Какво стои в основата на най-голямата трагедия в човешката история

Какво стои в основата на най-голямата покруса в човешката история - успеха и одобряването на болшевизма в Русия? Политологът Огнян Минчев търси отговор на този въпрос. Публикуваме без редакторска интервенция неговия разбор, оповестен в профила му във Facebook. Днес се навършват 104 години от Октомврийския прелом на болшевиките в Петербург. Той бе последван от ера на най-масовите закононарушения против индивида и човечността в писаната история на цивилизацията. С преврата на 25 октомври (стар стил) стартира втората най-кървава гражданска война в модерната история (след Френската революция) и разбирането на нейните вътрешни движещи сили е от основно значение за осъзнаването на тази дълбочина, до която до момента е достигало злото. През втората половина на 20 век се води несклоняем спор мжду две съществени тези в отговор на огромния въпрос - какво стои в основата на най-голямата покруса в човешката история, успеха и одобряването на болшевизма в Русия? Според Александър Солженицин повода за триумфа на комунизма е арогантната антиутопия на марксизма, която поражда върху основата на дълбочинните публични спорове в епохата на ранния промишлен капитализъм в Европа. Марксизмът - и на първо място политическата му теория - е една от най-мащабните системи на " рационална химера ", създавани от характерната просвета на модерния рационализъм. Линейната визия за времето и основната роля на понятието за " напредък " в комбиниране с господстващия през епохата материализъм основават характерни заместители на религиозно схващане - рационални утопии, които проектират в бъдещето чудотворно освобождение - избавление от алтернативите на съвременността и активизират вярата, упованията и политическия радикализъм на огромни маси от хора. Към края на 19 век системата на индустриалния капитализъм еволюира към възходящи благоприятни условия за прагматично съвместяване ползите на наемния труд и другите нищи съсловия, и ползите, свързани с финансовото възпроизводство. Революционният възторг на Запада се трансформира и отслабва във времето. Войнствената химера на радикалния комунизъм мигрира на Изток, към Русия, в която назрява голяма сеизмична - революционна вълна, набираща сили от неспособността на самодържавието за рационална еволюция. Срещу Солженицин стоят западните теоретици и историци на комунизма - Робърт Конкуест и Ричард Пайпс, съгласно които болшевизмът е логически резултат нацяло хилядолетие съветска история, изпълнена с централизъм, брутална подчиненост, азиатска система на послушание, одобрена от господството на Златната орда. Всичко това води до репресивна, застинала система на централизирано самодържавие, която се възпроизвежда в болшевишкия режим с могъществото на тоталитарните политически технологии за надзор над обществото. Този спор през днешния ден към този момент не е нужен. Просто тъй като от дистанцията на времето е все по-очевидно, че и двете тези имат своите учредения в интерпретацията на най-мащабното зло, подбудено и осъществено до момента от човешката история. (Нацизмът е второто, аналогично и обвързвано с болшевизма тоталитарно зло.) Има едно събитие, което постоянно убягва от нашето внимание. То е обвързвано с опитите една провалена система на злото - каквато е болшевизмът - да бъде интерпретирана не през визията за нейната потвърдена безсърдечност и престъпност, а през визията за нейната трагична неосъщественост в същинските й измерения. " Комунизмът желае това, което желае и Христос " - какъв брой пъти сме чували това изказване, изключително след 1989 година... " Справедливостта и равенството са светли човешки идеали, с чието реализиране от време на време се злоупотребява ", настояват същите хора.