Най-странните отшелници в историята
Какво тъкмо е належащо, с цел да стане един човек един аскет? Според Cambridge Dictionary отшелникът е „ човек, който живее самичък и настрана от обществото, предимно по религиозни аргументи “. Но в реалност тези хора могат да бъдат надалеч по-разнообразни и от над 1500 години религиозни, ексцентрични или извънредно богати самотници ни изненадват със своя метод на живот.
Един образец е духовник на име Симеон. Докато живее в манастира Теледа, Сирия, през c411 година сл. н. е. той провокира доста недоволства у близките. Симеон мирише толкоз зле, че никой не може да го приближи. Разследване разкрива, че той е завързал въже към себе си под туниката си и го стяга толкоз крепко, че плътта му загнива, а леглото му е цялостно с червеи.
На този стадий обаче Симеон Стилис едвам стартира необичайния си живот. Kогато умира през 459 година сл. Хр., той е прекарал 47 години, живеейки на върха на дирек. Дори това число да е пресилено, той е прекарал там най-малко 28 години. През този интервал (колкото и дълъг да е) той има разнообразни стълбове с все по-голяма височина – последният от които е 18 метра висок. С диаметър 1,2 метра диаметър, последният му дирек поддържа огромна платформа от към 4 квадратни метра на върха си и в началото има заслон от палмови клони, с цел да защищава от слънце и дъжд. В своят висок дом Симеон употребява и тоалетна – глинена тръба, спусната до земята.
През 40-те години на 18 век Чарлз Хамилтън (син на шестия граф на Аберкорн) основава градина в Пейншил, покрай Кобъм в Съри. Заедно с пещера и римска развалина, Пейншил има двустaйна барака, „ изработен от трупи и корени “ (на фотографията съвременна версия на колибата). Всичко, което му е належащо в този момент, е жив аскет.
И по този начин Хамилтън популяризира парка, с цел да набере претенденти, наблягайки, че отшелникът би трябвало да „ живее в колибата в парка в продължение на 7 години, където ще му бъдат предоставена Библия, очила, постеля за краката му, кожух за възглавницата, пясъчен часовник, вода за пиене и храната гратис. “
Отшелникът ще би трябвало още да носи „ тога, никога… да не си реже брадата или ноктите, да се отклонява отвън границите на парка на господин Хамилтън или да приказва със прислужникът “. Ще му бъдат платени 700 гвинеи, в случай че издържи 7 години, само че няма да получи нищо, в случай че наруши разпоредбите или си тръгне по-рано. Всъщност отшелникът, който е нает „ живее там три седмици, преди да бъде видян да изпълзява скрито от парка, с цел да иде в локалната механа “.
През викторианската епоха, един свети аскет към момента може да бъде открит в Ламберд, Уелс. Там през юли 1872 година кюрето Франсис Килвърт (на снимката) го посещава, в хижа, където намира „ мизерията, нечистотия, прахуляк, нечистотия и нещастие… неописуемо, съвсем немислимо. И в тази каюта живее по този начин усамотеният от Ламберд, преподобният Джон Прайс, магистър по изкуства в Кеймбридж. “
В същото време, излизайки с Прайс малко по-късно, Килвърт е изумен от метода, по който „ хората … допираха шапките си към неговото страхопочитание с огромно почитание. Те го виждаха като доста свят човек и в случай че Самотникът живееше преди хиляда години, той щеше да бъде уважаван като аскет и може би канонизиран като светец. “
Прайс е изумително безвъзмезден. Според писателя Джереми Болуел, с цел да получи каквато и да е конгрегация, Прайс трябваше да прибегне до рушвет, плащайки на слушателите си сред 2 и 6 пенса на глава, с цел да идват на неговите служби, и несъмнено – от личния си джоб.
Светските отшелници могат да бъдат още по-необичайни. Ето, да вземем за пример, Джоузеф Ъндърхил живее в кочина. Буквално – тя е към 2 на 2 огромна и той би трябвало да пропълзи в нея на колене. Но той не я споделя със свине; това е квартирата му – Ъндърхил плащаше на госпожа Робинс 6 пенса на седмица за тясното помещение.
Ъндърхил, всъщност е страховит денди преди години не се разочарова от любовта, и не е безпаричен. През февруари 1890 година две момчета са упрекнати в кражба на 26 английски лири от него, а във вестника за кражбата се показва, че той „ е дал близо 200 английски лири, с цел да бъдат хванати “. Местните управляващи се бяха пробвали, само че несполучливо, да го реалокират от кочината. След кражбата той е настанен за известно време в благотворителен дом, само че скоро още веднъж се връща в квартирата си.
Ъндърхил е дефинитивно отхвърлен идващия януари, в умиращо положение. Но даже в този момент, в терминална уязвимост, той се пробва да избяга и да се върне в кочината. Хората, които я почистват, намират пода, „ затрупан с нечистотия, дълбока половин метър “. Когато мъжът най-сетне почива, явно от бронхит, той остави след себе си 125 паунда (приблизително 16 000 паунда днешни пари).
