Журналист от New Yorker: Какво да се прави с Иран след „падане на режима”?
Какво би трябвало да се прави в Иран, когато ръководещият режим падне по някаква причина – това разяснява по CNN извънщатният наблюдаващ на списание The New Yorker Робин Райт:
На мене ми се коства, че една от тематиките, която безпокои всички във Вашингтон, то е какво ще стане, в случай че се пристигна до тази точка, когато на режима фактически дадат отпор, когато той стане уязвим и стартира или да се разрушава или да отслабва. Така и не се появиха никакви опозиционни групи, които биха били известни вътре в Иран.
В тази страна живеят 80 милиона души. Тя граничи освен с Близкия Изток, само че и с Южна и Средна Азия; тя съставлява един от основните геостратегически активи в света. Тя съществено въздейства на ставащото в Ормузкия проток, през който минава голямата част от международния износ на нефта. По подобен метод ставащото в Иран е доста значимо дори за тези от нас, които живеят доста надалеч от него.
Ние като преди действаме съвсем на лимита на опциите си във боен проект: имаме и Афганистан, и Ирак, и Южна Корея, и Германия, само че нямаме запаси още веднъж да градим даже страна като Ирак, не приказвам за Сирия, която също в миналото ще би трябвало да възвръщаме. И концепцията, че ще би трябвало да възвръщаме още една зона на военни дейности внушава боязън.
По подобен метод, стане ли дума за рухването на режима по причина на неговата лична неефективност и вътрешна съпротива или за военна интервенция от всеки тип, проект „ Б” за това какво да вършим по-късно, напълно не е явен и в избран смисъл това е най-плашещият аспект на този проблем.
Превод и редакция: БЛИЦ
На мене ми се коства, че една от тематиките, която безпокои всички във Вашингтон, то е какво ще стане, в случай че се пристигна до тази точка, когато на режима фактически дадат отпор, когато той стане уязвим и стартира или да се разрушава или да отслабва. Така и не се появиха никакви опозиционни групи, които биха били известни вътре в Иран.
В тази страна живеят 80 милиона души. Тя граничи освен с Близкия Изток, само че и с Южна и Средна Азия; тя съставлява един от основните геостратегически активи в света. Тя съществено въздейства на ставащото в Ормузкия проток, през който минава голямата част от международния износ на нефта. По подобен метод ставащото в Иран е доста значимо дори за тези от нас, които живеят доста надалеч от него.
Ние като преди действаме съвсем на лимита на опциите си във боен проект: имаме и Афганистан, и Ирак, и Южна Корея, и Германия, само че нямаме запаси още веднъж да градим даже страна като Ирак, не приказвам за Сирия, която също в миналото ще би трябвало да възвръщаме. И концепцията, че ще би трябвало да възвръщаме още една зона на военни дейности внушава боязън.
По подобен метод, стане ли дума за рухването на режима по причина на неговата лична неефективност и вътрешна съпротива или за военна интервенция от всеки тип, проект „ Б” за това какво да вършим по-късно, напълно не е явен и в избран смисъл това е най-плашещият аспект на този проблем.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ