Последното китайско предупреждение или Радост чрез сила?
Какво тъкмо Путин повтаря на света, какво ще би трябвало да слуша светът?
Историята с разрушилия се американски БПЛА над Черно море край Крим пораства като снежна топка – най-много с страсти. Което е разбираемо: това е първият случай на директен конфликт сред съветското и американското „ знаме “ от началото на украинската война. При това нашата реакция е по-скоро възторжена и подигравателна (дори в централните медии и в първия кръг от президента), американската - озадачена и внимателна. Най-вероятно страстите и самият случай ще утихнат и ще бъдат забравени доста скоро. Още по-интересно е да се претегли и оцени какво остава в крайния ред.
На първо място, незабавно означаваме, че случаят няма да докара до ескалация на напрежението (добре, дано просто кажем: доста косвена). Това излиза наяве от развиването на спора. Дронът се разруши сутринта на 14-и, наши и американски медии и публични лица оповестиха информация за това вечерта. Ясно е, че преди този момент имаше много бурни разправии. Което се изля на повърхността в два разновидността, напълно предсказуеми и в духа на нашето „ държание “ в този спор.
Държавният департамент намерения малко (Су-27 „ принуди въоръжените сили на Съединени американски щати да смъкват “ летящия самолет), дипломатично означи „ непреднамереността “ на съветските дейности. Руснаците незабавно започнаха да вършат изказвания, които бяха недвусмислено неутрални (ние просто летяхме, нищо общо със случилото се нямаме), само че с очевиден привкус на насмешка, като се стартира от Московска област и се стигне до Лавров и Песков: „ В резултат на внезапно маневриране американският безпилотен аероплан влезе в неконтролиран полет със загуба на височина и се сблъска с водна повърхнина “, от Министерство на отбраната), „ Ако не летеше там, където не би трябвало, всичко щеше да е екологично “, от Песков. Самият метод, по който Су-27 " препика “ американския дрон беше, да кажем, своеволен: той или го заля с гориво, или опустоши моторите със " следна бликам ".
В резултат на това американците реагираха на случая като на следващия трик на дворен гамен. Те са употребяват този фасон от предвоенния интервал на „ ултиматума на Путин ” и настойчиво го следват. Тоест демонстративно не одобряват заканите на Русия съществено. И в този момент заявиха, че ще продължат да летят където и когато би трябвало. На което Лавров към този момент съумя да отговори в духа, че щом те летят където си желаят, значи и ние ще летим. Припомняме " ограничавания статут " върху някои значими за нас области, който еднолично обявихме.
Като цяло, каквото и да се приказва, това е предизвикателство. Но не прекомерно съществено. По-скоро е предизвестие. Далеч, несъмнено, от първото. С една дума, двусмислието на нашите позиции не е изчезнало. Ескалацията (много, доста постепенно) въпреки всичко нараства. Но... Какъв е смисълът на протичащото?
За себе си бих дал отговор на този въпрос по следния метод: ние продължаваме да маркираме нашата стратегическа линия с дребни, тънки тирета-пунктирни линии. Историята с БПЛА е подробност, значим като време и място щрих. Защото това се случи преди идното (поне обявеното) пролетно нахлуване на ВСУ, което може да се окаже повратната точка на войната. Ясно е, че се готвим за него. И че някои от нашите области би трябвало да бъдат затворени от американските очи. И въобще - тук няма място за непознати. Така това предизвестие, което като цяло е много безшумно, може да се прочете по следния метод: стойте надалеч.
Като цяло държанието на нашите висши чиновници и на Министерството на защитата тук доста припомня това, което наблюдавахме директно преди началото на войната. Някои наперени реакции загатват за директната благословия на Кремъл. И в последна сметка всичко това е безусловно в стила и духа на Путин. Което като цяло (имам мнение) може да се назова най-стабилното статукво на международната политика. Тоест, единствената безусловно предсказуема (в положителния смисъл) и неподвижна константа. Световната политика в действителност полудява и то много бързо. Не, не при всички. „ Целият свят се върти към човек “, само че към този момент самият човек остава имобилен.
Година, две, осем, двадесет години Путин остава същият, какъвто беше: същата тази устойчивост в центъра на хаоса, будистки архонт, център на антициклон, единствената безусловна точка на международния дискурс: този, който прави каквото споделя и споделя какво прави. В същото време, ясно, недвусмислено и непроменяемо определяйки задачите си и употребявайки доста деликатна и тествана система от инспекции и салда и - несъмнено, предизвестия.
Мнозина, несъмнено, няма да се съгласят с мен и ще стартират да приказват за прословутите червени линии, „ към този момент никой не се опасява “. Смея да настоявам, че линии към момента има и то много страшни. Но на прочувствено равнище.
Има някакъв брамински жанр на съветския човек и съветската политика. Не постоянно явен, а от време на време в действителност се оказва неправилно, като стила на последния съветски император, предаден от близкия си кръг. (Въпреки че дали той бърка във връзка с вечността също е огромен въпрос. Може би не. Защото Русия граничи с Бог. И това въобще не е стилът на международната геополитика, с който англосаксонците са привикнали.) Аз също се осмелявам да считам, че през последните 100 години светът като цяло и съветският свят в частност не са се подобрили. Напротив, придвижили са се към ръба на бездната надалеч напред.
Не, въобще не извинявам нашето Министерство на защитата и съм склонен, че англосаксонците схващат единствено мощ и нищо повече. Всеки в действителност схваща единствено от мощ и от нищо друго. И в случай че мирът в действителност можеше да бъде превзет благодарение на общественост от кармелитски монахини, които биха предали на всички очевидната истина, че „ милостта е по-висока от справедливостта “, той от дълго време щеше да е превзет. Уви, това не се случва. Мирът се печели единствено със мощ, лайна, кръв и сълзи. Но международният хегемон, който 500 години праволинейно върви към властта, няма самичък да отстъпи тази власт. И той няма да се вслуша в причините ви. И това е всичко - това също би трябвало да се разбере добре.
Затова и аз персонално съм за внимателните дейности. Предпазливи, само че непроменени. С ясно и отчетливо схващане за крайните цели.
Какво тъкмо Путин не се уморява да повтаря на света, какво в последна сметка ще би трябвало да слуша той, светът? Или в противоположен случай той просто ще би трябвало да свърши? Това са едни доста елементарни и доста разбираеми думи, обстоятелства и заключения. Приблизително: Русия в XXI век може да оцелее (съществува) единствено в своите исторически граници. Руснакът може да остане съветски единствено в ролята на руснак: т.е. човек с велика, същинска, съветска имперска просвета (и никой не се нуждае от различен човек: нито светът на земята, нито Бог на небето). Това в действителност е всичко. Не е доста. Но е безусловно недопустимо за днешния световен свят. Следователно или-или. Или светът ще тръгне и ще се пропука по линията на здравия разсъдък (т.е. прословутото единение на прословутия „ групов Запад “, на което, коства ми се, рационално се надява Путин), или въобще няма да го има. Защото: „ Защо ни е светът, в случай че в него няма Русия? Ясно ли е предлагането? Ясно е. Трудно ли е? Трудно. Затова ще го втълпим последователно, нежно, настойчиво и устойчиво, както обичаме и умеем.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Историята с разрушилия се американски БПЛА над Черно море край Крим пораства като снежна топка – най-много с страсти. Което е разбираемо: това е първият случай на директен конфликт сред съветското и американското „ знаме “ от началото на украинската война. При това нашата реакция е по-скоро възторжена и подигравателна (дори в централните медии и в първия кръг от президента), американската - озадачена и внимателна. Най-вероятно страстите и самият случай ще утихнат и ще бъдат забравени доста скоро. Още по-интересно е да се претегли и оцени какво остава в крайния ред.
На първо място, незабавно означаваме, че случаят няма да докара до ескалация на напрежението (добре, дано просто кажем: доста косвена). Това излиза наяве от развиването на спора. Дронът се разруши сутринта на 14-и, наши и американски медии и публични лица оповестиха информация за това вечерта. Ясно е, че преди този момент имаше много бурни разправии. Което се изля на повърхността в два разновидността, напълно предсказуеми и в духа на нашето „ държание “ в този спор.
Държавният департамент намерения малко (Су-27 „ принуди въоръжените сили на Съединени американски щати да смъкват “ летящия самолет), дипломатично означи „ непреднамереността “ на съветските дейности. Руснаците незабавно започнаха да вършат изказвания, които бяха недвусмислено неутрални (ние просто летяхме, нищо общо със случилото се нямаме), само че с очевиден привкус на насмешка, като се стартира от Московска област и се стигне до Лавров и Песков: „ В резултат на внезапно маневриране американският безпилотен аероплан влезе в неконтролиран полет със загуба на височина и се сблъска с водна повърхнина “, от Министерство на отбраната), „ Ако не летеше там, където не би трябвало, всичко щеше да е екологично “, от Песков. Самият метод, по който Су-27 " препика “ американския дрон беше, да кажем, своеволен: той или го заля с гориво, или опустоши моторите със " следна бликам ".
В резултат на това американците реагираха на случая като на следващия трик на дворен гамен. Те са употребяват този фасон от предвоенния интервал на „ ултиматума на Путин ” и настойчиво го следват. Тоест демонстративно не одобряват заканите на Русия съществено. И в този момент заявиха, че ще продължат да летят където и когато би трябвало. На което Лавров към този момент съумя да отговори в духа, че щом те летят където си желаят, значи и ние ще летим. Припомняме " ограничавания статут " върху някои значими за нас области, който еднолично обявихме.
Като цяло, каквото и да се приказва, това е предизвикателство. Но не прекомерно съществено. По-скоро е предизвестие. Далеч, несъмнено, от първото. С една дума, двусмислието на нашите позиции не е изчезнало. Ескалацията (много, доста постепенно) въпреки всичко нараства. Но... Какъв е смисълът на протичащото?
За себе си бих дал отговор на този въпрос по следния метод: ние продължаваме да маркираме нашата стратегическа линия с дребни, тънки тирета-пунктирни линии. Историята с БПЛА е подробност, значим като време и място щрих. Защото това се случи преди идното (поне обявеното) пролетно нахлуване на ВСУ, което може да се окаже повратната точка на войната. Ясно е, че се готвим за него. И че някои от нашите области би трябвало да бъдат затворени от американските очи. И въобще - тук няма място за непознати. Така това предизвестие, което като цяло е много безшумно, може да се прочете по следния метод: стойте надалеч.
Като цяло държанието на нашите висши чиновници и на Министерството на защитата тук доста припомня това, което наблюдавахме директно преди началото на войната. Някои наперени реакции загатват за директната благословия на Кремъл. И в последна сметка всичко това е безусловно в стила и духа на Путин. Което като цяло (имам мнение) може да се назова най-стабилното статукво на международната политика. Тоест, единствената безусловно предсказуема (в положителния смисъл) и неподвижна константа. Световната политика в действителност полудява и то много бързо. Не, не при всички. „ Целият свят се върти към човек “, само че към този момент самият човек остава имобилен.
Година, две, осем, двадесет години Путин остава същият, какъвто беше: същата тази устойчивост в центъра на хаоса, будистки архонт, център на антициклон, единствената безусловна точка на международния дискурс: този, който прави каквото споделя и споделя какво прави. В същото време, ясно, недвусмислено и непроменяемо определяйки задачите си и употребявайки доста деликатна и тествана система от инспекции и салда и - несъмнено, предизвестия.
Мнозина, несъмнено, няма да се съгласят с мен и ще стартират да приказват за прословутите червени линии, „ към този момент никой не се опасява “. Смея да настоявам, че линии към момента има и то много страшни. Но на прочувствено равнище.
Има някакъв брамински жанр на съветския човек и съветската политика. Не постоянно явен, а от време на време в действителност се оказва неправилно, като стила на последния съветски император, предаден от близкия си кръг. (Въпреки че дали той бърка във връзка с вечността също е огромен въпрос. Може би не. Защото Русия граничи с Бог. И това въобще не е стилът на международната геополитика, с който англосаксонците са привикнали.) Аз също се осмелявам да считам, че през последните 100 години светът като цяло и съветският свят в частност не са се подобрили. Напротив, придвижили са се към ръба на бездната надалеч напред.
Не, въобще не извинявам нашето Министерство на защитата и съм склонен, че англосаксонците схващат единствено мощ и нищо повече. Всеки в действителност схваща единствено от мощ и от нищо друго. И в случай че мирът в действителност можеше да бъде превзет благодарение на общественост от кармелитски монахини, които биха предали на всички очевидната истина, че „ милостта е по-висока от справедливостта “, той от дълго време щеше да е превзет. Уви, това не се случва. Мирът се печели единствено със мощ, лайна, кръв и сълзи. Но международният хегемон, който 500 години праволинейно върви към властта, няма самичък да отстъпи тази власт. И той няма да се вслуша в причините ви. И това е всичко - това също би трябвало да се разбере добре.
Затова и аз персонално съм за внимателните дейности. Предпазливи, само че непроменени. С ясно и отчетливо схващане за крайните цели.
Какво тъкмо Путин не се уморява да повтаря на света, какво в последна сметка ще би трябвало да слуша той, светът? Или в противоположен случай той просто ще би трябвало да свърши? Това са едни доста елементарни и доста разбираеми думи, обстоятелства и заключения. Приблизително: Русия в XXI век може да оцелее (съществува) единствено в своите исторически граници. Руснакът може да остане съветски единствено в ролята на руснак: т.е. човек с велика, същинска, съветска имперска просвета (и никой не се нуждае от различен човек: нито светът на земята, нито Бог на небето). Това в действителност е всичко. Не е доста. Но е безусловно недопустимо за днешния световен свят. Следователно или-или. Или светът ще тръгне и ще се пропука по линията на здравия разсъдък (т.е. прословутото единение на прословутия „ групов Запад “, на което, коства ми се, рационално се надява Путин), или въобще няма да го има. Защото: „ Защо ни е светът, в случай че в него няма Русия? Ясно ли е предлагането? Ясно е. Трудно ли е? Трудно. Затова ще го втълпим последователно, нежно, настойчиво и устойчиво, както обичаме и умеем.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ