено, само че се замислих, че е извънредно време да се захвана с тематиката. Именно това ме стимулира да се обърна към двама сътрудници от Стопанския факултет на Софийския университет с предложение да обединим своите експертизи за пресмятане на инфлацията през последните две-три епохи.
Като трудност методът на изчисление на показателя на потребителските цени не е някаква " атомна физика ", само че практическото му приложение е обвързвано с голям брой проблеми, които би трябвало да бъдат решавани евристично в хода на изчисленията.
Обяснявате по този начин нещата, като че ли не е било мъчно, да стигнете до крайния резултат
- Не, напълно не е по този начин. Първо, имахме проблеми със събирането на данните. Ако изключим 1946-1951 година българската статистика следи и регулярно разгласява цените от 1887 година насам. Всички данни преди Съединението обаче трябваше да съберем с цената на големи старания, издирвайки и разчитайки близо 1100 търговски бележника от 57 музея и архива. Това наложи да скръствам с колата си неведнъж цялата страна през последните близо две години. Нямахме никакво външно финансиране, което ме караше да си направя оптимално пестелив план по кое време и къде да се пътува.
Друга компликация бе по какъв начин да се " запълнят " изчезналите от време на време цени за някои обособени години в края на 18 век, да вземем за пример. Това наложи да се приложат разнообразни статистически техники, с цел да реализираме чистия и безапелационен ценови ред, което имаме към този момент. И тук експертизата на моите сътрудници икономисти бе скъпа.
Третият е обвързван с измерителя. Ние можем да определим двадесет съществени артикули, които ще включим в нашата кошница, да съберем цените им от 1750 година насам, само че мъчно можем да установим каква тежест да предадем на всяка от тези 20 артикули. Тоест, каква е била потребителската кошница през 18 и 19 век. Така се наложи да създадем настрана проучване, с цел да съберем колкото се може повече домашен бюджети от предишното. Първото сходно наблюдаване е направено от двама французи, които изследват работническо семейство от Самоков през 1848 година Ако го съпоставим с по-късните сходни бюджети, се вижда, и това за мен е едно от най-големите ни открития, че съвсем до навечерието на влизането ни в Европейски Съюз постоянно 45-48% от разноските на българите отиват за храна. Няма значение от вида политически режим, дали е османско господство, монархия, социализъм
А е известно от теоретичната литература, че всички неразвити стопански системи и небогати общества отделят голяма част от разноските си за витално нужни неща - храна, заслон и облекло, само че главно за храна. Българите дават отговор изцяло на това теоретично определение. Видимо и трайно стандартът у нас стартира да се усъвършенства, а разноските за храна - да спаднат до към 30-33%, едвам към 2005 година Тогава за пръв път българинът стартира да забогатява. И през днешния ден делът на тези разноски е висок спрямо другите европейски страни, само че за пръв път от епохи, а евентуално и хилядолетие, се вижда някаква позитивна наклонност.
Как определихте къде да търсите?
- Най-много търговски бележници има в Националната библиотека, само че аз желаех да съберем всичко, което е непокътнато. Затова се свързах по телефона с всички музеи и архиви, в които можеше да се допусна, че са непокътнати сходни документи - от Силистра до Малко Търново и от Гоце Делчев до Лом. Някои музейни шефове бяха " неприятно " сюрпризирани от запитването ми, само че множеството бяха доста общителни и незабавно оказаха подпомагане. Следваше сложната част - да се разчетат тези над хиляда бележника, текстовете в част от които бяха на български, само че цифрите със старобългарски, гръцки или даже с арабски знаци. Проблем криеха и архаичните мерни единици, които не всеки път бяха изцяло ясни. Въпреки всичко това съумях да събера над 46 хиляди цени от цялата страна и съм сигурен, че бях първият академик, разлистил голяма част от проучените близо хиляда бележника.
Как определихте обсега?
- Изследването ни стартира в 1750 година, която условно се приема за начало на Възраждането. Наред с това за средата на 18 век има клъстър от години с доста положително покритие на цените на стоките, които ни интересуваха.
На какво, съгласно Вас, се дължи неналичието на сходни калкулации досега?
- Предполагам, значително това се дължи на одобрените показа измежду българските историци да се мисли " по интервали ". Ако се занимаваш, да кажем, с Възраждането, съвсем не следиш какво става след Освобождението и прочие Втората причина евентуално е обвързвана с вродения песимизъм в нашата хуманитаристика към количествените калкулации. А точните способи навлизат в науки, определяни като чисто филантропични, още през 50-те години на 20 век. У нас, в България, това стартира да се случва едвам в този момент.
Изследването ви открива непредвидени съпоставения сред цените през социализма и през днешния ден.
- Да, по този начин е. Като цяло, цените на множеството артикули през днешния ден са по-ниски от тези през 80-те години. И това важи за хляба, месото, мазнините Трябва да се има поради, че тези съпоставения сме правили благодарение на формалните данни за цените, не сме преизчислявали сами нищо. Просто сме събрали и уеднаквили в консистентен ред всички ценови показатели на Национален статистически институт.
Вашето проучване по кое време ще бъде оповестено?
- Сметките са подготвени, довършваме написването на текста. Надявам се до няколко седмици да приключим. Амбицията ни е то да бъде оповестено в някое авторитетно международно списание. Там процесът по рецензиране е дълъг, тъй че до момента в който се стигне до печатане може би ще мине още година.
За какви цели ще е най-полезно проучването?
- Първо се надявам то да бъде от изгода за академичната гилдия. Предполагам обаче, че инфлационният показател ще може да се употребява от всеки, без значение академични учител или просто изкушен от тематиката българин, с цел да трансформира в днешни пари някаква парична стойност от коя да е година след 1750 година насам.
За мен, едно от най-важните неща, които нашият показател ще даде е опцията е да добием измерими и релативно точни индикации за стандарта на живот на българите. Обикновено историята ни се интересува от политическите събития, войните, революциите, само че по какъв начин са живели нашите прародители знаем малко. С показателя на потребителските цени за първи път можем да надникнем отвън коридорите на Народното събрание и да влезем в домовете на хората, в техните кухни и спални. Да забележим какво са яли, защо са си давали парите, по какъв начин са успявали да свържат двата края Благодарение на основания показател пресмятане може да се направи освен по отношение на съответен миг от предишното, само че и сред разнообразни исторически интервали, и най-важното - по отношение на обстановката в чужбина. Това е нещо, което занапред ще продължим в настрана наше изследване, като изчислим какви са били действителните заплати.
Защото ние в този момент гледаме от позиция на цените, само че когато към този момент имаме измерител на инфлацията, съпоставения могат да бъдат правени и по повод приходите на разнообразни обществени групи. Друго мое изследване, което още не е изцяло приключено, само че към този момент употребява ценовия показател, демонстрира да вземем за пример, че след 9 септември селяните, които напомням тогава са близо 75% от популацията, губят към половината от действителните си приходи. И в случай че някой се съмнява, с толкоз спадат и дневните калории, които те могат да си разрешат - от 4 хиляди на 2 хиляди
Благодарение на сходен жанр проучвания може да се отиде до доста дълбоки косвени наблюдения върху всекидневието на хората. Неща, които до този миг не са били вероятни. Или са били единствено от вида, който илюстрира един израз от предишното, че " ситуацията на работническата класа е тежко, само че непрекъснато се утежнява ". Без да може да се каже от кое е по-тежко, по отношение на по кое време, има ли смяна и т. н.
Вън от подозрение, нашият ценови показател дава приблизителна картина. Но безспорна акуратност без машина на времето, с която да се върнем обратно и да съберем идеални данни, не е допустима. Подобна степен на меродавност имат и немногото други сходни проучвания. А те се броят на пръсти тъй като събирането на цени в предишното е доста трудоемко. Така, България влиза в една влиятелна лига от страни - Съединени американски щати, Холандия, Англия, Франция, скандинавските страни. Не повече от 7-8 страни.
В идващите дни очаквайте графики по тематиката.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Какъв е претекстът да извършите това проучване?
- През годините съм получавал многократни запитвания от мои сътрудници да преведа някаква сума или цена в днешни пари. А съответният мотив бе молбата на моя добър другар Дарин Канавров, някогашен шеф на музея в Балчик, да пресметна сегашната стойност на няколко милиона лв. от 1941-1942 година Отговорих му, че без сериозна подготовка сходно упражнение би било извънредно неопределено, само че се замислих, че е извънредно време да се захвана с тематиката. Именно това ме стимулира да се обърна към двама сътрудници от Стопанския факултет на Софийския университет с предложение да обединим своите експертизи за пресмятане на инфлацията през последните две-три епохи.
Като трудност методът на изчисление на показателя на потребителските цени не е някаква " атомна физика ", само че практическото му приложение е обвързвано с голям брой проблеми, които би трябвало да бъдат решавани евристично в хода на изчисленията.
Обяснявате по този начин нещата, като че ли не е било мъчно, да стигнете до крайния резултат
- Не, напълно не е по този начин. Първо, имахме проблеми със събирането на данните. Ако изключим 1946-1951 година българската статистика следи и регулярно разгласява цените от 1887 година насам. Всички данни преди Съединението обаче трябваше да съберем с цената на големи старания, издирвайки и разчитайки близо 1100 търговски бележника от 57 музея и архива. Това наложи да скръствам с колата си неведнъж цялата страна през последните близо две години. Нямахме никакво външно финансиране, което ме караше да си направя оптимално пестелив план по кое време и къде да се пътува.
Друга компликация бе по какъв начин да се " запълнят " изчезналите от време на време цени за някои обособени години в края на 18 век, да вземем за пример. Това наложи да се приложат разнообразни статистически техники, с цел да реализираме чистия и безапелационен ценови ред, което имаме към този момент. И тук експертизата на моите сътрудници икономисти бе скъпа.
Третият е обвързван с измерителя. Ние можем да определим двадесет съществени артикули, които ще включим в нашата кошница, да съберем цените им от 1750 година насам, само че мъчно можем да установим каква тежест да предадем на всяка от тези 20 артикули. Тоест, каква е била потребителската кошница през 18 и 19 век. Така се наложи да създадем настрана проучване, с цел да съберем колкото се може повече домашен бюджети от предишното. Първото сходно наблюдаване е направено от двама французи, които изследват работническо семейство от Самоков през 1848 година Ако го съпоставим с по-късните сходни бюджети, се вижда, и това за мен е едно от най-големите ни открития, че съвсем до навечерието на влизането ни в Европейски Съюз постоянно 45-48% от разноските на българите отиват за храна. Няма значение от вида политически режим, дали е османско господство, монархия, социализъм
А е известно от теоретичната литература, че всички неразвити стопански системи и небогати общества отделят голяма част от разноските си за витално нужни неща - храна, заслон и облекло, само че главно за храна. Българите дават отговор изцяло на това теоретично определение. Видимо и трайно стандартът у нас стартира да се усъвършенства, а разноските за храна - да спаднат до към 30-33%, едвам към 2005 година Тогава за пръв път българинът стартира да забогатява. И през днешния ден делът на тези разноски е висок спрямо другите европейски страни, само че за пръв път от епохи, а евентуално и хилядолетие, се вижда някаква позитивна наклонност.
Как определихте къде да търсите?
- Най-много търговски бележници има в Националната библиотека, само че аз желаех да съберем всичко, което е непокътнато. Затова се свързах по телефона с всички музеи и архиви, в които можеше да се допусна, че са непокътнати сходни документи - от Силистра до Малко Търново и от Гоце Делчев до Лом. Някои музейни шефове бяха " неприятно " сюрпризирани от запитването ми, само че множеството бяха доста общителни и незабавно оказаха подпомагане. Следваше сложната част - да се разчетат тези над хиляда бележника, текстовете в част от които бяха на български, само че цифрите със старобългарски, гръцки или даже с арабски знаци. Проблем криеха и архаичните мерни единици, които не всеки път бяха изцяло ясни. Въпреки всичко това съумях да събера над 46 хиляди цени от цялата страна и съм сигурен, че бях първият академик, разлистил голяма част от проучените близо хиляда бележника.
Как определихте обсега?
- Изследването ни стартира в 1750 година, която условно се приема за начало на Възраждането. Наред с това за средата на 18 век има клъстър от години с доста положително покритие на цените на стоките, които ни интересуваха.
На какво, съгласно Вас, се дължи неналичието на сходни калкулации досега?
- Предполагам, значително това се дължи на одобрените показа измежду българските историци да се мисли " по интервали ". Ако се занимаваш, да кажем, с Възраждането, съвсем не следиш какво става след Освобождението и прочие Втората причина евентуално е обвързвана с вродения песимизъм в нашата хуманитаристика към количествените калкулации. А точните способи навлизат в науки, определяни като чисто филантропични, още през 50-те години на 20 век. У нас, в България, това стартира да се случва едвам в този момент.
Изследването ви открива непредвидени съпоставения сред цените през социализма и през днешния ден.
- Да, по този начин е. Като цяло, цените на множеството артикули през днешния ден са по-ниски от тези през 80-те години. И това важи за хляба, месото, мазнините Трябва да се има поради, че тези съпоставения сме правили благодарение на формалните данни за цените, не сме преизчислявали сами нищо. Просто сме събрали и уеднаквили в консистентен ред всички ценови показатели на Национален статистически институт.
Вашето проучване по кое време ще бъде оповестено?
- Сметките са подготвени, довършваме написването на текста. Надявам се до няколко седмици да приключим. Амбицията ни е то да бъде оповестено в някое авторитетно международно списание. Там процесът по рецензиране е дълъг, тъй че до момента в който се стигне до печатане може би ще мине още година.
За какви цели ще е най-полезно проучването?
- Първо се надявам то да бъде от изгода за академичната гилдия. Предполагам обаче, че инфлационният показател ще може да се употребява от всеки, без значение академични учител или просто изкушен от тематиката българин, с цел да трансформира в днешни пари някаква парична стойност от коя да е година след 1750 година насам.
За мен, едно от най-важните неща, които нашият показател ще даде е опцията е да добием измерими и релативно точни индикации за стандарта на живот на българите. Обикновено историята ни се интересува от политическите събития, войните, революциите, само че по какъв начин са живели нашите прародители знаем малко. С показателя на потребителските цени за първи път можем да надникнем отвън коридорите на Народното събрание и да влезем в домовете на хората, в техните кухни и спални. Да забележим какво са яли, защо са си давали парите, по какъв начин са успявали да свържат двата края Благодарение на основания показател пресмятане може да се направи освен по отношение на съответен миг от предишното, само че и сред разнообразни исторически интервали, и най-важното - по отношение на обстановката в чужбина. Това е нещо, което занапред ще продължим в настрана наше изследване, като изчислим какви са били действителните заплати.
Защото ние в този момент гледаме от позиция на цените, само че когато към този момент имаме измерител на инфлацията, съпоставения могат да бъдат правени и по повод приходите на разнообразни обществени групи. Друго мое изследване, което още не е изцяло приключено, само че към този момент употребява ценовия показател, демонстрира да вземем за пример, че след 9 септември селяните, които напомням тогава са близо 75% от популацията, губят към половината от действителните си приходи. И в случай че някой се съмнява, с толкоз спадат и дневните калории, които те могат да си разрешат - от 4 хиляди на 2 хиляди
Благодарение на сходен жанр проучвания може да се отиде до доста дълбоки косвени наблюдения върху всекидневието на хората. Неща, които до този миг не са били вероятни. Или са били единствено от вида, който илюстрира един израз от предишното, че " ситуацията на работническата класа е тежко, само че непрекъснато се утежнява ". Без да може да се каже от кое е по-тежко, по отношение на по кое време, има ли смяна и т. н.
Вън от подозрение, нашият ценови показател дава приблизителна картина. Но безспорна акуратност без машина на времето, с която да се върнем обратно и да съберем идеални данни, не е допустима. Подобна степен на меродавност имат и немногото други сходни проучвания. А те се броят на пръсти тъй като събирането на цени в предишното е доста трудоемко. Така, България влиза в една влиятелна лига от страни - Съединени американски щати, Холандия, Англия, Франция, скандинавските страни. Не повече от 7-8 страни.
В идващите дни очаквайте графики по тематиката.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ